Никога не съм можел да ставам рано сутрин.Дори когато работех на смени предпочитах да работя само нощна смяна
отколкото да ставам сутрин за първа смяна.Вече години на ред работя само дневна смяна и пак ставането сутрин за мен е усилие, равносилно на изкачването на Еверест без кислородна маска!
Срещу блока в който живея, има детска градина и сутрин когато вдигна щорите, виждам една и съща картина- малки деца как подтичват зад майките си които ги дърпат и бързат защото вероятно закъсняват за работа.И все си задавам един и същ въпрос-абе човек, как стават тия деца толкова рано а ти не можеш? Няма да забравя как веднъж през зимата видях жена с патерици която пристъпваше едва-едва в снега а за патерицата се беше хванало детето и! Другите деца се държаха за ръцете на майките си а това дете се държеше за патерицата! Стана ми много мъчно! Толкова години минаха но това вероятно няма да го забравя никога!
И тази сутрин не беше по-различна.След поредното изкачване на хималайския връх и възторга от героизма на малките човечета(ако не се брои пулсиращата болка в слепоочията) отивам в банята да си взема горещ душ а после минавам през кухнята и си приготвям поредната голяма чаша турско кафе.Докато сърбам кафето, облечен в новия си халат получавам съобщение по телефона но понеже знам от кого е не бързам да го прочета.След 2-3 мин прочитам: ,,Спешна поръчка нов клиент обади ми се като пристигнеш,, така си и знаех шефа е . Пускам телевизора да чуя нещо с надеждата че нещо се е променило от снощи, но след малко разбирам че света си е пак същия и хич не бърза да се променя.Спирам телевизора и докато се обличам за работа получавам пак съобщение.Няма да го чета.До гуша ми е дошло вече.Вземем си ключовете и документите и докато слизам по стълбите все пак го прочитам ,,Днес има кандидати за работа.Гледай до обяд да проведеш интервюто!,, познайте от кого? Да! Пак от шефа!
Излизам пред входа и тъкмо да се кача в колата гледам единият тас го няма! Брей сигурно е паднал някъде! Оглеждам се и на десетина метра от мен гледам къщичка от кашони и найлони и моя тас е част от интериора на къщичката! Аааа тая няма да я бъде! Отивам и вземам таса ама той бил вързан и докато го измъкна падна цялата къщичка.В тоя момент някаква жена от терасата на втория етаж вика:
- Защо разваляш на децата работите бе? Какво ти пречат?
-Госпожо, нищо не развалям това си е моя тас!-оправдавам се аз и размахвам таса
Дъртата патка смотолеви нещо и се прибра обратно.Сигурен съм че до довечера цялата махала ще знае че в блока отсреща живее един дето разваля къщичките на децата.Сложих си таса качих се в колата и се приготвих за дългия път.
Аз работя в друг град и пътуването до работа ми отнема малко повече от час.Минавам през различни села и ставам неволен свидетел как българските села постепенно опустяват.Особено вечерно време когато се прибирам гледам как тук там свети по някоя къща а след година две цялото село потъва в мрак! България се обезлюдява!
Когато наближавам града в който работя, виждам от страни на пътя младеж с раница на гърба който маха за автостоп.Сигурно е тръгнал и той към града си мисля и решавам да спра да го кача.Спирам обаче забелязвам че е леко мургав.
-За къде си?- питам аз
Той казва на развален български името на града към който пътувам и аз. Разбирам че е чужденец.
Каня го да се качи в колата.Той сяда като стиска раницата в скута си и едва сега го разглеждам по от близо.Не обръснато, преждевременно състарено и уморено лице, овехтяло кожено яке, протрити омазнени дънки и чифт стари олющени обувки.Решавам да го заговоря на английски.
-От къде си?
-От Афганистан-отвръща той
-Бежанец ли си?
-Да.Отивам в София а сега се връщам от Бургас.Бях преди седмица в София но ми казаха,че има работа в Бургас и отидох там но не намерих работа и сега се връщам обратно.
-А как пътуваш?
-С автобус.Имам разрешение от вашата полиция да пътувам из страната-казва той и вади някакъв лист и ми показва.
Погледнах към листа но нищо не разбрах освен,че видях че имаше някакви печати и попитах:
-А къде живееш в София?
-В един апартамент. Живеем дванайсет души заедно.
-Защо избяга от Афганистан?
-Заради войната.
-А защо воювате?
-Всичко е заради пари.Политиците правят така че хората да воюват едни срещу други и от това някои печели пари.
-Женен ли си? Имаш ли деца?
-Не нямам.Най-много ми липсват родителите.Липсва ми и това, че не мога да отида на кафе с приятели и не мога да гледам телевизия.
-На колко години си?
-На двайсет.

Докато го разпитвах влезнахме в града и той видя една автобусна спирка и пожела да го оставя там.
-Трябва да намеря автогарата и от там да хвана автобус за София-каза той на излизане от колата.
По целия път докато стигна до предприятието където работя си мислех за този младеж.Боже,какви човешки съдби има по тази земя! Качвал съм различни хора на автостоп.Веднъж качих французин тръгнал да обикаля Европа на автостоп.
Приказката ни вървеше добре до момента до като не му казах един виц:
-Знаеш ли колко френски войника са нужни за да защитят Айфеловата кула?- го питам аз
-Колко?
-Нито един! Защото това не се е случвало никога!
И в момента в който изрекох тези думи видях как усмивката на лицето му изчезна.Опитах се да замажа положението,като му казах че това е немски виц измислен за французите а той ме пита сърдит:
-И вие тук в България го знаете този виц?
Това е.Развалих българо-френските взаимоотношения.
Веднъж качх учителка от едно село до града.Каза ми че води часове на ученици но не е на постоянен договор а и плащали в зависимост от часовете.Пътувала до града с автобус всеки ден за около 8лв на ден!!!

Стигам до портала на предприятието и махам небрежно с ръка на пазача бай Данчо.Той е бивш военен и сега работи като охрана.
-В дъното в дясно има свободно място, там можеш да паркираш - ми казва той
-Мерси бай Данчо - отвръщам аз и се насочвам на там.
Тъкмо излизам от колата и получавам ново съобщение.Познайте от кого е?!


...Следва част втора.

<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от azazel.ehnaton@abv.bg на 14.01.17 22:11.</EM></FONT></P>

Редактирано от azazel.ehnaton@abv.bg на 14.01.17 22:12.

Много интересни случки г-н. Ехнатон. Това с таса беше много смешно, а разговорът с пущуна - любопитен.

Интересно ежедневие, динамично ежедневие. Прочетох целият ти постинг, ако някой друг беше написал толкова дълъг постинг е почти сигурно че нямаше да го прочета. Най-много ми направи впечатление информацията за афганистанеца който само 20 години и има преждевременно състарено лице. Аз след по-малко от 2 месеца ставам на 39 години и все още лицето ми е свежо все едно съм на двадесет и няколко години. А колкото до ставането ти рано сутрин и аз съм го имал този проблем преди през 80те и 90те години когато бях ученик но откакто започнах да тренирам усилено културизъм този проблем като че ли изчезна. После като спрях с тренировките и качих много излишно тегло и ниското ми кръвно ми се вдигна до 110 на 80 и сутрин се събуждам много по-лесно отколкото например през 90те години.

Аз работя като охрана и почти 4 години и половина спях на стол с главата на бюрото и сънят изобщо не ми стигаше. Най-тежко беше положението през пролетта на 2013та година когато умората беше в мен във всяка една секунда особено в мозъка. Сега от няколко месеца насам мятам една възглавница на земята и спя на земята до печката и като че ли почти напълно съм разрешил енергийният си проблем със сънят. Само че много спя у нас, например днес сутринта тръгнах за работа след около 19 часа сън само с едно кратко прекъсване...

Файле, при теб вероятно хапчетата които пиеш оказват влияние и затова спиш по толкова часа.Другата причина да спиш толкова може да бъде депресията.Спомням си че бях чел за Робин Уилямс актьора които се самоуби че преди да умре е спял по 19-20 часа на ден и стаята му била постоянно затъмнена.Тогава е страдал от тежка депресия.

И аз мразя ранното ставане, това е едно от най-ненавистните ми неща. Още помня колко ми беше трудно да ставам за училище още по тъмно. Мога да стоя до 3 часа през нощта, но после да спя до обед и ми е идеално. Но да лягам в 10 и да ставам в 6 - не мога. Мога, но после цял ден ми е криво.

Хубаво разказваш.
Првди време и аз бях една от тези които ходех на работа всяка сутрин на растояние 12 километра със заводски транспорт.
Не обичам и до днес да ставам сутрин. Навремето водих и сина на детска градина - първи. Пинякога го оставах на парнаджията.
Живот...

”Понякога плащаме най-скъпо за безплатните неща.\"Алберт Айнщайн

Интересен ден. Имам чувството, че всичко се става на бързи обороти.

неизлечима "сова". Пробвала съм всякакви начини да променя това, но не се получава. Оня ден четох някакъв египетски хороскоп, в който пишеше за периода, в който съм родена, че са "сови", за другите не пишеше такова нещо. Лягам около 12 и ставам в 6, защото съм принудена. В почивните дни, ако не пътувам занякъде и не се налага да глася алармата, спя до 10-11, което показва какво насилие упражнявам всяка сутрин над себе си, но все пак не съм жената с патерицата и дечурлигата. Била съм, но само за седмица.
Знаеш ли, че хората тип "сова" били по-податливи на депресивни ссътояния?

Не гледайте как изглежда, разберете какво Е

И хапчетата оказват влияние и други фактори също като непълноценен сън на работното ми място през нощта - това оказва по-голямо влияние от лекарствата. От депресия не съм страдал от лятото на 1998ма година.

Не знам.... възможно е. Кофти е обаче, когато външни фактори ти налагат да вървиш против организма си. За щастие вече не ми се налага да ставам чак в 6.
А всъщност около 6 часа се чувствам най-кофти. Често се събуждам тогава и около час се въртя и не мога да заспя. Точно в тоя момент всичко ми изглежда ужасно, мисля как съм се държала, какво съм казала и направила и дори какво съм писала в интернет и ме хваща срам, сякаш че е кой знае какво. После заспивам и малко след това се налага пак да стана...
Това ранно събуждане също четох, че може да е причинено от депресия. Нива на хормони, серотонин и т.н.