Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 20:04 19.04.21 
Взаимопомощ
   >> Психоанализа и психотерапия
*Кратък преглед

Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | (покажи всички)
Тема Re: Тема за изборанови [re: valenty]  
Автор rumen77 ()
Публикувано15.11.14 08:54



Преди време тук пускахме един разказ за това заболяване, може би не си попадала на него, и реших да го пусна в темата ти. Не разбрах дали е достоверен, или художествена измислица, както и да е.


Какво е шизофрения? Тя е убиец на детството. Тя е седемгодишно дете треперещо зад завесите, когато никой не гледа. Тя е тревожно малко момиче, което се опитва да прикрие страха си предизвикан от странни халюцинации, които я чакат под прозореца, когато в стаята има хора и няма къде да се скрие. Да не дава господ някой да разбере. Те може да обвинят въображението й отново, да й кажат да не се страхува от мислите си, но тя не може – поне все още.
Какво е шизофрения? Тя е касапинът на невинността. Това е осем годишно момиче, което задава въпроси на мъжа в огледалото. Неговото лице не е нейното отражение. Тя отива на училище и слуша другите деца да се шегуват за луди хора, които си говорят сами. Тя също се смее, мислейки си, че децата я занасят. Те в къщи сигурно също приказват със стените, като нея. Тя не може да им каже за опасенията си. Това пак е въображението! Няма ли да порасне и да се справи с всичко това?
Това е девет годишно дете убедено, че живее някъде надалеч. Това е да се чудиш има или няма разпръснати трупове във тревата на хълма. Това е внезапното осъзнаване, че няма такава трева, такъв хълм. Тя рисува карти на места, които подозира, че не съществуват, но никога не може да е напълно сигурна. Тя иска да ги покаже на някой и той да провери дали тези места съществуват. Никой няма време да следва глупавите карти на момичето с необуздано въображение.
Това е маска. Това е десетгодишно дете с дар слово. Това е приспособило се дете, което винаги си пише домашните навреме. Тя се усмихва често и рисува весели картинки за приятелите си. Никога не прекъсва другите. Останалите деца я смятат за зряла. Учителите се смеят и четат историите, които пише и казват “Надяваме се, че няма да загуби това въображение, когато порасне.”
Какво е шизофрения? Това е единадесет годишно дете, което го канят на всички купони, но то никога не ходи. Тя винаги има извинение, причина, за да не отиде там. Понякога тя е била принуждавана, ревяща и ритаща, да отиде на парти, което родителите й смятат за важно. Тя се страхува от хората, които я обичат. Тя е голяма мистерия за родителите си, които я виждат в ъгъла на стаята да си дъвче ноктите и да се опитва да напише всичко на хартията, но нищо не излиза, само странни символи, които я карат да плаче. Тя иска да се прибере вкъщи, където хората говорят този език, но това е невъзможно, защото това място не съществува. Тя плаче в ъгъла и родителите й си мислят “ Господи, ще порасне ли някога?”
Това е резервирано дванадесет годишно дете, момиче, което не общува с реалните си приятели, докато говори в мислите с въображаемите си приятели, които не съществуват. Тя плаче всяка нощ от отчаяние, че някой ще разбере за гласовете, които чува в главата си. Момчето наблизо я харесва, но тя не може да го погледне в очите. Няма място за него в главата й. Той я ухажва срамежливо, но тя все още вижда момчетата груби и мръсни в обърканата си преценка. Няма място за някой друг в живота й и тя му го казва. Близките я убеждават, че когато порасне, няма да се чувства по този начин.
Това е извинението на тринадесет годишно момиче, което би трябвало да е на ски или на танци. Вместо това тя седи размишлявайки за хълма с труповете, чудейки се дали не е някъде в Англия. Мъртвият човек, който построи каменните стени на фермата по-долу, стои на прозореца на спалнята и цяла нощ я гледа. Еднорози прелитат и хората в стените я викат по име. Тя знае че има нещо, става нещо лошо, дори и другите да не знаят. Никой ли не вижда, че расте по един ужасно погрешен начин?
Какво е шизофрения? Това е четиринадесет годишно момиче, което се страхува от всеки изминаващ миг. Тя е пораснала достатъчно за да разбере, че гласовете, страховете, виденията, тревогите и фобиите не са като на всички останали. Тя се опитва да отрече всички тези неща, да се престори, че не съществуват. Насилва се да бъде с хора, защото е уморена от това да не се приспособява, това я задушава. Тя е четиринадесет годишна и разни хора я следят. Те подслушват мислите й. Те са сложили невидими устройства на главата й и знаят какво става в нея. Тя се надява другите да видят, че тя има нужда от помощ. Тези четци на мисли са съгласни с диагнозата на училищния доктор: Тя е добре.
Какво е шизофрения? Това е да стигнеш до дъното на живота. Това е петнадесет годишно момиче, което не може да търпи повече. Тя се е предала след осем години на слушане на писъци и виждане на кървящи стени, от които умът й се е променил в някаква болна нова форма на умствено вкочанясване. Това е облекчението да видиш проблясъка на ужас в нечии чужди очи (най–накрая в нечии чужди очи!) и тогава възгордяването от това да кажеш уверено “Аз по този начин пораснах.” Не, НИКОЙ не е пораствал така.
Какво е шизофрения? Това е момиче празнуващо първите шестнайсет години от живота си заключено в болнично отделение. Това е безчувствена забележка от медицинските сестри – студентки, които мислят, че тя няма уши, няма ум, няма чувства. Това е да се чудиш дали животът си струва усилията да се живее. Това е хоспитализации и предозиране на лекарствата и трима доктори, които те лекуват по три различни начина. Това са дълги вечери в задушна стая с някой, който не го е грижа за друго, освен за заплата. Не го интересува мъртъв ли си или си заспал. Това са родителите, които искат да те облекчат, като казват, че отделението прилича на общежитие. Нея не я е грижа. Тя не мисли, че ще може да доживее да отиде в колеж.
Това е прозорец към света на хората , които не могат да се адаптират в обществото. Това е седемнадесет годишно момиче отсъстващо от часовете по математика, за да помогне на дете със синдрома даун да се научи да брои, да помогне на момче с церебрална парализа да се изправи от стола си за няколко секунди, да помогне на аутистично момче да каже името й. Това е осъзнаването, че животът продължава и тя трябва да продължи. Това е загубването на старите приятели и изграждането на връзки с хора, които са преминали през соления ад с кървящи рани. Тя се е научила да обича това, което обществото е изоставило.
Това е осемнадесет годишно момиче което прекарва времето си сякаш живее само в настоящето. Тя започва да разбира, че един доктор е бил прав “Никакви очаквания” й е казал той “просто внимавай” . Времето минава и тревожността и гнева и гласовете продължават, но тя започва да разбира че може да развали магията на потисника. Тя е разбрала, че преди се е провалила и сега започва да напредва дори там, където и терапевтите не са си мислили, че се стига. Тя може да погледне и да види, че те са били нейни ограничителни линии.
Какво е шизофренията? Тя е крадец и белег на благословените. Това е деветнадесет годишно момиче, което повтаря година в училище осъзнавайки, че престъпникът и е откраднал детството и я е оставил неподготвена в юношеството. Тя приказва с доктора си за приятелите, които са я изоставили някъде в мъглата, която шизофренията е спуснала над живота й. Няма решения, няма отговори защо бе останала сама, когато й бе най-трудно. Това което имаше значение, е че се бе калила от студенината и изолацията на болестта с някаква благодат. Докторът не може да й каже защо и как стана това. За една година тя пораства повече отколкото за десет.
Какво е шизофрения? Това е двадесет годишна жена, която се е борила с убиеца / извинението / маската / загубата на невинността цял живот, само за да бъде там, където е днес. Тя забравя неща от време на време. Изписват й толкова много лекарства, че понякога взима от таксата за обучение, за да ги купи. За да остане мисълта й ясна и сърцето й да продължи да бие. Тя има нужда и от лекарства, с които да се бори с пристъпите на мърморене, предизвикани от други лекарства. Тя е в списъка, първа година в колежа. Намерила мъж, който я обича и тя не се страхува вече да е край него. Намерила е компанията на хора, които не са най-популярните или най-красивите, а които са победили.

Кристин Виана



Тема Re: Тема за изборанови [re: vida1929-129539]  
Автор valenty (ветеран)
Публикувано15.11.14 20:26



Добре!Конкретно!
Коя е моята заблуда?
Коя грешка не съм си признала?
Кой изкарвам виновен?

това което си описала отново са личностни характеристики отнасящи се до част от група хора независимо,че нямат диагноза шизофрения.
Всъщност единствената и съществена разлика между хората без и с поставена диагноза е,че тези с диагноза преживяват кризи-катарзис който по дълбочина и сила не може да се съпостави с нищо обяснимо.Разбирам,че не можеш да си го представиш. Но такова елементарно обяснение и възприятие на принципа ние сме добрите,те са лошите за съжаление среща привърженици сред по-голямата част от обществото и ние като малцинство сме принудени да се крием вместо да достигнем и опознаем този катарзис.Наскоро гледах едно клипче във фейсбук където се описваше практически какъв би бил живота на здравите хора,ако инвалидите бяха болшинство.Интересна тема за размисъл.
А "консумирането" на лекарства ще те разочаровам, не е благодарение на твоята цинична и лицемерна загриженост а по чисто практически съображения


П.п може би сега аз малко ще отнема от твоето спокойствие но тесногръдието е чертата която най-мразя в събеседниците си.
Поздрави!

Във всяка десятка има нула

Тема Re: Не,нови [re: nbb]  
Автор valenty (ветеран)
Публикувано15.11.14 20:31



Ами какво да ти кажа, всеки човек различно възприема това да не е разбран.
Не си ли мислила,че твоето възприятие за "разбраност" рефлектира върху отношението ти към "болката" на другите?

Във всяка десятка има нула



Тема Re: Valenty,нови [re: nbb]  
Автор valenty (ветеран)
Публикувано15.11.14 20:41



Не мога да не отбележа противоречието което наблюдавам при прочит на постингите ти в смисъл!
Ти си се отказала от "знанието" в името на живота от земна гледна точка.
Същевременно действаш в посока в която да обединиш повече хора около твоята кауза!
КАК?

Във всяка десятка има нула



Тема Re: Valenty,нови [re: nbb]  
Автор valenty (ветеран)
Публикувано15.11.14 20:47



ами така чисто физиологичен-комбинация на гени и изменения в мозъчните функции.
Наскоро четох интересна статия,че в хода на еволюцията не би трябвало до се комбинират така гените за да се проявява тази болест,тоест еволюционно това не би трябвало да е възможно.Но на практика съществува.
Това разбира се е сама една теория....

Във всяка десятка има нула



Тема Re: Тема за изборанови [re: rumen77]  
Автор valenty (ветеран)
Публикувано15.11.14 20:58



Можеш да бъдеш сигурен,че е достоверен.
Авторът има много добри писателски заложби и много умело е използвал различни периоди от израстването за аналогия с болестта.
Може и да не съм права, но от моя опит това е умело използван художествен похват.Жалкото е, че малко хора ще го обединят в една обща картина, а ще го пречупят през възрастова група!

Във всяка десятка има нула



Тема Re: Тема за изборанови [re: valenty]  
Автор rumen77 ()
Публикувано15.11.14 21:24



Преди години попаднах на него, а днес се сетих заради твойта тема. Надявах се да е достоверно, много въздействащо е! Аз не съм боледувал от шизофрения, но дълги години бях с тежка депресия и агорафобия, и горе-долу знам.



Тема Re: Тема за изборанови [re: rumen77]  
Автор valenty (ветеран)
Публикувано15.11.14 21:39



За депресия ясно.
Моля разкажи за агорафобията ,бих искала да придобия впечатление от първо лице преди да се обърна към чичко гугъл

Във всяка десятка има нула



Тема Re: Тема за изборанови [re: valenty]  
Автор rumen77 ()
Публикувано15.11.14 22:18



При по-тежка форма, на човек му е напълно непоносимо да има други хора около него. Примерно някой ден съм се чувствал малко по-добре, излизам, но навън по някое време ми става лошо и оставам на някое по-безлюдно място в плачевно състояние, където стоя до вечерта, когато хората се приберат, да мога да мина по улиците до нас. Човек да започне работа в такова състояние, е все едно да се опита да лети. Веднъж като ми беше най-зле, към половин година не успях да изляза от нас. Не че през останалото време ми се събират много излизания. Само първата година си внушавах, че ще се излекувам, а после се предадох и така мина доста време, но сигурно съм късметлия, по едно време постепенно започнах да се подобрявам, започнах работа и т.н., и сега бива.



Тема Re: Тема за изборанови [re: rumen77]  
Автор valenty (ветеран)
Публикувано15.11.14 22:37



Попрочетох и в гугъл за тази болест.
Ти какви смяташ,че са причините- на психологическо ниво/някаква травма/ или на физиологично ниво?

Във всяка десятка има нула




Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | (покажи всички)
*Кратък преглед
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2021 Dir.bg Всички права запазени.