|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | >> (покажи всички)
|
|
|
тревожни, пробвайте и споделете за ефекта. Аз сега бързам, пък и не ми е тревожно в момента.
Не гледайте как изглежда, разберете какво Е
| |
|
|
|
Не съм мислила, че големият избор може да доведе до стрес и паник атаки. Напротив, мислех, че точно липсата на избор води до това.
”Понякога плащаме най-скъпо за безплатните неща.\"Алберт Айнщайн
| |
|
|
|
Гледайте този филм: , сами на тъмно в 21:00 и ще си увеличите безпокойството, не с до 65%, а с над 2065%.
Не знам кои са тези "невролозите", които са открили поредното чудо. Ако напрежението ми падне с 65%, епилепсията ми ще се излекува, както и шизофренията на Филер - то са все излишни нервни импулси. За разлика от откритието на "невролозите", горепосоченият от мен метод действа на 100% и няма "с до (едиколко си)".
| |
|
|
|
Аз пък това го знам отдавна по себе си. Щом нямаш избор, няма и от какво да се притесняваш. Казваш си "няма друг начин, каквото-такова", и си спокоен. Обаче ако можеш да избираш, постоянно си на тръни - това ли, онова ли да избера, а ако вече си избрал, си мислиш дали ако беше друго, нямаше да е по-добре... не, да избираш и да търсиш най-правилното и най-добрата възможност е много трудно... особено ако си сам в това и после обвиняваш само себе си...
| |
|
|
|
Странно. Аз винаги съм се притеснявала когато нямам друг избор. Да нямаш избор значи си твърде много притиснат от обстятелствата и то в отрицателна посока.
Никога не съм се притеснявала, че ще направя грешен избор дори да е бил такъв според други. Изборът е мой и за мен това е най-правилният. Мисля, че човек винаги прави правилния избор за себе си.
Искала съм в живота да съм имала повече възможности да избирам и за нито един мой избор не съжалявам.
”Понякога плащаме най-скъпо за безплатните неща.\"Алберт Айнщайн
| |
|
|
|
Аз постоянно се самоизмъчвам дали съм направила правилния избор и се мъча да си представя какво щеше да е, ако бях избрала друго. Да не говорим, че често избирам дори най-дребни неща с часове. През какви глупави терзания минавам, само аз си знам.
Хубаво е човек да вярва, че е направил най-добрия избор за момента и че така е трябвало да стане.
Някой път ако друг избере вместо мен, съм спокойна, дори изборът да е грешен. Защото винаги към себе си съм по-строга и си прощавам по-трудно, отколкото на другите. Ако въобще си прощавам.
| |
|
|
|
Когато съм тревожна, тази мелодия няма да ми помогне. Музика си пускам когато се храня, когато имам гости и когато съм уморена. Но когато съм напрегната и тревожна, предпочитам някое екзистенциално четиво на Сьорен Киркегор. Освен това зависи дали се тревожа поради някаква основателна причини или без такава.Тогава е по-добре да обмисля варианти за справяне и без много да избирам, направо да действам. Но пак няма да слушам музики.
| |
|
|
|
вече съм пишман, че го публикувах. Както казах, не съм го слушала.
Не гледайте как изглежда, разберете какво Е
| |
|
|
|
Точно затова съм си казал и съм разбрал, че от този свят с чисти ръце няма да изляза. Аз съм човек, който може да взима трудни решения с размах и това е. Не съм мекушав. Това е като политиците на силните държави, ООН и т.н. Хора умират заради твоите решения и т.н., обаче какво да направиш? Нали все трябва да вземеш някакво решение. Просто трябва да се концентрираш и да вземеш най-доброто решение, което е възможно, имайки предвид твоите информираност и интелектуален капацитет.
| |
|
|
|
А аз най-големите решения в живота си ги вземам по интуиция или по-скоро емоционално, отколкото с разсъждения. Защото по някой път многото мислене и претегляне само те обърква съвсем. И общо взето интуицията не ме е подвела досега.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | >> (покажи всички)
| 
|
|
