|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Тема за избора
|
|
| Автор |
valenty (ветеран) |
| Публикувано | 02.11.14 15:11 |
|
|
на рационалното и ирационалното!
Днес ми е един особен ден,размислих се!
Параноидната ми шизофрения болест ли е или възможност за избор на развитие!
Ами ако е било избор.....като това да скачаш с бънджи или парашут
и мен ми е станало страшно!
Ако това е бил пътя който ми е бил предопределен независимо от "видимия за реалния свят"деградация то какво правя аз?
И в двата случая вървя срещу себе си!
Във всяка десятка има нула
| |
|
|
|
много искам да ти отговоря, но няма да мога...само ще опитам да дам една алтернативна гледна точка...
избор ли е параноидната шизофрения...?
алопатичната медицина към момента би отговорила категорично "не"...
холистичната би била по-предпазлива в отговора си, тъй като не разделя менталност и физика. тоест в един момент болестта е начин да си дадеш почивка от нещо определено...
езотериката би казала "да". според нея избираме семейството си, предизвикателствата си, основните сюжети, които ще ни учат в определена инкарнация...
аз много бих искала обаче да погледнем тази диагноза като възможност...какви възможности дава тя? можем ли от лимоните да направим лимонада най-общо казано?
и толкова ли е важна и значима тази болест за теб?
| |
|
|
|
Нищо чудно,че съм толкова объркана при наличието на толкова различни тези в рамките на едно общество.
За самата диагноза ако питаш в рамките на обществото в което живеем със законите които имаме е ,че болните имат право на повече почивни дни с по малко натовареност.Тоест законодателството е предвидило мерки.Но като сме наясно със състоянието на здравеопазването в момента и икономическите реалности а също и с отношението на работодатели и общество към естеството на тази болест то възможността да си направиш лимонада е само предполагам ако си излязъл от активна възраст и значението на вписването ти в социума е на заден план-поне при хората в напреднала възраст наблюдавам този феномен.Нещо като подготовка за бавна раздяла!
По интересно в случая е естеството на тази болест като възприятия и обработка на информация и в този аспект да значима е за мен.Доколко е правилно да се противопоставям срещу природния "тумор" който сам по-себе си като се абстрахираме от социума е страхотен?
Във всяка десятка има нула
| |
|
|
|
казваш нещо много интересно...само по себе си това явление е много интересно...
и наистина е така. неслучайно границата с гениалността тук е толкова тънка. бях ти пускала линк за допуска на инфо при подобна диагностика.
всъщност ти разказваш като страничен наблюдател на самата себе си. повярвай ми, че огромният процент хора нямат потенциала да направят същото...
бъди изследовател. бъди щастлива доколкото е възможно...бих искала да ти кажа "Майната му на социума!" и знам, че няма да е изпълнимо...за съжаление не можеш минаги да си избереш социума, който да те заобиколи...
| |
|
|
|
всъщност в мен няма нищо гениално,освен силно изразена чувственост и чувствителност понякога придружена с интуиция която опитвам да използвам,но за съжаление не върши работа в този материален свят, но за сметка на това придава гъвкавост която пък гарантира оцеляването!
Не зная как е при другите хора, но аз имах възможността да бъда на границата когато това странично наблюдение е възможно.Не зная за какво могат да послужат тези състояния и от тук идва въпроса ми аз ли си забраних да разбера и правилно ли постъпих като взех такова решение?
Бих желала в мечтите си да бъда изследовател, но си давам сметка, че без екип от специалисти споделящи моите виждания няма нищо да постигна.
Сега си помислих.....Колко ли психиатри потънали в рутината имат подобни на моите терзания.....
Във всяка десятка има нула
| |
|
|
|
всъщност в мен няма нищо гениално,освен силно изразена чувственост и чувствителност понякога придружена с интуиция която опитвам да използвам,но за съжаление не върши работа в този материален свят
Върши, върши.
но за сметка на това придава гъвкавост която пък гарантира оцеляването!
Ето, ти го казваш сама. И при мен е така и всеки ден благодаря на Господ, че ме е компенсирал с тези качества, за да оцелявам и да правя от нищото нещо във всякакъв смисъл.
Не гледайте как изглежда, разберете какво Е
| |
|
|
|
и до ден днешен не знам каква е точно диагнозата на брат ми, защото отказах да приема, че е болен. Той просто е свръхчувствителен и отразява много добре болното ни общество. Не се връзва с представите за нормално и е по-лесно да му бъде дадена диагноза, отколкото да се приеме, че е различен. И мен за малко ме бяха прибрали в отделението, ако не бях спокойна, защото си говорех с хората и се чудех какво правят там. Това бяха много чувствителни хора, които не искаха да приемат несправедливостите в живота. За мен мястото в болницата трябва да заемат лекарите, които ги тъпчат с лекарства, за да ги направят нормални за обществото, което не е нормално.
Още не е късно да направиш промяна и да се заобичаш вместо да вървиш срещу себе си.
| |
|
|
|
За мен мястото в болницата трябва да заемат лекарите, които ги тъпчат с лекарства, за да ги направят нормални за обществото, което не е нормално.
И такива сценарии са се разигравали, засега само в изкуството, но то нали обикновено предвижда бъдещи събития.
Не гледайте как изглежда, разберете какво Е
| |
|
|
|
И е така и не е така .
В смисъл, че в сфера в която аз практикувам чувствителността не е от предпочитаните качества,там оказват влияние бърза мисъл, рационалност устояване на позициите- все неща които чувствителността може да подхлъзне!
А иначе, качествата не се дават те се развиват -от теб зависи как ще изиграеш играта с "картите" с които разполагаш в дадения момент!
Във всяка десятка има нула
| |
|
Тема
|
Re: Така
[re: nbb]
|
|
| Автор |
valenty (ветеран) |
| Публикувано | 03.11.14 19:36 |
|
|
някак си целия ти постинг ми е много леконравен......
не разбирам как се получава така отказваш да приемеш,че някой е болен и той автоматически става здрав ли?
Мислиш,че психиатрията се занимава с това да прави хората да отговарят на някакви обществени норми на живот?
А това Още не е късно да направиш промяна и да се заобичаш вместо да вървиш срещу себе си
е някакво клише, което показва,че изобщо не си вникнала в съдържанието на темата.
Във всяка десятка има нулаРедактирано от valenty на 03.11.14 19:37.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | (покажи всички)
| 
|
|
