|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | (покажи всички)
|
Тема
|
 За честта на един идиот.
|
|
| Автор |
vida1929 () |
| Публикувано | 12.05.17 15:08 |
|
|
Тук ще пиша за шапшали и идиоти, коит са на изчезване, добри и трудолюбиви душички, на които, установих- се крепи светът . Хора, за които казваме -на този му хлопа дъската.Толкова са ни изкривени вече духовните ценности или липсата на такива, че не можем да възприемем добротата и човечността за нещо нормално, камо ли да им се възхищаваме и да ги следваме.
Първи клиничен случай, Николай, 56г, вдовец, с една дъщеря, диагноза невроза, пенсиониран полицай, отказал да остане на по-лека служба.
- Не мога да глобявам бабата на пазара, която е дошла да продаде няколко връзки лук и да изкара два лева, че била застанала не на определените за това места. Честта не ми позволява, бил мотивът му да откаже лека службица за доста добра заплата.
Като види хартийка на земята или боклуче някакво го вдига и го носи в два пръста, докът намери кошче за отпадъци. И тъй днеска пред магазина го заговорих, тъкмо вдигаше нещо от земята, само го погледна и ми го бутна в ръцете. Оказа се фини дамски чорапи от 15лв, някоя дама както си е напазарувала , ги е изпуснала . Аз ги взех, защото с моята заплата от 600лв рядко мога да си купя скъп чорапогащник и му благодарих.
После пак го гледам върви забързан, угнетен и угрижен, цялата отговорност поел на някаква своя мисия. Няма да го питам накъде- пак отива да купи мокри кърпички да ги сложи в колета, който ще пращя по някакви хора на дъщеря си в Швейцария.
Гледам, пресича улицата, явно несигурен в себе си-имало е защо да го пенсионират толкоз рано, тръгва, па се повръща, клаксони, викат му, суматоха се създава. Идваше ми да ида да го хвана за ръка и да го преведа. Но не го направих, защото знам, че ще нараня неговата чест Млад е още, да се оправя. Най-накрая пресече и върви забързан.
–Накъде бе, Николайчо? -го питам, защото ако не знам, може да пропусна важен етап от неговия живот, който проследявам от десет години в дати, числа и факти.
И той започва да ми докладва как гледал някакъв стар човек, помагал му, носел му храна от стола, пазарувал му и прочие. Колко ти плаща? питам аз защото пак трябва да знам . Ми Ей така без заплащане. От добра душа, бе защо ли питам, неговият алтруизъм го няма никъде.
Следва продължение, естествено утре с кафето.
Редактирано от vida1929 на 12.05.17 19:05.
| |
|
|
|
Има и такива хора. Просто реалния живот им идва в повече. За са могат да живеят си създават свой свят с приемливи за тях правила.
”Понякога плащаме най-скъпо за безплатните неща.\"Алберт Айнщайн
| |
|
|
|
Страхотна тема,за страхотен човек.Такива хора са на изчезване.
Аз повика ли ме някой на помощ,пари никога няма нито да искам,нито пък да приема.
Акта на даване и оказване на помощ се заплаща от само себе си в кармичен план.
Правя го заради самото даване,заради самата помощ.
Това нещо тук норвежците никога няа как да го разберат.Ако е нещо дребно да ти подадат,което струва стотинки..може и да ти подаде тук там някой..ама по принцип за помощ не ги търси и не очаквай.
Толкова са студенокръвни животни,че искаш не искаш..ставаш и ти такъв с тях.Друг избор нямаш.В началото много исках да подчертая българският дух,нашия алтруизъм,даване,взаимопомощ...
С времето открих че това е загубено време и мъртвородена кауза.
Трябва да бъдеш с хората,каквито са те с теб.
Това е най-доброто решение.
С животните по-надалеч,с кафеджиите както и те..така и ти,а с единиците свестни в живота ти-ревниво да пазиш приятелството си.
Да ти кажа не върви и не става този номер с безусловното даване на позивитивизъм и добри неща,не са благодарни хората!
Не са на твоята вълна и вибрации.Затова няма как да проработи.С истинските хора нещата се случват от само себе си,без никакви усилия.
С 99пр обаче е мъка.
Нека бъде вашата воля!
| |
|
|
|
Макар и на изчезване, винаги съм знаела, че все още съществуват добри хора
| |
|
|
|
Втори случай, не клиничен, не диагностициран, описан от мен, Вида, НЕ психолог, дипломиран педагог.
Имената са сменени, но случаите са истински и съвсем не са преувеличени, наблюдавам ги всеки ден в квартала, където живея.
Дядо Любо, 79г, Плюшкинова мания , вдовец с две дъщери.
След като жена му почина, а двете му дъщери отдавна поели техния си живот, съвсем го забравиха, дядо Любо се отдаде на своята страст, която имаше още от младини-да събира разни всевъзможни неща. На времето това му причиняваше непрекъснати разправии с жена му. Той прибираше, тя изхвърляше. Сега като остана необезпокояван и сам в стария социалистически апартамент в още по-стария социалистически квартал, намери широко поле за изява- казаните за боклук в междублоковото пространство, които той мирно и без разногласия делеше с циганите. Подозирам, но не твърдя обаче, тъй като не ми се занимава да го наблюдавам в детайли, но неговия бизнес с боклуци от ден на ден се разраства. ГаражЪТ, в който преди държеше старата си жигула , е пълен догоре и той не знае къде да държи богатствата си. Богатствата, които той прибира от казаните за боклук са всичко, което можете да се сетите и може или не може да се ползва- от стари домашни чехли, които е носила някоя бабичка с гъбички на краката до бойлер на дърва и въглища, стари масички, килими, дрехи, всичко което хората изхвърлят, дядо Любо събира, сортира и подрежда в своя гараж.
Няколко пъти лежа в болница. Веднъж се беше порязал на ръждясала тенекия, опитвайки се да докопа някаква ценност на дъното на казана. Друг път, котка изфучала покрай него и го одрала зверски, трети път някакъв циганин не го видял в тъмното през зимата в пет часа сутринта и за малко да го бутне в кофата за боклук, както се бил навел да търси.Вчера пак са го приели в болница с висока температура и неизяснена диагноза. Ох и на него не му е лесно.
И всичко до тук щеше да е по-скоро развлекателно и весело, ако не беше факта, че той е толкова силно привързан към своите боклуци ,че не може да се раздели с тях- страшна трагикомедия, за която ще пиша със следващото кафе, а дотогава само ще ви кажа, че дядо Любо ако умре, ще трябва да го погребат в гаража му с богатствата като Тунаткамон в неговата гробница с деветте му жени и кучето
Редактирано от vida1929 на 13.05.17 12:43.
| |
|
|
|
шапшали
Бях забравила тази дума! Баба викаше шапшалин. В единствено число, де.
Не гледайте как изглежда, разберете какво ЕРедактирано от crazymonkey-126377 на 13.05.17 13:03.
| |
|
|
|
Да. Аз така правя, като избирам да общувам с хора, с подобни на моите ценности, начин на светоусещане. Това не мога да го направя с колегите, или съседите, тях няма как да ги избирам.
Не гледайте как изглежда, разберете какво Е
| |
|
|
|
Бях забравила тази дума!
И според теб правилно ли съм я употребила в смисъл на добродушни, но отнесени хора?
| |
|
|
|
Това:
Аз повика ли ме някой на помощ,пари никога няма нито да искам,нито пък да приема.
Акта на даване и оказване на помощ се заплаща от само себе си в кармичен план.
Правя го заради самото даване,заради самата помощ.
е в пълно противоречие с това:
Да ти кажа не върви и не става този номер с безусловното даване на позивитивизъм и добри неща,не са благодарни хората!
Не гледайте как изглежда, разберете какво Е
| |
|
|
|
Шеговито, да, иначе си е обидна дума.
Не гледайте как изглежда, разберете какво Е
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | (покажи всички)
| 
|
|
[