В този клуб почти всички сме хора с гаден живот, или поне преминали през много дълги периоди на това.

Много ми е интересно да разбера имало ли е време когато сте се чувствали толкова добре, че то да се е запечатало в съзнанието ви с червен и здраво треснат, категоричен печат "ХУБАВ ЖИВОТ". Дори 5 дни да са били.

Ами да. Детството ми примерно. Беше много спокойно и щастливо, поне до 10-годишна възраст. И после студентските години, безметежни, макар и самотни. Тогава поне разбрах какво е да имаш нормални отношения с повечето си връстници.

Когато си дете не осъзнаваш нищо.

А студентските ти години може да са били безметежни, но щом са били самотни, явно не са били толкова щастливи.

Имах предвид някакъв вероятно по-малък отрязък от време, в който редовните проблеми са били някъде в друго измерение или временно са били решени, всичко е било наред и си се чувствала истински щастлива. Момент, който е еталон за живота, за който си мечтаеш от все сърце.

Във всеки един момент от съзнателният си живот съм имала хубави моменти, като започнеш от детството, след това младежките години, студентството.

Сподели по-пространно и вдъхновяващо.

защото всяко нещо, което ми се е случило, е било от полза за душата ми. Дори и когато ми е било много трудно, съм знаела, че душата ми е избрала именно този път и съм се доверявала, че това е най-доброто, което ще ми се случи.
Животът е прекрасен !

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

През всички етапи от живота си, съм имала хубави периоди.
Тук малко ще ти опонирам, защото детството не е неосъзнат период.

За мен това е някъде между 4-8 години, по-дълги месеци или само летата, когато ме пращаха при баба и дядо в градчето, от което е майка ми. Там съм се чувствала най-щастлива и това е начинът, по-който бих искала да се чувствам винаги.
Не ми се караха, играех на воля, чувствах се обичано дете. Аромат на лято, на прах, на релси, на зрели кайсии, безкрайни игри с приятелки до късно в горещите летни вечери, сладолед, четене на книги, хладни следобеди в стая с ковьорче над леглото и шкаф с изящни порцеланови съдове, които не трябваше да пипам, снимки на роднини по стените в рамки, цветя, асми, градина с рози и маргарити, с теменуги, малини, даже и зайци, работилницата на дядо ми, списания "Картинна галерия", които разглеждам и дядо ме учи да прерисувам отпечатаните там картини, аромата на бабината кухня, специфичен, различен от този на другата кухня в къщи (също хубав), порцеланов супник със златна рибка на шкафче под поставка с цъфнало коледниче. А бе - щастие

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да. Сега на 52, се чувствам най-добре в сравнение с всички отминали периоди на живота ми.
Квот и да ми разправят някои тука, че съм бабичка с мустаци и лош дъх

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Чудно, прекрасно, Розмари. Ти ме пренесе в хубавите моменти от моето детство, ех, особено баба , а по Картинная галерея съм съставяла мечтите си

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите