И така, в сряда сутринта хващам влака за Дряново. В едно дряновско живописно село живее баща ми от 20 години след като се пенсионираха с майка ми. Тя почина. Той си хвана втора жена. И тя почина наскоро.
Отивам с две цели, впрочем с три.
Да си отпочина, да се разведря и да си прекарам приятно.
Ще събера нови впечатления и материал за романа Денка, който съм започнала преди пет години и съм го изоставила. Денка трябва да умре, защото не се сещам вече какво да правя с нея. А психоложката ще отгледа трите й осиновени деца. Действието се развива в селото. Ще се срещна с млад англичанин със шизофрения, който е прототип на един от героите в романа. Ще ходя под моста на една река. Не с англичанина, сама. Пътьом ще мина през гробищата за да оставя цветя на гроба на майка ми и да си поплача.
Остава неясен въпроса какво да правя с баща ми, с който не говоря откакто почина мама. Не говорех, но в крайна сметка му проговорих. То не можеш цял живот да мълчиш. Не му говорех, за да му намекна, че той е виновен за смъртта й. Но след като ми стана ясно, че той ни най-малко не се смята за виновен, какво да правя....
Това за мен ще е като пътуване до космоса, като се има предвид, че в последната година състоянието ми се влоши и почти не излизам от къщи, а ако въобще излизам, стигам най-много до кварталната градинка, която се вижда от терасата ми.

Редактирано от vida1929 на 18.03.18 12:35.

Извинява за това, което ще напиша,
но как очакваш да прекараш приятно, след като не си разговаряла с години с баща си,
сърдиш му се и го обвиняваш да един куп неща?

Не насаждай вина.

Каквото било било.

По-добре "крив" и жив баща, отколкото мъртъв.

Прости му, прости си и се опитай да направиш общуването ви приятно.

Цитат:

"– Превърнали сме всичко в живота, Демире, във възможно най-елементарната и примитивна игра – на победители и жертви. И колкото и да е странно, мама му стара, логично е всеки да се стреми да е победител, нали?! Но не! Три пъти не! Огледай се. Предпочитана някак се оказва ролята на жертвата. Удобничко му е на човека да се изживява като зависим, измамен, предаден, слаб, безсилен, ограничен. На сърце му е вината да е извън него, в тоя гаден победител най-вече. Щото... за победата се изисква отговорност и дупе да я носиш. И няма кого да обвиниш за нея. И няма на кого да турнеш едно яко чувство за вина от позицията на жертвата. Е, затова от жертвата по-страшен палач няма. И на другия, и на себе си. Само победител може да прояви благородството да помилва."

и още един:

"„Нема да се мешаш там, дето Бог е връзвал и развързвал. Ако е решил да раздели мъж и жена, значи е най-доброто за тях. И никой друг, освен Него, не може повече да събере – ни дявол, ни човек, ни деца, ни чудо. Ще се научиш на смирение, че не всичко, което виждаш – разбираш, но ще вярваш, че е за доброто ти. Силният човек се познава по две неща – не наранява с думи и дела и не оставя зад гърба си развалини. Отива си без да разрушава.”

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

да си починеш би било два часа да не мислиш за нищо
да се отърсиш от минали неща
но точно това там няма да е възможно

голям напредък ще е ако успеете да поговорите топло и човешки,
с грижа един към друг,
а не просто щото няма как да си мълчите

По-добре "крив" и жив баща, отколкото мъртъв.

Опитах се и аз да кажа нещо, но това описва достатъчно което исках да кажа.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Вида, много хубаво си решила да отидеш за малко при баща си. Хем малко да се поразведриш, а и да смениш обстановката. Майка ти , светла й памет, вече е починала. Сигурна съм, че тя би искала да оправите отношенията с баща ти. Все пак, на него не му остава да живее толкова, колкото е живял до сега. Неговият живот е изживян, както се казва. Може срещата ти с него да е приятна. Обаче, едно не ми харесва. Че Денка трябва да умре. Не може ли да не умира? Това е тъжно. Я измисли нещо хубаво за нея.

Да.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, гласът на разума говори чрез дама спатия.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не, Денка ще умре. Построила съм цялата сюжетна линия да се стреми към този момент. Вече е късно да преправям целия роман.
Затова ще ходя под моста на реката, където умира Денка, да видя обстановката, да почувствам въздуха.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ще остана на село достатъчно дълго време, така че да си говорим, да си изясним отношенията, да си простим и да поплачем.
Много е дълго за разказване. Той направи първата крачка към сдобряването. Той ми се обажда, иска ми прошка, че се е държал лошо с мен, плаче, оплаква се, че остарява и няма сили. И дума не казва, че се е държал лошо и с майка ми, не си признава вината.
Няма да е лесно, няма и да е приятно да се разговаря. Предполагам, че ще ме боли глава, ще ме стяга сърцето и ще ме боли. Но през останалото време съм свободна да скитам из околността и да обмислям сюжета на романа.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите