На всичките ни семейни събирания, празници и тържества неизменно присъства едно момче. На възраст малко над 20 години, той може да мине за приятел на синовете ми.Той винаги сяда далеч от централната трапеза и рядко става център на внимание.
И днес се бяхме събрали, въпреки че нямаме именник, и момчето също беше поканено.
–Кое е това странно момче, което седи до фикуса? - попита баща ми.
– Ами това е....Коцето, не го ли знаеш, просто Коцето.
Коцето има нервни тикове и изражение, твърде детско за неговите 23. Всички замълчават и става тихо, когато Коцето реши да каже нещо. Той има навика да споделя на всеослушание твърде лични неща. С което смущава обстановката, която се опитва да бъде шегаджийска и весела като за празник.
И днес не пропусна да ни изненада .
" Коцето иска да пита нещо, Коцето иска да каже нещо'' -се разнесе от уста на уста и ние замълчахме. Нарочно никой не гледа към него, за да не го смущава . И така, Коцето каза, или по-точно попита:
– Ще умре ли за вас един човек, ако роднините му говорят за него ,че е луд?
Странен въпрос, зададен от още по-странен човек. Така сигурно си помислиха хората, които не го познаваха по-отблизо. Всички станаха от сериозни по-сериозни, после двама-трима му зададоха уточняващи въпроси, но след като отново не стана ясно за какво иде реч, малката компания изгуби търпение и желание да се рови в проблема на Коцето с роднините му, и случаят беше отминат с деликатно мълчание.
Но аз знаех за какво става въпрос.
Знаех,че Коцето има психиатрична диагноза. Родителите му я пазеха в тайна .
Но роднините ...
Следва

В осем и половина сутринта, Коцето се отби, за да остави на синовете ми някаква компютърна джаджа, предназначението на която ми се губеше в мъгла. Предпазливо сложих нещото на бюрото . Коцето се помайваше още на вратата и не си тръгваше. Сигурно не беше спал тази нощ, за да прави джаджата. А мойте синковци сладко- сладко спяха.
-Сега се чудя да ходя да спя ли или да пия кафе, за да не спя поне до обед.
– Върви да спиш.-рекох аз.
- Ами не ми се спи.
-Тогава пий кафе. - тъкмо щях да кажа и се поправих - Ела да пием кафе, седни в кухнята, тъкмо го слагах. В джезве ли го предпочиташ или в кафеварка?
Такива прозаични неща не го засягаха, защото го вълнуваха по-драматични избори. Като го попитах какво прави сега, той ми отговори, че искал да стане частен детектив.
- Майка ти няма да остане много доволна. Тя те гласи за учител по български и английски, Коце, ако искаш да знаеш.
Той нямаше как да не знае ,защото следваше точно българска и английска филология. Представях си опулените очи на майка му от изненада, че синът й ще става частен детектив, когато той извади от джоба си пистолет.
- Това истински пистолет ли е?-попитах аз и лекичко го пипнах с показалец, за да се уверя,че не е детска играчка. Както и да е, мен какво ме интересуваше. Важното е, че на масата в кухнята ми лежеше пистолет и се молех в момента да не довтася някоя съседка да ми иска малко сол.
- Частен детектив, хм, хм, не трябва ли да си по-мъжествен за детектив?-попитах аз , а той премигна два-три пъти на парцали. Хилавите му раменца помръднаха леко, което може би означаваше че не беше обмислил тази страна на въпроса.
Мъжествен или женствен, той вече имал една поръчка. Не обърнах особено внимание на това, тъй като сипвах кафето и внимавах да не разлея. Лудите фантасмагории на Коцето нямаха край. Той пое чашата кафе с изискана маниерност. А как пък отхапваше от курабийките без да направи трохи, хич не разбирах. Точно такъв компаньон ми трябваше за моите партита в пет, един мъж дето се вика, за цвят. За съжаление няма да мога да се насладя на учудените физиономии на моите приятелки. Пистолетът и детективската работа трябваше да останат в дълбока тайна, поне засега.

Следва

Редактирано от komori на 08.05.15 15:23.

За Денка беше интересно. Сега пак така почва :)

Специално за теб постнах втора част на Денка. Айде и ти пиши!

На партито в пет часа дойде само Коцето.Приятелките ми и трите се обадиха,че били заети. Заети друг път. Нарочно ме саботират, защото им казах, че съм поканила мъж. Те от самото начало бяха против всякакви мъже на нашите женски партите. И сега се чувствах виновна.
Коцето позвъни на вратата, като се криеше зад някаква китка.
-Нямаше нужда от цветя...благодаря...защо си даваш парите.
-Не си давам парите, нали знаеш,че в къщи гледам цветя на остъклената тераса.
Ето това не мога да разбера-мъж да гледа цветя. Всичко друго, само това-не. Вечерта се очертаваше прозаична,ако не се бях сетила да попитам:
– Абе, Коце, ти как ще си вършиш детективската работа, като почти не излизаш от в къщи?
Коцето имаше страхова невроза и дори изпитите си взимаше по скайпа. Беше единственият студент в града на дистанционно обучение. А с психотерапевта си се беше виждал само два пъти. После се чуваха само по телефона.
–Ами затова ще си ми необходима ти. Ти ще вършиш практическата работа по следенето, наблюденията, работата по поставяне на подслушвателните устройства, връзки с обществеността и всичко останало.
– Благодаря за честта,но как реши, че точно аз съм подходяща за тази работа?
- По няколко причини. Първо, никой няма да се усъмни в теб. Повехнала дама с вид на детска учителка не би събудила подозрение у никого.Второ и трето- никой друг от моите познати не би приел тази работа.
Бях права, че вечерта ще е прозаична. Сега бих добавила- отчайващо прозаична.Той продължи:
-Вече ти казах,че имам поръчка. Ставаш мой съдружник и делим фифти-фифти. Петдесет лева на ден плюс разходите за таксита, кафенета и ресторанти, когато е необходимо. Съгласна ли си?
- И каква е първата поръчка?
- Вдовицата Кокова от първия етаж отсреща. Кълне се, че е видяла двойник на покойния си мъж. Изкарал й акъла, когато го зърнала на две преки от тук да подкарва черно беемве в неивестна посока. Не успяла да види нищо друго освен това,че колата е черна. Дори не е сигурна за марката. Нали ги знаеш жените! Внушила си е, че мъжът й е жив и никога не е умирал. Инсценирал е умирачката и сега идва, за да си отмъсти. Иска да наблюдаваме денонощно входа и моментално да я уведомим, когато той влезе. Тя от своя страна е взела мерки.
-Мерки!? Знаеш ли пък аз какви мерки ще взема ? Моментално ще се обадя на някой психиатър да дойде да я прегледа.- казах аз.
– Недей така. Може наистина да e вярно-това първо. Второ, жената си плаща, защо да не й вземем парите.
- И как смяташ да я наблюдавам? Като агент под прикритие ли да бъда или как? Докато си тупам килима от балкона, да хвърлям едно око към нейния вход?
- Да, и когато отиваш да изхвърляш боклука. От пощенската си кутия ще взимаш апаратурата, която ще ти доставям чрез Разсилният Петко .
-Доколко може да се вярва на разсилния Петко? -осведомих се аз.
-На сто процента, стига да не го отвее нанякъде вятъра.
–Тая работа нещо не ми харесва.
Вероятно накрая щеше да се окаже,че жената не е добре с очите и човека, който е видяла не е покойния й съпруг, нито дори не прилича на него. Чувството,че гледам, или по-точно участвам в пародия на детективска история, не ме напускаше.
Не можех обаче да оставя Коцето сам да си троши главата, беше ми ясно. Чувствах се отговорна за него.
Аз навремето, преди двайсет години убедих майка му да го спре от детска градина, защото не му понасяше. От година на година детето се изолира, докато накрая се превърна в един самотник.
Ако си беше ходил на градина с другите деца, нямаше сега да е такъв...
Потокът от мисли бе спрян, защото имах да действам.

Доклад номер едно.
''Коце, понеже за първи път пиша детективски доклад и не зная мога ли да се обръщам към теб или направо да докладвам. Но понеже цялата тая работа ми понамирисва, реших да я проуча, преди да съм се заела със следенето. И поразпитах тук-там за вдовицата Кокова. Оказа се, че не е никаква вдовица и мъжът й не е починал. Ами си е жив и здрав пияница. Развели се и тя дошла да живее тук. От тогава я познавам и аз. Защо й е трябвало да измисля, че той е покойник и цялата тая скалъпена история за неговия двойник, не е ясно. Но може би ще ни се изясни. Сега отивам да се срещна с един господин, който може да ми даде сведения за Коков. И като се върна пак ще ти докладвам. Също така ще ми трябва устройство,което да приема звук от три метра разстояние. '' написах аз и цъкнах Изпрати. След малко когато станах да си направя кафе, видях долу между блоковете да щъка Разсилния Петко и да оставя нещо в пощенската ми кутия.

Следва

Браво, много добре пишеш. Ако издадеш книга, ще купя няколко бройки, сериозно.

Обаче това ми хареса само до:

[...] Чувството,че гледам, или по-точно участвам в пародия на детективска история, не ме напускаше. [...]

Докато четох предходните неща, не можех да различа истината от фантазията - дали това дете живее в някакъв филм, или наистина има нещо такова. Това объркване е МНОГО добро и не трябва да вдигаш завесата така, а да въртиш палачинката - в един момент да изглежда все едно наистина има някакви агенти или там каквото е, а в друг момент читателя да е сигурен, че детето просто е болно... ама да е сигурен на 95%.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И не трябва да пише в прав текст, че страда от страхова невроза! Читателят трябва да се чуди от какво страда и дали изобщо страда от нещо, докато не прелисти последната страница. Пък и страховата невроза е много слаба ракия... Всичко под параноидна шизофрения е будала работа.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Страховата невроза хич не е слаба ракия. Знаеш ли на колко хора е обърнала живота с главата надолу!
Колкото и да не ти харесва, героят ми ще си остане с това име и с тази диагноза. За теб обаче специално ще въведа друг герой, който ще е с параноидна шизофрения и на теб разчитам да ми подскажеш някои идейки как например да говори, как да се държи, как да е облечен и други такива неща или каквото ти хрумне.
Не знам за читателя, но ми става комично понякога като чета какво бил искал да каже авторът.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от komori на 12.05.15 06:42.

... Чувството,че гледам, или по-точно участвам в пародия на детективска история, не ме напускаше...

На теб не ти е харесало това, но на някой друг пък ще му хареса точно това. Всеки си интерпретира по различен начин. Като пиша аз гледам на мен да ми хареса, а не се чудя това ще им хареса ли на читателите или няма да им хареса.
Докато четох предходните неща, не можех да различа истината от фантазията

Да, някаква такава каша съм се опитала да забъркам. Както и в "Денка". Там сериозни теми като осиновяването, приемната грижа, сираците съм ги объркала в една каша с тревогите на една домакиня.
В началото като исках да пиша, се бях насочила точно към тази таргет група-жените домакини, които си стоят в къщи и от нямане какво да правят,вземат че измислят някой роман

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ама като го убиваш, да е от птица, която случайно му се е забива в корема.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите