Тя тая реплика направо е невинна простотия.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Белята е, че от старание да дам на моето дете това, което аз съм нямала, може да прекаля. Но пък лошото съм спестила. Като си имаш гаден пример, поне знаеш какво със сигурност да не правиш.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И на мен ми се видя странно словосъчетание, но не разсъждавам, напълно вярно е, че миризмите задействат спомени, значи нещо отвътре ги запечатва и при стимул стартира. Пък какво е точно... нали ми работи, няма да се мъча да разузнавам какво е.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хаха!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Чета в пълен преглед и като стигна до нещо, на което искам да отговоря, отварям нов таб, пускам си отговора и после се връщам на темата, за да скролвам надолу. Не те бях прочела, а преди малко именно с ухилка отговорих на Джуъл за тая реплика.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Какво да се вкисвам. Аз и като малка /средно млада да го кажем/ като я чувах майка ми с тия думи, си мислех, че нещо й има. То не е нормално, майките си обичат децата, не им викат така.

Не ползвам гаден речник и надали ще се наложи да се цензурирам, но ще го имам предвид. За ла***та обаче не ми и мина през ума, че някой може да се драматизира. Въпросната ароматична тема или съм я пропуснала, или не ми е била интересна.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ще си позволя едно вмъкване по повод обичането и мразенето - аз никога не съм мислила, че моята майка ме мрази. Винаги съм я виждала като отделен, различен човек. Приятелите си избираме по симпатия, не се сближаваме с всеки срещнат, нали така? Значи едни хора ни пасват, а други - не. Майката, която не ми пасва на мен, просто не ми пасва. Друг човек, изобщо не е нужно да ме мрази, тя само си постъпва като нея си, така го мисли, така го усеща, така е преценила, толкова си може.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз не съм си зарязала роднините и не живея все едно не се познаваме, но не позволявам да се бъркат в моите неща, нито да ме набутват в техни си глупости. Не ги харесвам, защо да се мъча. Все още всичко стига до мен, аз съм най-голяма сестра. Имали сме ситуации, не си говорим с години, но става нещо и всички сме там. Просто не правя жестове заради ничия глезотия, поставила съм граници и си ги държа. Сестра ми дойде да нощува при мен като имах проблем, без възражения. И аз нямах колебание дали да й се обадя. Не сме близки, така се чувствам и надали нещо ще се промени. Но държа на семейството, те са единствени, каквито и да са.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Останалите още не знаят какво става, аз вече съм направила каквото трябва. Като отмине кризата, тогава се сещам да преживявам...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Приех, че щом ми се случва, значи е човешко. Дори не съм си мислела, че полудявам или нещо не ми е наред. И припадах, и не помнех, но си вярвам в машинката - толкова сложно сме измислени/произведени, функционираме си пълноценно като на магия, че трябва да е предвидено да се справим с всичко, не може да не е! Така си мисля аз де. Ама е полезно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз обожавам да украсявам и декорирам, но елхата не ми е нещо особено, бих пребоядисала къщата по случай Нова година със същата радост, ако не и по-голяма. Натруфеностите и лъскавостите ме дразнят, може би затова не влагам ентусиазъм.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Все едно си нещо ненужно в живота на родителите си, някакъв боклук, нещо нежелано.

Добре си разбрала. Плюс много постъпки. Но твърдя, че това, което другите хора ни причиняват, си е тяхно, а не наше. Изписах куп постинги в тая тема и съм леко гузна поради което, ама ще ме извините. Ем стресирана, ем забравям, ем зачекнати майките и не мога да се въздържа.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Е, то това е естествено. Не си седя и само лошото да ми се върти в главата.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Жената каза, че не може да изживее даден удар. Аз отговарям, че няма такава точка - до тук страдах, а ей сега от таз минутка нататък вече го няма, вече го изживях. Да не чака да види кога точно ще й олекне. Като си продължи по пътя все едно го няма, ще усети, че не я мъчи толкова. Не може да изчезне и да се изобщо забрави, ето и ти не си забравил - като те предизвика нещо, веднага можеш да го извадиш. Значи го помниш и знаеш какво е било, не е край, изживяно и сякаш да го няма, но не го мислиш, все пак си мислех, че точно това казвам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите