За честта на един идиот. / Взаимопомощ / Психоанализа и психотерапия

Предварително ми наблюдение, проучване и подготовка за влизане в неговото жилище, ми струваше време, пари и търпение.
Първо, не знаех дали живее сам или с жена,.... с мъж, а може би с няколко мъже, дали има котка или няколко котки или други някакви домашни любимци.
Той беше странен, загадъчен, не говореше много и отбиваше въпросите ми какво прави през останалото време, когато не е на работа. И това възбуждаше любопитството ми, до степен, че се улавях как го наблюдавам, подслушвах разговорите му и след това започнах да го следя. Ще кажете, че това не е много редно, нито почтено от моя страна, това си е нахлуване в чуждото лично пространство и да, ще бъдете прави.
Ми да, но пък за свое оправдание искам да кажа, че правех това не с користни цели, а просто от скука и за забавление. И може би си мислех, че ако знам какви ги върши, ще го предпазя от необмислени и грешни постъпки и действия. А в интерес на истината, той тънеше в своите дълбоки заблуждения за хората, за някои хора . И имаше толкова вътрешни противоречия за изясняване. Сам ми е казвал, че нощем не може да заспи до три, лежи и мисли.
Така че трябваше да действам обмислено. Първо, не исках да се сблъскам в тъмното с него, с котката му или с някой друг субект и да си изкарам ангелите. Исках само да огледам обстановката, докато всички спят. Нали за това е нощта все пак. Едни да спят, други да наблюдават.
Седмицата, през която наблюдавах къщата видях, че всеки ден идваха лекар и медицинска сестра. Една кола на ''Химическо чистене и пране '' взимаше и докарваше дрехи и чаршафи.
Къщата имаше и малък двор, който също трябваше да се види, но беше ограден с висока каменна ограда. Двора щях да огледам друг път, сега се заемам с къщата.
Да ме пази Господ, пу-пу-пу, плюя си три пъти в пазвата. Макар че не ми е за първи път да влизам незаконно в чужди имоти, се вълнувам и краката ми леко треперят.
Прожекторът ми облива с разсеяна мека светлина входната врата. Нямам време да чета табелката, която е скоро сложена , превъртам ключа и бързо се пъхвам вътре. Първото,което ми прави впечатление вътре е излъскания до блясък под . Старото антре на Николайчо е все същото, както съм го запомнила. Но защо сега си мисля, че то е като предверие към рая, с четири отворени врати към стаите, които те канят да влезеш.
Влизам в първата стая. Старинните бутикови мебели на дъщеря му са