Както си лежах на една кълка на терасата и се изпичах на слънце, се сетих, че не съм разказвала как живях шест месеца в Швейцария. Не съм ви разказвала, защото съм сигурна, че ще кажете Е, как така Вида дето не излиза от къщи и трудно свиква с нова чаша за кафе, ще отиде чак в Швейцария. Ами ей така. Това се случи преди 30 години, когато бях на 23 и не бях още омъжена с деца.
Случи се така, че моята съседка от Пловдив, която после отиде да работи в Щвейцария, имаше нужда от детегледачка за внучето си. Снаха й беше изпаднала в тежка следродилна депресия и трябваше някой спешно да поеме бебе на шест дни, директно от родилния дом. Аз тъкмо бях завършила полувисшия институт за медицински сестри, специалност детска сестра и си търсех работа.


И така, попаднах в малко швейцарско село, близо до голям град.
През тези шест месеца осъзнах три неща. Че по-хубаво от България няма. Че каквото си мечтая, се сбъдва. Че не трябва да се омъжа на всяка цена, но ако го направя, непременно трябва да се омъжа за българин и за никакъв друг. Че човек трябва не само да знае с какво иска да се занимава, но и да си представя къде го прави, с кой го прави и как. То май станаха повече от три ,но ще ги броим за три, понеже вече съм написала заглавието-триалогия.


Къщите бях с островърхи наклонени покриви, някои от тях модерни, но повечето от тях запазени от преди 100 години, имаше много каменни къщи с покриви от плочи и дори със сламени покриви. Сламени, но направени по такава перфектна технология, че вътре си е чистичко, хубаво и въобще навсякъде беше сякаш току-що преметено.

Редактирано от vida1929 на 26.06.17 16:14.

Доста стойностни изводи, но защо твърдиш, че от България по-хубаво няма, а даваш за пример чудните швейцарски къщички?

Така чувствам.

Ако си мислите, че лесно бях взета с някакви съседски привилегии на тази работа, много се лъжете. Бях надлежно оценена, обсъдена, анализирана, прошнурована, прономерована и класирана с още около двайсет жени. Трябваше да отговарям на тест с въпроси от които да стане ясно как ще реагирам например в следната ситуация.
Разхождайки едномесечно бебе три часа в чужда обстановка (разбирайте алпийско село, в което попадам за първи път), изгубвам пътя за в къщи, не владея език, имам само телефон за връзка.
Какво ще направя
а. ще търся пътя за в къщи
б. ще позвъня на родителите
в. нещо друго.
Аз отговорих нещо друго-ще нахраня бебето, докато чакам те сами да ме потърсят. С който отговор спечелих конкурса и мястото за детегледачка.
После ми бяха регламентирани сто строго определени задължения, бях задължена да водя определен начин на живот в чуждата държана и ми беше забранено да се разболявам и умирам в рамките на шест месеца.

В отговор на:

---

[...] и ми беше забранено да се разболявам и умирам в рамките на шест месеца.

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Вчера мислех да пусна тема по този въпрос - за България, но беше късно и нямах време да я напиша, защото днес трябваше да ставам рано. Имах обект за чистене, на който искаха да се отиде сравнително рано - най-долнопробният ирландски "пъб" в цяла България. Това влиза в топ 5 на най-мръсните места, които съм чистил, макар "Смъртоносния вход" да е ненадминат досега. В момента мириша на прах, усещам го в косата си и навсякъде, ще се изкъпя след малко. Трябва да си пусна униформата за пране, че и тя мирише на прах. Хубавото е, че в Смъртоносния вход сами предлагат 100 кинта на ходене - 15 етажа гняс, което означава, че ще се навият и на 150, а без фактура това са хубави пари за 8-10 часа труд. Само че е труд до инфаркт и падане в събрания боклук. За там трябва специална мощна и безшумна прахосмукачка на батерия, за каквато няма пари. Иначе е метене до припадък и мизерия до ушите.

В кръчмата днес, едно сипматично русо момиче на моята възраст мажеше пода с кален парцал все едно мие палуба на пиратски кораб. Това съм го виждал на много места, където уж има чистачки, но въпреки това викат фирма да изчисти.

И те като са свикнали на брутална свинщина, единият ми вика: "ти много педантично".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Вярвай, че е било точно така.

Не гледайте как изглежда, разберете какво Е

Защо си направи тези изводи?

”Понякога плащаме най-скъпо за безплатните неща.\"Алберт Айнщайн

Беше забранено да се разболявам и умирам в рамките на шест месеца.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В самото начало може би всичко е като в приказка, докато не дойде момент, в който носталгията започва да се обажда и тогава разбираш, че от България по- хубаво няма.