Каква може да е причината

Имам един колега, дето с времето малко кротна, може би най-негативният човек, който някога е живял. Тоя негативизъм напълно го беше осакатил с времето, навремето бил отличник, научил много неща, сега, вече на 60, не става и за чеп за зеле. Всяка една работа му е абсолютно сране, с извинение, тичаш да поправяш след него, един вид ако сам вършиш някаква работа, става по-бързо и по-качествено, отколкото, когато той се включи. а той обикаля и дава акъл, друго нищо от него. По роднински начала във фирмата. Толкова много кавги и разправии, принудителни `почивки`, а прихвана съвсем малко. Много по-малко, отколкото ние от неговите простотии. И сега като заслуша новините и започне да обяснява, че всички са били за затвора, че са некадърници, а като го знам него колко е кадърен, ми иде да му вкарам един ритник в подпухналата посиняла физиономия, но обикновено игнорът върши доста повече работа.
Та внимавай с тоя негативизъм, защото с времето ще те разруши, и няма и да усетиш. А и никой не харесва такива хора, и то с право. Ако има негативни хора около теб, по възможност ги дръж далече.

Е ти преди малко разправяше, че си харесваш всичко в живота, ама сега изплю камъчето... което е много добре. Обаче със споделяне проблемите ти няма да се оправят. Ако оставиш нещата да се уталожат, след няколко месеца пак ще ти се реве. Със "съществени" констатации и изводи, като на crazymonkey, с цялото ми уважение - може да са верни, но са безполезни.

Ако искаш да си спокойна, щастлива, доволна, и всичко да е наред, трябва да действаш и веднъж решиш ли се да го направиш, трудно-лесно, трябва да продължаваш до пълна победа, защото спреш ли преди това, ще се депресираш още повече. Само силното желание може да те тласне в правилната посока.

Разкажи повече, пси-то ти може да е на 400 км., но аз също съм пси(хар) и можеш да си излееш душата. По-добре, отколкото да ревеш.

------------------------------------------

Няма какво да направя поне в момента. Не ми се говорят подробности сега. Вкъщи обаче аз съм "лошата" (понеже съм много изнервена, но никой не знае как и не иска да ми помогне), те все са добрите. Да, ако не бях изнервена, може би всичко на пръв поглед щеше да е наред. Пак само на мен щеше да ми е тъпо и никой нямаше да разбира, защото мъжът ми е доста спокоен и безчувствен (може би заучено предпазно поведение от детството му), а дъщерята... тя пък си е с нейните си проблеми, и те започват да ми идват нанагорно, че влиза в пубертета. От време на време става лудница и искам да се махна.
От няколко месеца ме тормозят натрапливи мисли, ту за смъртта, ту за това, че съм самотна и никой не ме разбира, и нищо от това не ми дава мира. А имам и куп задължения, постоянно искат това и онова от мен, нямам време и да се наспя. Започвам да сдавам багажа. А секса... и той никога не ми е харесвал с този човек, и това ми липсва. Не ми се казваше, но трябва картинката да е пълна. Всичко ми е каша в главата.

Жевел, здравей, аз съм Вида, както може би се досещаш.
С тебе се познаваме повече от десет години, знам историята на заболяването ти и затова си позволявам да се намеся.
Много хубави неща са ти писали всички. Моите уважения към тях за времето и вниманието, което са отделили. Но аз знам,че твоето страдание е неврологично и затова ще си позволя да им кажа, че техните съвети са верни, но съвсем неуместни и ненавременни за състоянието,в което си сега.
Ако наистина искаш съвет, то моят съвет е следният. Вземи телефона и звъни на твоята психиатърка до откат. Тя е длъжна да те консултира. Може би нещо трябва да се промени в дозите на лекарствата, знам ли. Кажи й как се чувстваш. Не казвай на нас. Не ни натоварвай с такава тежка отговорност. Ние не можем да знаем.
И понеже сме почнали с мъдрите съвети, да кажа и аз. Много пъти съм ти го казвала. Погледни това, което имаш. Ти си една интелигентна млада жена с много добра професия и семейство. Имаш голяма стабилност и сигурност в живота, каквато много от тук пишещите нямат.
За семейния секс да кажа. Ти какво искаш да чувстваш след толкова години семеен живот. Нормално е да е така.
Когато се успокоиш и стабилизираш в настроението, тогава може да почнеш да мислиш и за промяна в себе си, ако си готова. Аз започнах да се променям на петдесет. Трябваше да ударя дъното, да не мога да се понасям, за да започна да се променям. Надявам се ти по-рано от мен да съзрееш за промяна.

Ако няма психотерапевт в твоя град, предлагам ти да се запишеш на групова терапия. Вкл в София да е - случва се един уикенд месечно. Ще пътуваш. Изключително полезна може да бъде. Да признаеш страховете си, слабостите си, да чуеш тези на други хора, веднъж заявявайки се каквато си, започваш да се променяш, спираш да се срамуваш.

Семейството ти държи на теб, но когато реагираш много емоционално, сигурно ги караш да се чувстват зле и оттам идва усещането ти, че за тях ти си "лошата". Не ти, а определено твое поведение. Което пък се дължи на определени твои проблеми.

Една от най-големите радости за човека и лек за самотата, е грижата за някой друг. Това е и начин да не се фиксираш толкова в себе си и собствените болежки.

Сексът с мъжа ти не зависи само от него, а и от теб. Защо не се пообразоваш по въпроса и не пробваш нещо ново - инициирай го ти, ти контролирай какво се случва.

Да даваш е начинът да получиш. Не да страдаш от липсата.


- Vous jouez avec votre vie!
- Et alors?! Il faut bien jouer avec quelque chose!

Имам един колега...

Много цветисто си го разказал, не мога да не ти отговоря, че такива хора са истински кошмар за околните, особено когато имат власт. Например такъв шеф или родител може да те побърка, колкото и да се мъчиш да не се връзваш.
Имам баща, който обича да ме командва, а съм на 50 Мисли си, че трябва да му се подчинявам.
И имам шефка, на която не й е известно, че има и учтив начин да дава разпореждания. И тези двамата са толкова осакатени психически,че се чудя какво да ги правя. И двамата са много много негативни, все нищо не харесват,все не може да им се угоди. Та за това ме докосна твоя пост-много е верен.

Попитал съм Rosemary:

В отговор на:

---

[...] Да не би да имаш история на клинична депресия или хипотиреоидизъм? [...]

---

jjewel не е споменавала абсолютно нищо за лекарства, болести и т.н. Иначе, както знаеш, това е първото от което се интересувам.

------------------------------------------

jjewel не е споменавала абсолютно нищо за лекарства, болести и т.н. Иначе, както знаеш, това е първото от което се интересувам.
Нека тя разкаже, ако и каквото прецени. Не искам да говоря зад гърба й.

Имам клинична депресия, без хипо-тиреоидизъм. Правила съм нееднократни изследвания на хормоните, всичко е в норма.
Вероятно вярно е тома за яйцето и гъза. Най-вече за гъза. :-).

Ще пробвам пак, да видим.

Ясно. Значи трябва да ти опре нещо сериозно до гъза, за да се оправиш. Ми то това е това лесно бе. Изписвам те.

------------------------------------------

Много пъти ми е опирало, измъквала съм се от дупката. За да падна пак. Нищо, от всяка дупка се измъквам, с изключение разбира се, на последната.

го осъзнаваш и не го отхвърляш, но дори и да не беше съгласна, аз пак съм сигурна, че е това. И да - ти трябва да се измъкнеш, ние отстрани или някой учител, или някоя книга, можем само да катализираме ТВОЯ процес. И аз имам неща, с които не мога да се справя, което не значи, че няма да успея по-нататък.

Не гледайте как изглежда, разберете какво Е

За семейния секс да кажа. Ти какво искаш да чувстваш след толкова години семеен живот. Нормално е да е така.


Не е нормално.

Не гледайте как изглежда, разберете какво Е

И аз мисля, че не е нормално. А нормално ли е, че за 15 години НИКОГА не ми е било добре?? И не знам какво да направя?
Понякога си мисля, че това е причината за всичките ми депресии.

Здрасти, не те познах отначало. Чудех се къде се скри толкова време.

Стабилност имам. Нали затова писах по-горе, че уж имам всичко, което трябва да има един средностатистически човек. Обаче вътрешно не съм удовлетворена. Не знам как да го обясня, така че някой да разбере и да не ме обвинява, че си търся проблеми. Не съм щастлива.

Чак наскоро разбрах, че баща ми има същите проблеми като моите. Винаги е бил дръпнат и съм го мислила за студен. Оказа се, че сме 1:1. Чрез него си обясних много неща за мен... но това също не ми помогна. Просто разбрах защо, аджеба, съм толкова странна птица и аз. Има неща, които можеш с усилие да промениш, но има други, заложени в генетиката, от които няма как да избягаш.

Съвети, съвети... не знам вече кого да слушам и кой е прав. А четене на морал най не понасям. От това единствено започвам да се чувствам виновна, да се мразя още повече и нищо не се оправя в крайна сметка.

Нямам време да ходя на психотерапия и не виждам полза в това.

Права си, фиксирана съм в себе си. Сигурно има причина за това. Не знам каква е. Хубаво е да даваш на другите, но това не оправя проблемите ти, те пак са си там.

От многото информация не мога да отсея кое е правилно и кое - не, кое ще помогне и кое - не. Една друга психоложка пък ми каза, че човек е програмиран да търси най-доброто за себе си и затова се фокусира върху лошото (което иска да оправи), вместо да оцени доброто. Както го каза тя, "по-чувствителни сме към жилото, отколкото към меда". Мисля, че е права. Затова е толкова трудно да "мислиш позитивно", "да оцениш какво имаш" и тем подобни клишета.

Нямам поставена диагноза депресия и т.н. Имах паническо разстройство преди време. Пих антидепресанти 6 години. Това е.

При теб е много неврологизирано и соматизирано. Не мога да ти помогна.

но никога не е късно за промяна, ако я искаш.

знаеш ли какво искаш и каква цена си готова да платиш, за да го получиш ? Помисли върху това, не е нужно да го пишеш тук.