За честта на един идиот. / Взаимопомощ / Психоанализа и психотерапия

След като му бях изпратила поне сто съобщения на мобилния телефон, за да го питам къде е и защо не идва на работа и вече щях да тръгвам да го издирвам, той даде знак, че е жив и здрав.
На четвъртия ден, разсилният Петко , който не можеше да говори, ми бутна в ръката едно листче, разбира се от кой друг, ако не от Николайчо. На листчето пишеше: ''Не се притеснявай. Добре съм ''.( Не ме питайте защо Николайчо използва такива допотопни методи за комуникация, това е друга тема. ) Това лаконично съобщение обаче вместо да ме успокои, ме притесни още повече. И започнах да тормозя Петко и да го разпитвам, но от Петко излизаше само гъгнене и сумтене. От усиленото му ръкомахането и издаване на звуци като пухтене на локомотив, обаче поне можах да разбера, че Николайчо е носел пътна чанта или нещо такова и е тръгнал към гарата. Това не беше много сигурно, но все пак беше следа.
И така. Къде може да отиде Николайчо с влак? Николайчо можеше да отиде на много места. Започнах да правя списък. След като списъкът надхвърли 50 точки, се отчаях. Обадих се на някои хора, които можеха да знаят нещо или да са го видели. Те ме насочиха към други хора, които също можеха да знаят нещо. На никой не казвах, че е изчезнал, просто е отишъл някъде, пък ми трябва . Всички първо ми казваха да се обадя на дъщеря му. Едно чувство обаче ми подсказваше да не я безпокоя. Всъщност налагаше се да й звънна, защото смятах да влезна в жилището на Николайчо, за което имах ключ. Но трябваше да искам и нейното разрешение, тъй като жилището беше всъщност нейно, натъпкано със страшно скъпи антикварни предмети. Представих ситуацията така- Николайчо е отишъл някъде по работа , а аз трябва да взема негови неща, които му трябват и да му ги занеса. Тя не се усъмни, нито пък зададе някакви въпроси само ме попита дали баща й създава някакви неприятност, а аз весело подхвърлих '' Не, абсолютно никакви.''
В три часа през нощта, когато знаех, че вероятността някой съсед да ме види, е най-малка, стоях пред вратата на Николайчо, облечена с негови дрехи, обувки и шапка. Въобще- дегизирана за всеки случай.