Сега през последните над 5 години и половина откакто имам първия ми лаптоп определено не мога да си представя да бия път до компютърен клуб та и пари да търся за него и да се мъча на студа с транспорта. Домашният интернет е едно направо ОГРОМНО постижение в днешно време и един лаптоп или настолен компютър това е цяла вселена!Проблемът ми е че в днешно време и през последните над 5 години използвам интернетът вкъщи и на бившата ми работа за глуповати дискусии вместо за сериозна работа и за писане на сериозни теми.Едва през последните 9 месеца започнах да се ограмотявам в Уикипедията на най-различни теми и колкото повече чета особено военна история и за оръжия се убеждавам че наистина почти нищо не знам.

в някои университети професорите вече си записват лекциите на виедо с много добро качество и спокойно можеш да се ограмотяваш без да си излизаш от дома

отделно, че имаш достъп до всякаква музика и филми и серии

Прав си, те и дисковете с музика много се обезсмислиха заради тубата и разните торенти.Аз лично съм избегнал плащането поне на 500 лева през проследните години благодарение на наличието на определени метъл-албуми в тубата.

без да си излизаш от дома

Добре, представи си, че в къщи работиш, в къщи почиваш, храниш се, всичко правиш в къщи и не излизаш въобще. Това не крие ли опасност рано или късно да станеш един затворен човек, който се крие от хората?

И аз мисля така. Да добавя от мен - общуване с хора които в реалния живот трудно би срещнал или по - точно невъзможно на едно и също място. Получаване на информация за всичко което се интересуваш и не само от специалисти, а и от хора минали или не през това.

”Понякога плащаме най-скъпо за безплатните неща.\"Алберт Айнщайн

В живота ми е имало периоди в които вкъщи съм работил, вкъщи съм почивал и съм излизал малко но не съм станал затворен човек който се крие от хората.Но през последните около 5 години забелязах че съм започнал лека-полека да избягвам контакти с хора и като че ли бавно с течение на времето се превръщам в социопат.Още съм далеч от това състояние но натам вървя.

на теория можеш изобщо да не излизаш, поръчваш си абсолютно всичко по интернет, дори и хляба и зарзаватите от супера може да ти ги доставят в къщи

но това, че можеш, не означава че си длъжен да го правиш

Точно общуването с хора които в реалния живот трудно мога да срещна при това на едно и също място и получаване на информация от специалисти ми дръпна хобито наблюденията и познанията по оптични прибори много напред.Всъщност ако не беше интернетът нямаше изобщо и да подозирам че в България има и други хора които се занимават с наблюдения сходни с моите наблюдения, че има маниаци на тема бинокли и далекогледи като мен.Впрочем това беше и първоначалната причина да влезна в интернет и после в клубовете на дира моето хоби наблюдения на небето и търсене на НЛО.Аз първоначално друга цел изобщо не съм имал.

последните около 5 години забелязах че съм започнал лека-полека да избягвам контакти с хора

и аз съм забелязала нещо такова със себе си. Примерно седя в кварталното кафе с приятелки и се улавям как нищо не ми е интересно и се прибирам да си седна/ легна с лаптопа. И аз голяма психо-патка съм станала, направо се тревожа.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това не крие ли опасност рано или късно да станеш един затворен човек, който се крие от хората?

... и който се страхува да излезе от къщи. "Градът", Клифърд Саймък, 1976, описал го е в първата глава мисля.