Това е тема, в която можем да публикуваме есета, разкази, новели и други по-кратки и по-дълги произведения, които сме написали самите ние.
Започвам темата, като ми се иска да направя няколко уговорки.
Произведенията може да имат или да нямат претенциите за художественост и литературност.
Може да са автобиографични или не,
с художествена измислица в тях , иначе какви разкази ще са.
Може да звучат съвсем достоверно, а може и с невъоръжено око да се вижда, че са плод на болни мозъци.
Правим това като вид психотерапия, и защото писането и четенето ни дават цел и смисъл, разтоварват ни и ни вдъхновяват.

Аз да започна първа.
Беше 2006 година.
Бях в отпуск. Голяма част от страховитите събития се случват или когато съм била в отпуск или около рождения ми ден. Като написах това прецених, че най-лошият ми ден в живота е бил 12.
Не беше 12, а 7 юли.
Реших да заведа сина на Леденика. В интерес на истината въпреки, че съм ходила не бях влизала в пещерата. Разгледахме я и излязох ме да поседнем в близкото кафе. Там чух, че предходния ден е имало еко пътека.
Живея наблизо до подножието на планината и често се разхождахме там със сина. Не можеш да се качиш на един от върховете и да не се разходиш.синът ми обожаваше тези разходки.
Тръгнахме по пътеката, но сина се отклони малко и земята тръгна. Никога не съм виждала такава черна земя! Скочих след него. Колко време падахме не зная, но накрая се спряхме под една скала. Синът беше с разбит нос и добре ожулен. За щастие нищо сериозно. Аз бях малко по-добре. Поне така си мисля въпреки вида ми. За щасие спрях кръвта, намерих и едната му обувка, но движението нагоре беше невъзможно. Надоле беше сипей. Малко успокоена, че сме живи тръгнах надолу. Беше невъзможно да се върви затова се свличах по гъз с детето в полата ми. Всъщност бях по дънки които накрая бяха станали като модата преди няколко години.
Интересно защо града оставаше от дясната ми страна. Около два часа се движихме така и стигнахме до отвесна скала. Малко преди това сина ми ме дръпна, но на там ми се струваше по-невъзможно. Бях изтощена, седнах и малко се успокоих. Все пак виждах града и нещо като село въпреки, че странно беше от другата страна. Помислих малко и казах на сина ”добре, ти водиш. Къде искаше да минем?” Изведе ме.
Това беше един от най-щастливите ми мигове в живота защото разбрах, че има инстинкт за самосъхранение и добра ориентация.
Надолу по пътеката тичаше и зави на дясно към града. На там живехме ние. Появи се жена която си прибираше козите от паша. Попитах я, кое е това село отпред. Бистрец беше отговорът. Планината ни беше прехвърлила през билото.
Станах суеверна. Просто не тръгвах на някъде ако не е наложително ако сина ми не иска.
В понеделник се видяхме с моята приятелка, а тя ми каза ”как си могла да скочиш? Ако беше загинала кой щеше да извика помощ за детето”. Гледах я слисано въпреки, че има логика, но логиката при такива случаи не върви. Замислих се, че нито една мисъл не успя да се зароди в главата ми. Толкова бързо скочих, че никакво чувство , а камо ли расъждение да може да се породи.
На това му казват майчин инстинкт и за мен е по-силен от инстинкта за самосъхранение. Поне за мен.

”Понякога плащаме най-скъпо за безплатните неща.\"Алберт Айнщайн

Вида, аз вече написах своите преживявания в съседната тема. Нали може да не се повтарям тук, че е дълго написаното от мен. Моите са все забавни. Тъй като все още я нямаше тази нова тема, затова там написах случилото се с мен.

Голямо преживяване и изпитание е било за теб самата. Добре, че всичко е завършило с щастлив край. Когато прочетох за преживяванията ти със сина ти, се сетих за 2 случки с моят син, когато все още беше на няколко месеца.
1. Тъкмо накърмих детето, смених му пелените , вземам го от спалнята и го поставям в кошарката да спи. аз го оставям и излизам. Отивам да пера бебешките пелени. Тогава имах пералня Диана и я използвах да пера само нещата на бебето. И в същият момент чувам , че нещо пада в стаята. Когато отворих вратата, видях, че точно там, където бях сложила бебето да го преобувам е паднало едно доста голямо парче мазилка от тавана/ това е недостатъка на гредореда/. Ако бях се забавила само минутка, не искам да си помисля какво можеше да се случи.
2. Връщаме се от парка след обяд. Детето спи в количка . В количката винаги носех резервни дрешки, които бяха в една чанта, до крачетата му. Бях обърнала количката така, че не я тиках , а я дърпах, защото слънцето грее силно и исках да го предпазя да не му грее в личицето. Обаче се случи нещо, което ме накара да изтръпна. Както дърпах количката, изведнъж едното колело попадна в уличната шахта и количката се обърна с колелата нагоре. Когато изправих количката, бебето спеше непробудно, а незнайно как чантата с резервните дрешки се беше озовала точно под главичката му. Навярно ангел- хранител го е запазил и в двата случая.

Редактирано от dama spatia на 07.01.17 20:52.

Навярно.
Аз с моя син имам по стечение на обстоятелствата цяла поредица от случаи. Да не кажа, че почти нямах спокоен ден.
Наистина вярвам, че има нгел пазител и дано никога не го изостави.

”Понякога плащаме най-скъпо за безплатните неща.\"Алберт Айнщайн

Какви са тези пелени, каква е тази кърма.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Като творец ли?
Разкажи нещо.

”Понякога плащаме най-скъпо за безплатните неща.\"Алберт Айнщайн

Редактирано от ALONE911 на 07.01.17 21:58.

На мен ми харесват.
Моят живот също се състои само от деца, пелени, гащи и памперси. И ако се изживявам като агент под прикритие или частен детектив, то е за да избягам от гащите, пелените и памперсите.
А тези жени съвсем естествено си разказват ежедневието такова каквото е.
Айде давай пиши! Специална покана ли искаш, кафенце да ти направим или с пита да те поканим.
Между впрочем отивам за пуканките и се приготвям да чета твоите велики романи.

Редактирано от vida1929 на 07.01.17 22:09.

Харесва ми свежестта и простотата, с която разказваш.
И честно да си призная, аз щях да загубя самообладание ако бях на твое място. За обърнатата количка като прочетох, замръзнах .

Редактирано от vida1929 на 07.01.17 22:24.

Да, видях, че си писала и там. Няма проблем. Колкото повече, толкова по-добре.
Щом те разтоварва и ти е приятно, пиши! На мен ми е интересно.