Тема за избора

Аз лично не знам при теб, как се развива болестта по отношение на какво и за това не мога да ти кажа, какво точно да правиш за себе си и обществото. Но такъв е въпросът, че живеем във време в което ние рационализираме ирационалното, ако можеш да ме разбереш. И за това за болните остава тежката задача да се лекуват самички. Иначе не, не от твоите постинги стигнах до мисълта за шизофренията при които тя цари и те страдат от липса на любов. Така че ако ти имаш някаква подкрепа от някого в името на болестта тогава може би имаш шанс да се измъкваш от тази болест и това ще да е добре за теб и да го оценяваш. Така мисля.

Мога да избирам в кое състояние да съм като приемам или спра хапчетата които взимам.
Чувствам се добре и в двете състояния-да кажем с няколко идеи по добре в състоянието без хапчетата.
При мен прехода от едното в другото състояния е много болезнен!

Дали можеш да спираш хапчетата, дори само временно, е въпрос от компетентността на лекаря, който ти е назначил тези лекарства. С него трябва да разговаряш. Но щом вече сама си си поела риска и отговорността да си взимаш и да си спираш хапчетата, остава да ти пожелаем да не се получи някакъв кофти ефект от спирането. Само искам да ти кажа, че на мен това ми звучи като безумен експеримент... И като вече знаеш как се чувстваш със и без хапчета, какво има да избираш ? Ти вече си избрала като си ги спряла, пък и виждам че си убедена в себе си. Имам чувството, че си объркана.Почини си, помисли си, успокой се и поне засега недей да взимаш никакви генерални решения за спиране на хапчета. Не знам какво да те посъветвам-и аз в момента не съм добре , имам силно главоболие.
Тази тема малко ми звучи като бягане от собствена отговорност за здравето и живота. Един вид-посъветвайте ме нещо, което да ме тласне да взема едно или друго решение. Е, аз в такива случаи избягвам да давам съвети. Ти трябва да си поемеш отговорността. Един път си я поела като си избрала да взимаш такива лекарства. Може би е било наложително. Но ти сега трябва да си продължиш по пътя, който си избрала-с хапчета. Или ако имаш някакви забележки и съмнения относно лекарствата,които пиеш- как се чувстваш, как ти действат, добре ли си,не си ли, да кажеш на лекаря,дори е добре да се консултираш поне с двама.

Питах за избора на това- дали да "усещаш"-"чуваш"-Кое е според теб правилното понятие ?го имаш. В коя част на тялото ги локализираш тези гласове?
Явно щом можеш да говориш или замълчиш-никой или нищо не оказва натиск върху теб за израз на тези гласове!
Между-другото лудницата е едно много интересно място с локализирано мини общество с големи крайности във възприятията на нормите,но трябва да отбележа,че и там действа закона на джунглата

Във всяка десятка има нула

Ами първоначално нямаше идея.....
После сякаш от само себе си прие форма на "клон" или допълнение , с практическо изражение на темата на Филмфест.

Във всяка десятка има нула

Ех,Вида кога ще спреш да говориш изхождайки от собствения си капацитет?
Може би дори се наслаждаваш над написаното от теб?
Информационно защото може да има полза за някой друг-лекарите не са компетентни кога могат да се спрат хапчетата единствената основа на която стъпват,е че ако в продължение на 5-поредни години не си имал криза може би има някакъв шанс пациента да прекрати медикаментозното лечение.
Единственото смислено нещо което успях да отделя от този постинг е че трябва да нося отговорност за здравето и живота си според теб и това е по важно от колкото да разбера евентуално механизмите на възникване и естеството на болестта.
Останалото са.....не знам как да го определя.Може би с един разговор с Биг Брадър и Камелия Воче по повод изказванията на последната ,че Влади Въргала е нечистоплътен.
Той каза:Камелия ти си жена на 51 години даваш ли си сметка,че създаде и наложи едно мнение за един голям шоумен ,с което мнение ще му се наложи да живее от тук нататък!
Дано си ме разбрала какво ти казвам!

Във всяка десятка има нула

Не разбрах каква е логиката между рационализацията на ирационалното и лечението на болните?

Във всяка десятка има нула

Логиката е сложна и за това, ако ти не можеш да вържеш такава тогава няма смисъл и от никакви обяснения за нея. Тъй като има неща, които не се обясняват. Те се разбират. Но само мога да ти намекна, че например лекарите, които докато са полагали хипократовата клетва за упражнение на своята професия по-късно в развитието на тяхната кариера попадат пред едни или други морални и етически проблеми, които трябва да решават примерно. И психиатрията още повече е такава област на познанието, която дълбоко е свързана със съвременната етика в името на която един пациент например трябва свободно да си поверява своето здраве, за да получи своето душевно лечение. Но както казах след като живеем в една такава модерна цивилизация при която неминуемо ирационалното е обект на наблюдение от всички членове на обществото при това положение един болен, който поради своето заболяване е обект на ирационалното си поведение в един такъв случай той може да попадне под ударите на обществения натиск и така и да не намери нужните отговори в лекарския кабинет, а да бъде оставен да си намира отговорите на моралните си и етически проблеми, които възникват в него сам самичък. Това е моралния проблем длъжен ли е един лекар да поема такава особено голяма отговорност за един болен, като при положение, че лекарите и те като членове на същото това общество търсят вкуса на цивилизацията в която са потопени заедно с всички други хора, които искат да изпъкнат по някакъв начин или да блеснат.

Исках само да кажа, че не можеш сама да си спираш лекарствата без да се консултираш с лекуващия те психиатър. А да твърдиш че се чувстваш еднакво добре и със и без хапчета, не мога да повярвам. И да твърдиш това във обществен форум, където всеки психично болен чел-недочел, разбрал-недоразбрал може да реши да последва примера ти и да си спре хапчетата, ми се струва безотговорно.
Това да си спреш лекарствата и да наблюдаваш как ще ти се отрази, е авантюра, която може да ти изиграе лоша шега. И е глупав и лекомислен избор.
Може да си мислиш, че съм назидателна или че ти се подигравам, но не е така, аз съм честна с теб и ти казвам какво мисля. Ти попита, аз ти отговарям.

Какво ти е състоянието с хапчета и какво - без? Би ли описала кое те кара да се чувстваш "една идея по - добре" без?
Каква е тя тази една идея?

По темата ти: болна си, факт. Медицината е безсилна на този етап, за да отпаднат лекарствата - факт. Имаш наблюдаващ лекар и предписано лечение, което ти помага да живееш прилично и да не вредиш на себе си и околните. Спазвай го. Просто е.

Ами да кажем, че "вързах"
Просто исках да видя твоята посока на мислене,за моята някой друг път.....
Когато казах на Baldrian че си представям колко много психиатри потънали в рутината на своята работа имат подобни на моите терзания имах в предвид нещо подобно/разбира се от позицията на "здрави" хора с опит и практика и не само както спомена ти в обществен аспект, ами аз предимно визирах научен/.
Нямам навик да се срещам с много психиатри, предполагам защото така се стекоха нещата в моя живот, а и имах късмет да попадна на много способен за времето си такъв. Моят психиатър е и психиатър и психотерапевт.Това което го прави уникален като психиатър обаче е именно някакво такова морално за него си решение което го е накарало да специализира в комбинацията на всички възможни медикаментозни и механични лечения върху психичните болести.Психотерапията въобще не я практикува.Много по късно от първата ни среща се научих в кратките ни общувания да извличам от него и терапевтичното от общите ни приказки.За себе си съм сигурна,че и като психотерапевт би бил уникален

Във всяка десятка има нула

Е така,като изказваш свое мнение при което се въздържаш да натоварваш моята личност с твои емоционални преживявания и мисли наистина звучиш по-добре
Въпроса въобще не опираше до избор за спирането на лекарствата.Наложи ми се да го използвам за да обясня по-добре механизма на действие.
Разбирам,че не можеш да повярваш за двете състояния, отметнах ,че прехода и междинното състояние натоварено с "разум" са тежки. След преминаването на контрола над себе си и прехвърлянето на добре познатия ни "разум" нещата стават по-различни.
Аз пък смятам,че това за форума го твърдиш ти и се надявам че макар и с малкото си теми в този форум давам по-друг поглед както за здравите ,така и за болните.Може разбира се да греша.
Благодаря за отговорите!

Във всяка десятка има нула

Ами двете състояния са коренно различни.
Да кажем, че в състоянието с хапчета ще си бъбрим на по бира,ще се наслаждаваме над дребните неща и в мое лице ще виждаш доста приятен събеседник, надявам се.
За състоянието без хапчета, доколкото знам от околните , няма да разбираш тази"част" от мен която е извън твоите традиционни възприятия.Има разбира се "част"в която ще ме намираш до болка откровена и безкомпромисна без да съм агресивна към теб.
Едната идея се свежда до различните възприятия, интересна ми е като материя,себеусещане и интерпретация.

Иначе по темата:Спазвам го.Фактите са си факти!

Във всяка десятка има нула

Валенти, винаги съм ти се възхищавала.
Послушай Вида, моля те.
Твоят живот и твоето щастие са най-важните, живей спокойно и бъди здрава и даже и с по-малко професионални успехи, в името на самбата теб, и на детето ти.

А защо поставям теб на първо място ли?
Защото и в самолетите инструкциите са такива - при авария, пази Боже, първо слагате маската на своето лице, после на детето. Ако ти не оцелееш, детето също няма.

Звуча назидателно, не ми е много в стила, но те моля, не си прави експерименти.

Откровена съм, защото за мен важи същото.

„...С каквато мярка меря, с такава и ще ми се отмери...“

Здравей Розмари,
благодаря за топлото отношение към мен!
Ами аз до всички Ви се допитвам и слушам, нали затова съм пуснала темата.
Като каза за самолета, мани-мани наближавам възрастовия диапазон когато за да оцелеем първо детето трябва да сложи маската, а после на мен
Та във връзка с това, как е детенце?Слушка ли или от сега те изправя на нокти.Дръж се и я дръж в добрия смисъл на думата близко до теб,гарантирам ти ,че ще дойдат лесни и радостни мигове когато порасне

Във всяка десятка има нула

С две думи - има хапчета - има задръжки. Няма - падат.
доколкото знам от околните, според мен, е ключов момент...
Т.е. - в тези моменти ти нямаш реална представа от това, което се случва. Или бъркам?
Някой от околните поощрява ли и споделя ли идеята, че "без" е по - добре отколкото със?

Малко смешно звучи, но, ако наистина си в голяма дилема..има практически начин да се организира самонаблюдение, докато си на фаза без. Изгледай един, два свои записа. Примерно, хрумват ми идеи, просто...мисля, че ще си отговориш на въпроса.

но го усещам като знание, затова ми е трудно да определя дали е " усещане " или " чуване ", май най-точно е знание. Да, никой не ми е опрял нож в гърлото да кажа какво знам, но с тази голяма уста не можех да се спра.
Да, в лудницата е интересно, стига да не те тъпчат с лекарства, за да ти затворят устата. Е, нямам чак толкова много наблюдения, защото съм прекарвала не повече от час на едно посещение, но беше достатъчно да усетя болката на хората, затворени там.

това вярваш ли го ?
Онази вечер бяхме заедно с него и каза, че са му предложили да стане шеф на фирмата, в която работи, но той е отказал, защото няма да издържи на натиска да прави каквото му кажат. Ние сме научени да спазваме законите и затова не сме удобни. Кога ли болшинството хора ще разберат, че без правила, отнасящи се за всички, а не само за нашите хора, няма как да живеем добре.

би ли обяснила с думи прости какво те тормози ?
Ако питаш дали има душа, има. Душата не търпи лъжа и се опитва истината да излезе наяве. Чудя се как психиатрите спят спокойно заради методите, които използват, но предполагам, че не си дават сметка какво правят, защото така са ги учили и не е лесно да си хвърлиш дипломата. Аз познавам две жени, които напуснаха тази сфера заради вътрешни противоречия - и двете се разболяха на работното си място. Постепенно хората се събуждат, няма друг начин, еволюцията го изисква.
Та какво точно питаш ?

"а във връзка с това, как е детенце?Слушка ли или от сега те изправя на нокти.Дръж се и я дръж в добрия смисъл на думата близко до теб,гарантирам ти ,че ще дойдат лесни и радостни мигове когато порасне."

Изправя ме на нокти, разбира се.
Но засега мисля, че съм на прав път, имаме връзка помежду си много силна.

Благодаря ти.

„...С каквато мярка меря, с такава и ще ми се отмери...“

Не не бъркаш.В тези моменти аз съм в съвсем друг свят, с други проблеми, възприятия и усещания.Интересното е че тогава на подсъзнателно ниво усещаш реалния свят/нещо подобно като в реалния свят на подсъзнателно ниво да усещаш невидимите сигнали на съдбата/ и частично, когато ти е е възможно реагираш.Не е за вярване но в такава ситуация съм шофирала и реакциите ми като шофьор на пътя са били напълно адекватни.
По принцип в идеята за спиране на хапчетата особено активни са тези които не са ме виждали в криза , като доводите са предимно ,нищо ти няма, това е било преди 100 години,вече си здрава и т.н
Сама се сещаш, че тези които трябва да полагат грижи за мен не са особено ентусиазирани от идеята да експериментирам.
Не не е смешно просто практическото изпълнение на този план е по сложно, и изисква средства в смисъл , че това ще е тежък период в който няма да съм трудоспособна,нещо като да отидеш на Малдивите

Във всяка десятка има нула