Така е.Рядко обаче вече пиша и споря с някого по фейса.Понеже пък по този начин всички четат спора ми.И не искам после да има спекулации зад гърба ми от познати.То щом с една дума конкретното говедо не разбира,няма и да разбере и с хиляда дори.
Такива всезнайковци живота им го връща.
Мой съвет-не си коси нервите с глупаци!!

По-добре анонимен алкохолик, отколкото известен пияница!

Има ли за теб стойност чуждото мнение?За хората ли живееш?
СПОРЪТ НИКОГО И НИКОЙ В НИЩО НЕ Е УБЕДИЛ-известна мъдрост.

По-добре анонимен алкохолик, отколкото известен пияница!

Редактирано от Finntroll73 на 26.03.18 12:49.

Налагало се е.Ама за в бъдеще не спори с глупаци,а с умни хора.
Най-лошото е да ти се налага да се занимаваш с прости хора.
От простака и глупака по-голям враг няма.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И аз избухвам, гневя се, сърдя се, фръцкам се, хвърлям мръсни парцали по суратите на хора, коит не ми харесват,пък после ходя да се извинявам. Човешко.

Прощават ли ти? Ако да, по колко пъти?

Не гледайте как изглежда, разберете какво Е

Изпитвам съжаление към човека, ако не може да се обоснове по нормален начин и пристъпи към обиди. Което е вероятно високомерно от моя страна, но да, в такива моменти се усещам определено по-високо и хич не ми се занимава с продължаване на разговор в подобен стил.

И аз така. Не мисля, че е високомерно, просто така го възприемат те. Тук, в този клуб, ми се е случвало много пъти.

Не гледайте как изглежда, разберете какво Е

Темата ми ми напомни за нещо друго,как емоционално се поддаваме на гнева.Ако можехме да си спестим емоциите в такъв момент,ще е много по-различно!
Знаеш ли-откакто тръгнах на АА сбирки и чета усилено по програмата за възстановяване констатирах че с никого не ми се спори.Може би това е част от израстването!
В много пасажи от голямата книга на АА се казва точно за този момент-спора с останалите,и манията на алкохолиците винаги да искат те да са правите.В твоя случай не става въпрос за зависимост и ефектите на алкохолизма,но моделът е много сходен,общочовешки-неистово да мислим другия за грешен,да обвиняваме всички и всичко за грешките си.Знам че ти в случая не си такава,но в един спор според създателите на АА е важно да се опиташ да си отговориш сам пред себе си-Какво печеля от този спр?Не е ли грешката в мен?Честен и откровен ли съм пред себе си?Нали както аз греша и другите грешат?
Понеже много често заради предразсъдъци и манията да сме прави отричаме очевадни неща.
Има и специална глава за конфликтни ситуации с тъпаци като този който обясняваш.Те няма как да бъдат убедени,няма как да променят най-вероятно мнението си.Затова мисленно им пожелаваме всичко най-добро!
Дори и много хора да не могат да разберат колко тежък е емоционалния алкохолизъм,няма как да ги накараш да разберат,ако лично не са го преживели.
АА съветват да се молиш за тези които те нападат,и да им прощаваш.
Понеже никой от нищо не е застрахован.Днес си принц,утре просяк.
Страшно духовна е програмата.
Където можеш се извиняваш,където не го оставяш да отмине.
В конкретния твой случай е различно,но винаги си има причини за отреагирването.
При нас зависимите реакциите и това да мислим че сме винаги прави е част от болестта.Това е нещо което трябва да изкореним от характерите си и заболяването.Стъпване и засаждане на нова почва-това е изхода!


По-добре анонимен алкохолик, отколкото известен пияница!

Има и нещо друго-в програмата е заложена цяла глава за борба с гнева.Понеже поддавайки се на гнева,може да се подхлъзнеш и да пропиеш отново.В такива моменти сбирката и молитвата,както и вярата във по-висшата сила вършат чудеса.Да те оставят трезвен.
Извинявам се за лиричното отклонение,но ми се видя важно и помагащо в случая.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Безсилни
Ние признаваме, че сме безсилни пред алкохола
– че не можем да управляваме нашия живот.
«Дванадесет стъпки и Дванадесет традиции»
Не е случайно, че в Първата стъпка заявяваме
нашето безсилие пред алкохола. Това призна-
ние е крайъгълният камък по пътя към въз-
становяването. Осъзнах, че нямам силата и не
мога да се контролирам, както някога си въ-
образявах. Безсилен съм за това какво мислят
хората за мен. Безсилен съм за това, че съм
изпуснал автобуса. Безсилен съм за това как
хората изпълняват или не повелите на Стъп- ките. Но аз научих, че не съм безсилен пред
някои неща. Не съм безсилен относно начина
ми на мислене. Мога да променя негативния
ми подход при всяко начинание. Не съм без- силен, когато трябва да поема отговорност за
моето възстановяване. Притежавам силата да
се отнасям с любов към себе си и към близките ми хора и тези които обичам.



Победа или капитулация
Ние разбираме, че само при абсолютно призна- ние на нашата безпомощност ще бъдем в със- тояние да предприемем първите стъпки към
освобождаването и към силата. Именно тази
капитулация е нашата твърдина, върху която
може да бъде изграден щастливият и смислен
живот.
«Анонимни алкохолици»
Когато алкохолът завладя всяка брънка от моя
живот, когато бутилките станаха символ на мо- ето задоволяване и когато осъзнах, че не мога
да се преборя със силата на алкохола, разбах,
че нямам друг избор и трябва да капитулирам.
Предадох се и открих победата – над моето
егоистично задоволяване, над моето упори- то противопоставяне да живея така, както ни
е определено от Бог. Когато спрях да се бия с
когото и да било или с каквото и да било, на-
мерих пътя към трезвеността, искреността и мира в мен!


Повратна точка
Половинчатите мерки не ни носят нищо до- бро. Ние бяхме на ръба. Молехме се за помощ
и грижи с цялото си сърце.
«Анонимни алкохолици»
Всеки ден съм изправен на ръба, на повратна-
та точка. Моите мисли и действия могат да ме
изведат във висините. Но могат да ме върнат и
към старите навици към пиенето.
Понякога тези повратни точки са начало. Ко-
гато започна да изтъквам добрите страни на
някого, вместо да го осъждам. Или потърся по-
мощ, вместо да вървя сам по пътя. Друг път по-
вратните моменти са край. Когато съзра нужда
да спра с разяждащото ме чуство на обида и
себичност.
Моите недостатъци са моята всекидневна съ-
блазън. Затова пък всеки ден имам възможност
да ги опозная. В една или друга форма лоши-
те страни на моя характер се проявяват всеки
ден: самоосъждане, гняв, пориви да избягам от
действителността, високомерие или пък жела-
ние да остана незабелязан, а понякога и гран-
домания.
Опитите да елиминирам тези дефекти с поло-
винчати мерки по-скоро парализират усилията
ми да се променя. Единствено, когато се помо- ля на Бог за помощ с цялата ми душа и сърце, съм в състояние да се променя.

Да приемаш нещата,
каквито са
Нашият първи проблем е да приемем нещата,
себе си и хората около нас, каквито са. Това
означава да се научим на смирение, без което
не можем да постигнем истински напредък.
Много често ние се връщаме на точката, от
която сме тръгнали. Това ни учи на смирение.
Всеки ден от нашия съзнателен живот воля-
та ни е подложена на изпитание. В случай, че
успеем да отхвърлим, че някой друг е виновен
за нашата апатия и нашето пораженство,
може да бъдем сигурни, че основата, върху
която ще градим нашето емоционално здраве
и духовния напредък, е налице.
«Така, както го вижда Бил»
Когато срещам трудност да приемам хора, неща
и събития, се връщам на този пасаж. Това ми
помага да се освободя от ненужните страхове
в отношенията ми с други хора или ситуации,
с които се сблъсквам. Този пасаж ми помага да
бъда по-човечен, по-съвършен и да има мир в душата ми.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз съм свикнал толкова много да оставям на другите да контролират
чувствата ми и на чувствата да контролират действията ми, че често
забравям, че имам избор. Не забравям да се фокусирам върху себе си – да
съм егоцентричен. След като веднъж съм допуснал някой друг да диктува
емоционалното ми състояние, да си възвърна контрола е невъзможно,
докато не осъзная какво съм направил. Доброволно съм отстъпил контрола.
Позволил съм на друг да определя как да се чувствам. Докато не осъзная
какво се е случило, мога ли да реша какво искам да направя за това? Първо
трябва да дойде осъзнаването.
Аз не желая да допускам нещо или някой да подлагат физическата ми
трезвеност на риск. Защо тогава придавам толкова малко значение на
емоционалната си трезвеност? Освен това, аз харесвам да усещам, че се
държа по един емоционално зрял и независим начин.
Емоционалната зрялост е абсолютно спокойствие. Когато за първи път
усетих това чувство, то ми хареса и аз поисках още. Колкото повече имах,
толкова повече исках. Спокойствието е пристрастяващо.
Същото е и с емоционалната независимост. Чувствам се добре, когато
мисля, говоря и действам утвърждаващо. От друга страна, не се харесвам,
когато постъпвам като пасивен смотльо или пък като агресивен хулиган. А
човек харесва да се чувства добре – ето защо искам да правя нещата, които
ме карат да се чувствам добре.
По същество емоционалната зрялост изисква от мен все по-пълно
приемане на хората, местата, ситуациите и нещата такива каквито са, а не
каквито аз искам да бъдат. Един мой приятел от АА го прави всеки ден. Няма
значение какво му е предложил животът през този ден - той се опитва да го
обича. Защото това, което се е случило, така или иначе вече се е случило. Да
се чувстваш раздразнен и нещастен няма да промени нищо, освен твоето
настроение и то към по-лошо.
Както споменах и по-рано концепцията за приемането е много добре
представена в „Смелост за промяна”:*



За мен да направиш избор обикновено е основният проблем във всяка
една ситуация. То е все едно някой да ти казва какъв да бъдеш, но по крайно
груб и враждебен начин. Изборът ми е между това сляпо да приема ролята
на последовател и да се държа като другия и това да приема ролята си на
лидер и сам да определя начина, по който аз да се държа – да се разгранича
от тази личност, да не се поддавам на действията и. Ще подражавам ли на
нечие лошо отношение и поведение или ще бъда такъв какъвто искам?
Докато пиша това, вероятният избор изглежда очевиден. На практика,
обаче, аз обикновено правя грешния избор без изобщо да се замислям. Не се
питам как искам да се справя на емоционално ниво с определена ситуация.
Вместо това автоматично смятам, че трябва да се отбранявам, да се
доказвам, да не допускам някой друг да е по-добър от мен, да не изглеждам
пасивен и сплашен. С други думи, „да победя”.
Забравям, че моята най-добра защита е моето неотвръщане на атаката.
Като не проявявам силата си, аз се оказвам без защита. Като не отвръщам на
атаката, аз избирам да се издигна над конкретната ситуация, а не да сляза на
нивото на едно стандартно поведение, на едно клише.
Склонността ми да влизам в битка идва от чувството ми за несигурност,
нещо което понякога всички ние изпитваме, и което ни тласка да се
присъединим към агресивното поведение на отсрещната страна. Чувствайки
се сигурен в своята беззащитност, мога да избера да бъда самия себе си.
Държанието ми е като на успял член на АА, като на човек, който практикува
Дванадесетте Стъпки във всички свои дела и е преустановил да се бори с
всичко и всички. Аз буквално побеждавам като не се оставям да бъда
раздразнен, като не влизам в битка.
Това, разбира се, повдига въпроса дали никога не трябва да отстояваме
позицията си, себе си и това, което смятаме за вярно? В изтривалки ли да се
превърнем?
Определено, не. Разликата, така както я виждам аз е, че вече сме
започнали да се разбираме със себе си. Ние не седим да чакаме някакви
ситуации да предопределят емоционалното ни състояние. Не попадаме в
капана на лошото настроение, който някой ни залага. А после не чакаме
разстроени нещо друго да се случи, за да се оправим.
Вместо това ние приемаме, че няма да отвърнем на провокацията и после
спокойно правим това, което смятаме, че ще подобри ситуацията. Като се
уповаваме на Божията воля и като знаем, че сме много по-ефикасни и
ефективни, когато отвръщаме спокойно, и без да обиждаме и да нараняваме никого.Вместо да избухваме в необмислен гняв.



Въпросът за отговорността е важен. Когато сме разстроени, колкото по-
дълго време стоварваме вината за това върху друг човек или ситуация,
толкова по-голямо е и чувството ни за сила, за контрол върху
предполагаемата причина за проблема ни. Когато казваме, че сме наранени
и засегнати жертви на някого или нещо и обявяваме, че този някой друг е
„сгрешил”, ние изпитваме морално превъзходство спрямо него. Мислим си
нещо такова: „Не можеш да се отнасяш така с мен! Няма да позволя да ти се
размине! Ще съжаляваш!”
Колкото сме по-ядосани и оскърбени, толкова по-силни се чувстваме.
Колкото повече губим контрол над чувствата си, толкова по-силно желаем да
контролираме другите. Дълбоко в себе си ние усещаме колко нелепа е
нашата позиция, но се страхуваме, че ако спрем да се съпротивляваме ще
изглеждаме слаби и другият ще „победи”. В крайна сметка ние нямаме избор.
За да сме трезви физически, ние трябва да се откажем от алкохола. За да
сме трезви емоционално, трябва да се откажем от това да виним другите.
Напълно. Не бива да казваме повече: „Ти ме ядоса!” Вместо това трябва да
приемем, че сме лично отговорни за своето емоционално състояние. Всеки
път, когато се почувстваме разстроени, трябва да признаем пред себе си, че
изборът да се чувстваме така е бил наш. Никой друг не може да ни направи
това. Тази голяма отговорност може да ни се струва твърде тежка, но на
практика тя ни дава свобода. Отсега нататък никой човек или ситуация не
могат да ни засегнат, ако не им дадем разрешение да го сторят. Какво в
трезвеността би могло да ни даде по-велика свобода?
Браян Трейси* развива още повече тази идея. Той изброява 54 негативни
емоции като страх, депресия, гняв, самота, негодувание и др. Той твърди, че
всяка една от тях се дължи на вина. Смята също, че никой не може да избяга
от тези емоции, ако не спре да обвинява света за това как се чувства и не поеме пълна отговорност за това.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Прощават ли ти?

Различно. Чуждите хора може и да не ми прощават, мен ме интересува моите да ми прощават, ама и те са вдигнали ръце от мен.
Най-всеопрощаваш е мъжъ ми. Когато още бяхме влюбени, дори ми е казвал, че не може да си представи живота без мойте нервни сцени

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите