Не се дразня от теб, начинът ти на писане понякога ми е забавен. Но често не казваш нищо съществено, за което да се хвана и да размишлявам. Обичам да се шегувам с хората, в случая с теб, което ти неправилно изтълкува и това е.
Беше ми приятно. Не си ме обидил с нищо.

Твоето чувство за хумор е на чобанин с 8 мозъчни сътресения...

Аз хора отдавам голяма част от проблема - на начина ни на комуникация тук - защо - така е поне за мене - аз не мога да ви опиша себе си тук, как да очаквам че вие можете... ох пак сложнотия.. - ето това е сигурно - може да се усложнят нещата със интернет - може би и понеже това е ново нещо, нещо като писмо, но не е - ново явление, това го прави може би по-откъснато от познатото - и така -възникват нови явления, и нови проблеми, а някои изтъкват само новите предимства.. Ма верно си е - който е ок- никакъв проблем не вижда в нищо.. Е са казах ли нещо :) хаха

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от petarst на 05.11.16 21:16.

някой каза че старите хора са по-свободно общуващи - по спирки, опашки - а защо пък е така? защо да не са и млади и на средна възраст - интересно...
Аз имах веднъж такава мисъл в главата - щом кученцето на всеки е приятел - защо и човека не може така - и си отговорих - може би заради миналите лоши случки ако е имал човек - всъщност както и някои кучовци - наплашват се и стават по-необщителни - така и човек - вече се пази от хората!

Еееех, най-накрая да напишеш нещо оригинално, умно и красиво!
Верно е. И според психологията човек реагира на света според натрупания си досегашен опит. Много правилно казваш, че ако си имал неприятни случки и лоши спомени, вече нямаш доверие на света, на хората, дори на себе си....
Аз не съм забелязала възрастните хора да са по-свободни в общуването си. Напротив- даже са по-самотни. Една част от тях, които са запазили личността и акъла си и са помъдрели, с такива стари хора ми е приятно да общувам.Но други малко или много са изкуфели и са станали недоверчиви, сприхави, глупави клюкарки- такива ги избягвам.
Аз имам три приятелки, на 80 , на 76 и 64 години, които са мои учители и съветници.
Но има нещо вярно в това, което казваш. Наистина общуването между възрастните хора е по-свободно, може би защото между тях няма конкуренция, съревнование кой да е по- успешен, по -красив, по-богат, както при младите. Те вече са си изпели песента и искат само спокойствие.

Интересно от къде идва тая конкуренция, ако я има. Слушах един който разказа за изкривените теории за природата - през кривия светоглед на човеци, които се опитват да разберат природата с своя си ум и виждат там една бясна борба за оцеляване, а там има други неща..
Нарочно май не говоря ясно, защото не искам да правя впечатление че много знам - което не е така..
Абе имам си много работа със мене си..
Та конкуренцията се оказва че не е нещо което е основната движеща сила за някаква еволюция. Каква еволюция - в лицето на човека, ако при него работят същите, дори по-свирепи форми на бораба за оцеляване. А в природата има и други неща.. Аз по едно време разсъвдавах така - че всички - и животни и хора в началото са като .. с общо помежду си, няма разлика съществена - просто в разни форми, а после на повечето нещо им става, замъгляват се.. Това ми бяха май мислите - аз всичко съм забравил, много съм забравил, затова не искам много да говоря - така все едно върху спомените слагам една мъгла. А много ми трябва всичко да си спомня и да видя къде съм излъгал нещо себе си..

Засягам интересна тема, за която си има авторитетни източници, както и много заблуди. Аз стигнах до извода, че има много учения, но няма много истини. Това което казват хората за многото истини - е как отделния човек се е отдалечил уникално от едната истина. За това много има писано - общо взето става модерно в българия след 10 ноември, естествено за много хора и преди това - тъй наречената духовност, езотерика.. Аз започнах с това да се занимавам (не особено сполучливо, както е видно) след (и по време на) университета, където учих за източната култура. Постоянно имам усещането, че съм сгафил, защото с доста хора, определили се в разни такива общества се запознах, включително и в последно време а и по време на ученето (около 2004) с хора които към православието се определят. Но за да бъда и аз прав сега се налага да съм напълно независим от всички и да нямам към никого "фалш", т.е. псевдо "любов" без истина. Нещо такова.
Сега мечтая живота ми да се нареди, пък било то и да се осъзная като най-големия глупак или деградирал, излъгал себе си - да го усетя това, да го видя, да си го призная, та дори и на всички да го призная, но да ми олекне.
Общо взето много много трудно някой може да ме разбере, и не очаквам, така съм си го направил.
Последно като си говорих с един и той ми разказа следния виц популярен сред лекарите:
Лекаря отива при пациента и казва имам една добра и една лоша новина, с коя да почна? С добрата! Ще кръстим на ваше име нова болест!
А лошата новина лекарите я знаят - че в повечето случаи това означава, че не могат да излекуват нещо.
Така - от една страна имам такива проблеми, от друга - стремеж да си осъзная истината каквато е за мене и за действителността - като намеря в себе си проблема, да видя лъжите и в околния свят и да си държа на това, което вярвам, което съм открил че е истина, повече в мене да търся грешката, но и да не бягам от всичко, като че не ми пука.
В отношенията си с хората човек може да види себе си - затова трябва да си припомни цялата история - с кой човек как е постъпил и излъгал ли е нещо себе си.. Може би това ще ми помогне ако го разбера за мене.
Затова си мисля че имам много работа с себе си и не само - не съм независим, самостоятелен и това е сериозно предизвикателство..
Защо пиша тука? - защото понякога си мисля че умно звуча, а ако ме видиш напълно ще видиш че съм напълно отчаян и безпомощен през голяма част от времето.

Ако зависеше от мен, бих направила така че да има само любов и разбирателство между хората, и да няма съперничество между тях. Никога не съм обичала да се състезавам, дори не обичам да правя сравнение между себе си и някой друг. А конкуренцията ми създава само стрес и напрежение. Не обичам борбата за оцеляване и мисля, че има достатъчно изобилие от дарове на природата, които могат да нахранят цялото човечество, стига само да бъдат разпределени справедливо за всички. И друг път съм казвала, че съм социалист-утопист, идеалист и непоправим мечтател.

Коя източна култура си изучавал?

Сега и от мен един виц, циничен

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

занимавал съм се с индийски неща, но всъщност съвсем не съм разбрал както трябва тази култура.. опитвам се да разбера разликите с християнството.. От това идват сигурно част от проблемите ми - мисля за неща, за които всъност не се мисли, разсъждава, с мисли не можеш да разбереш нищо от тези неща, защото хората които са писали тези книги са ги писали като записка на нещо преживяно. Това е една от разликите между науката богопознание и модерната наука, която е на базата на наблюденията на хората върху природата - човешкия разум като най-висшето нещо. Докато в богопознанието - напротив, човешкия разум не е надежден, дори стремежа е човек изобщо да не разчита на своя разум, ако има някой разумен, това е бог, който знае всичко и на който си поиска открива нещо. Проблема е, че има много заблудени и "учители" и последователи. Човек се заблуждава, затова има много книги които са доказано истина и в тях пише за всички заблуди и кой е най-сигурния път. Аз ако го бях следвал сигурно нямаше да съм в това положение. Т.е. първото нещо е човек да знае че е много опасно- човек се заблуждава - мисли едни работи, пък истината е друга и като си измисли философия стига до никъде. За сега съм разбрал, че е задължително да има човек доверие на друг човек с когото заедно да вървят, да нямат тайни, да се разбират и да не изпадат заедно в заблуда - това май е много често срещано. Както и сам можеш да си повярваш - да приемеш някакви мисли че са така, пък то се оказва че си забил (може и отдавна) в грешна посока, приемайки тези мисли за верен път.
Между религиите и ученията от които произлизат има съществени разлики. Аз днес си мислех в какво вярвам - то всъщност какво мислиш не е много ефективно - по скоро кого обичаш. Ако обичаш Исус, към него ще си вървиш.
И хубавото е - че неговото учение не е неговото си учение, а е на неговия Отец. Но тук нещата също са до откровение - да разбереш какво е точно неговото учение. И докато не го разбираш - както съм аз - да гледаш да не объркаш хората. Затова на човек му трябва общуване с човек, който разбира или поне опитен или поне приятел, с който заедно четат и са искрени.

---
а за интернет имам нови мисли - че за мен ако говоря - аз без вреда за себе си не мога да го използвам - дори не знам как да послужа наистина на някого - дори и да ми е гадно - да има за някого истинска полза - не мога да се сетя за такава употреба.
Друго - в интернет има много заблуждаваща информация - каквато може би е и мойта -каквото пиша тук. А с това сериозно човек може да си навреди - какво по-вредно от заблуждението?

Редактирано от petarst на 07.11.16 21:24.

науката богопознание и модерната наука - Между тях май няма нищо общо

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите