Тема за чревоугодници / Взаимопомощ / Психоанализа и психотерапия

Така де, постен, не пост, късно вечер явно граматиката ми се успива... Но пак се разбира какво мисля – само защото не изживяваш мечта в никакъв случай не означава, че животът ти е постен и лишен от цветното и шареното на този свят. Прегледай черните хроники или се разходи по малките улички на някой краен квартал като Обеля или Модерно предградие (или както го наричаме тук, Мизерно предградие) и ще видиш, че битието ти може да бъде много по-постно и чернобяло. Да не говорим как реално има хора, които постят не защото така е по-здравословно, а защото в кварталната бакалия се налага да си броят стотинките наум преди да тръгнат с една полупразна торба към вкъщи в ръце, докато тя бута препълнена количка към колата си в паркинга на местния хипермаркет. Винаги когато прочета как животът на някой клубар бил чернобял и постен, се сещам за бедните хаитянчета, дето майките им ги хранят с бисквити от кал само и само стомасите им да не се разяждат от стомашната киселина.

Затова попитах Джувелчето, от какво толкова цветно и шарено се е налагало да се лишава в този пусти неин постен живот – шато във Франция или луксозен апартамент в Манхатън ли?

Аз също я разбирам като казва, че яденето е едно от малкото й останали удоволствия, с мен също е така, но да речем, че след време даже и то става просто една необходима рутина и почваш да ядеш по здравословни причини, а не защото това ти носи удоволствие. Такъв е животът. Като умрем пък, съвсем ще загубим чувство за цвят.