Хайде и аз да ви се оплача от някои околни. Имам един колега в моя екип, който, за разлика от повечето хора, иска всичката работа за себе си. Винаги има куп задачи, но когато излязат нови, пак ги взема той. И обикновено 90% от работата и най-интересните задачи са при него, за мен - каквото остане. И, естествено, той е дясната ръка и любимецът на шефа. Опитва се да дава акъл и на другите, без да са му искали, и да се меси в тяхната работа, без да е шеф. Много често се случва да стоя без работа, а той да е затрупан и физически да не може да свърши всичко, но пак не дава от неговата, или дава само съвсем прости, банални задачки. На мен лично това ми е обидно. Развитието ми по този начин се спира или е много бавно, чувствам се подценена. Защото мисля, че мога да върша повече и по-сложни неща, а ме пренебрегват заради него. Не е като да не съм се справяла досега с всичко, каквото са ми давали, и шефът все ми казва, че бил доволен от мен. Така че не е защото единият е по-умен или кадърен, макар всички да се държат така, сякаш този колега разбира най-много. Ами то всъщност да, като дават всичко на него, накрая наистина той става разбирачът.
Та се чудя какво се прави в такива случаи. Да се правя на нахална? Да напусна, да сменя екипа? В някои моменти много се дразня, а нищо не мога да кажа. Ако работим заедно с него по някой проект, трябва направо да се състезаваме, за да не направи той всичко преди мен и да обере овациите, и е много изнервящо.
Говорила съм с шефа за това, че се чувствам подценена. Уж разбирал, уж щял да ми дава повече задачи, и всичко си продължава по старому. Просто двамата с този колега са като дупе и гащи и се чудя защо въобще съм в този екип, като прекрасно се справят и без мен.

Честно казано да ти имам и проблемът!Ти трябва да дойдеш на моето място където понякога в рамките на една седмица се дават по 7 наряда на три различни обекта в София като особено в последно време шефът ми ми заявява по телефона че съм на работа вечерта няколко часа предварително след като току-що съм отстъпил от дълъг безсънен наряд. То ако не е баща ми в момента да ми помага с допълнителите наряди то не виждам начин аз да се оправя сам.

Е, да, то не всеки ще разбере. Но ти вероятно работиш само за парите, а аз и за да се развивам. Като от това зависи и всяка година дали ще ми увеличат заплатата или ще кажат "сори, за тебе няма", щото сещаш се при кого ще отиде всичко.

Редактирано от blue jewel на 04.10.16 13:24.

В случая са права защото май при теб става въпрос за конкуренция за парите със съответния ти колега който са натиска да върши цялата работа та и допълнителните задачи също.

Намери начин да се вкараш в обратния филм, защото колкото повече го мислиш това, толкова по-зле ще става. Намери грешките в себе си.

Ми то грешките са, че не се навирам достатъчно. Обаче когато шефът вече си е намерил един любимец, а ти си забутан някъде назад, върви му променяй мнението. Аз още като дойдох във фирмата, вече си се бяха харесали.

Помисли какъв е характерът на шефа ти и го манипулирай.

Някои хора обичат да ги величаят примерно.

И мене сега що никога не са ме вълнували талива проблеми
Баси бъгавата дето съм

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не е точно за пари, или не само. По-скоро надмощие, знам ли? Да се изтъкнем кой е по-умен. То и него върви го разбирай... работохолизъм ли е, какво ли? Прави дори неща, които не го карат. А в предишната ми работа беше обратното - имах една колежка, дето само се чудеше къде да се развява и постоянно искаше някой друг да й върши работата, най-вече аз. Само дето там работех за нищожна заплата и работата беше скучна и нискоквалифицирана.

А какво те вълнува?