да търся само лошото във всичко? Дори когато нямам кой знае какви проблеми, намирам за какво да ми е гадно и неприятно. То винаги ще се намери нещо, разбира се, никога животът не е идеален, и се хващам за това и започва да ме човърка, иначе не мога да живея. Ако изгоня тази мисъл, започвам несъзнателно да търся друга, която да ме тормози. Дори нещо хубаво да се случва, си казвам "е, и какво, скоро ще мине". Ако се опитам да отхвърля въобще лошите мисли и да се чувствам добре, все ми се струва, че ще бъда "наказана" за това и ще ми се случи нещо още по-лошо.

Каква е причината според вас за такъв начин на мислене?

Редактирано от jjewel на 20.05.15 23:13.

Ако някой ти отговори на въпросите, то вероятно ще получа отговор и за себе си :-).

Да, ние си приличаме.
И аз не знам защо питам тук, вече никой не остана, а и да е останал, точно той ли ще знае? Търся къде да споделям, но няма и няма. Чувствам се самотна. Както и ти.

Как сте вие с дъщеричката?

Благодаря, добре сме.

Да, чувствам се самотна

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Какво да правим с тази самота, Розмари? Уж около тебе хора, хора... семейство, деца, колеги... а все си сам.

Редактирано от jjewel на 21.05.15 15:42.

дали беше тук, когато обсъждахме хюман дизайн. Може да си направиш карта и да видиш дали случайно нямаш портал 40 - самота.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не знам, Джевел.
Живее ми се, и ще си го изживея този живот колкото ми е отреден, но ми е ужасно трудно.
Липсва ми, много ми липсва тази прословута сродна душа, или партньор, или гадже, или мъж, или съпруг или както го наричат там.

Хубаво е, да те помилват по рамото. Но ако ръката, която те милва, не е на любим човек, то тогава става не милване, а насилие.

Бях, обаче ми се видя сложно и безинтересно, пък и не вярвам в астрологии и тем подобни...