Ами десет дена се влачих със зъбобол. Като имаш предвид, че най-добрата ми приятелка е зъболекар и дето се вика, само да кажа и ще се отзове. В 12 през нощта ще отвори кабинета, направо в къщи ако трябва ще дотърчи да ме погледне, но аз се назландисвам, докато почнах да припадам по улиците. Викам си, такава стрелкаща болка не е от зъб, ами пак е нещо невралгично от венците. Така се и оказа. Намаза ги, особено джобовете, назначи ми Ровамет и на втория ден вече съм по-добре.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Моят баща ми се подиграваше всеки път, когато се опитвах да говорим. Лека му пръст.

Горе-долу и при нас е същото. Не ми се подиграва открито, но пренебрежителния начин по който ми говори, когато не е в настроение, е много обиден за мен.
Веднъж му говоря нещо, няма да го забравя, а той ме прекъсва и ми казва, че не го интересува моето мнение.
Често ми крещеше да млъкна. И аз спрях да му се обаждам. Много години минаха, той започна да остарява, има нужда от някой, който да се грижи за него след като мама почина.
Винаги съм се страхувала от момента,когато ще трябва да го гледам. Той е ужасно деспотичен и нетърпим. Но сега като останах без работа, ме обзе друг кошмар-как ще живея, как ще се издържам и кошмарът с баща ми избледня. Даже ми е приятно, че ще ида на село, ще гледам ясното синьо небе, мътните води на Янтра и циганетата, които тичат по брега.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

да прочета тази книга.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И аз.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Приятелят понякога може да ти направи голяма беля със съветите си. Затова ме слушай, но чувай само себе си. На света няма две еднакви чинии, камо ли човеци. И което е добро за водата, не е непременно добро за брега."

– Скалите, момче, са като уморен мъж. Уморен от себе си мъж... Стърчат достойно в самотата си, обичат си тишината и говорят единствено с този, когото те изберат. Плачат само пред птиците и се усмихват само на Бог и децата. Но, ако знаеш колко живот и любов има в тях...
– А на мен ще проговорят ли?
– Много си млад, за да разбереш какво ти казват. И не си уморен мъж.
– Как ще позная кога съм уморен?
– По ръцете и сърцето ти, дете. Когато те се успокоят и смирят, вече ще ги чуваш.

Не мога да променя очите ти, дете. Те си имат път. И имат правото на детство. И имат правото на честност. Пожали ме и не ме питай в повече, отколкото си давам смелостта да ти отговоря. Нека истината дойде при теб, когато очите ти са готови да я видят сами. Остави ме да се порадвам на това, което виждаш ти сега.

Чувай ме, сине! Чувай старата македонка! Миналото е гявол! Все ше намери некой да ти прати назаде да те придърпа! Ше ти се пожалва, ше ти писка - вера да му хванеш. Ма ти си оди, чедо, по пато, оти ангелите са на човеко отпреде. Да го водат. Вода назад оди ли?!

– На жените, които обичах, подарявах залез...
– Защо не изгрев?! Символично е, начало... Начало на нов ден.
– Защото да подариш залез е обещание. Обещанието, че ще бъдеш до нея в тъмното, което идва. Каквото и да крие в себе си. Обещанието, че няма да се събуди сама. Повярвай ми, всяка жена чака този, който иска да ѝ подари залез. Жените са уморени от изгреви с мъже, с които не са залязвали. Прииска ли ти се да подариш залез на жена, не се питай повече дали я обичаш.

– Не искам да ти разбивам илюзиите, момче. Млад си, зелен си. Мек ти е цинизмът още... Много са ти времето и самочувствието, малко са ти раните и тишината. Но от мен да запомниш една мъжка приказка – смъртта (аз го знам с "огънят"), жената и алкохолът нямат прошка, когато си прекалил да си играеш с тях. Не дай си Боже, да си ги подценил.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите