|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | >> (покажи всички)
|
В този клуб почти всички сме хора с гаден живот, или поне преминали през много дълги периоди на това.
Много ми е интересно да разбера имало ли е време когато сте се чувствали толкова добре, че то да се е запечатало в съзнанието ви с червен и здраво треснат, категоричен печат "ХУБАВ ЖИВОТ". Дори 5 дни да са били.
| |
|
Ами да. Детството ми примерно. Беше много спокойно и щастливо, поне до 10-годишна възраст. И после студентските години, безметежни, макар и самотни. Тогава поне разбрах какво е да имаш нормални отношения с повечето си връстници.
| |
|
Когато си дете не осъзнаваш нищо.
А студентските ти години може да са били безметежни, но щом са били самотни, явно не са били толкова щастливи.
Имах предвид някакъв вероятно по-малък отрязък от време, в който редовните проблеми са били някъде в друго измерение или временно са били решени, всичко е било наред и си се чувствала истински щастлива. Момент, който е еталон за живота, за който си мечтаеш от все сърце.
| |
|
Във всеки един момент от съзнателният си живот съм имала хубави моменти, като започнеш от детството, след това младежките години, студентството.
| |
|
Сподели по-пространно и вдъхновяващо.
| |
|
защото всяко нещо, което ми се е случило, е било от полза за душата ми. Дори и когато ми е било много трудно, съм знаела, че душата ми е избрала именно този път и съм се доверявала, че това е най-доброто, което ще ми се случи.
Животът е прекрасен !
| |
|
През всички етапи от живота си, съм имала хубави периоди.
Тук малко ще ти опонирам, защото детството не е неосъзнат период.
За мен това е някъде между 4-8 години, по-дълги месеци или само летата, когато ме пращаха при баба и дядо в градчето, от което е майка ми. Там съм се чувствала най-щастлива и това е начинът, по-който бих искала да се чувствам винаги.
Не ми се караха, играех на воля, чувствах се обичано дете. Аромат на лято, на прах, на релси, на зрели кайсии, безкрайни игри с приятелки до късно в горещите летни вечери, сладолед, четене на книги, хладни следобеди в стая с ковьорче над леглото и шкаф с изящни порцеланови съдове, които не трябваше да пипам, снимки на роднини по стените в рамки, цветя, асми, градина с рози и маргарити, с теменуги, малини, даже и зайци, работилницата на дядо ми, списания "Картинна галерия", които разглеждам и дядо ме учи да прерисувам отпечатаните там картини, аромата на бабината кухня, специфичен, различен от този на другата кухня в къщи (също хубав), порцеланов супник със златна рибка на шкафче под поставка с цъфнало коледниче. А бе - щастие.
\"В крайна сметка, много често се случва това, което не сме очаквали.\" - Finntroll
| |
|
Да. Сега на 52, се чувствам най-добре в сравнение с всички отминали периоди на живота ми.
Квот и да ми разправят някои тука, че съм бабичка с мустаци и лош дъх
Щото осъзнах стресо-невро- имуно-ендокрино етимологията на моето страдание. Осъзнах как тежко ме е белязало детството ми, нищо и никакво . Защото бях дете с увреждане.
Осъзнах колко много любов мога да дам на изоставените деца и така да излекувам и самата себе си. Сега ми останаха да осъзная още доста неща, но по-важните вече съм ги осъзнала.
И се чувствам уважавана и ценна.
| |
|
Чудно, прекрасно, Розмари. Ти ме пренесе в хубавите моменти от моето детство, ех, особено баба , а по Картинная галерея съм съставяла мечтите си
| |
|
\"В крайна сметка, много често се случва това, което не сме очаквали.\" - Finntroll
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | >> (покажи всички)
|
|
|