Когато един човек злослови по адрес на друг човек и показва с това недоволство от успехите на другия, очерняйки името му с непотвърдена информация и слухове, това завист ли е или основателно недоволство?

Въобще що е то зависти и как и кога се развива? До къде може да стигне? На кого вреди и как?
Защо се използва като манипулативен инструмент спрямо околните и с каква цел?

Аз мога да си отговоря на тези въпроси, но ми се ще и друго мнение да прочета. Може нещо да ми убягва, макар че се съмнявам. С течение на времето развих усет за много неща. Усещам ги, но ги премълчавам докато се докажат и покажат пред мен. Някак си като "Око да види, ръка да пипне".

Това е моето виждане. Не го налагам на никого. Просто го споделям.

Редактирано от Mrany на 04.10.14 21:04.

Според мен има много случаи, в които е трудно да се определи отстрани, а понякога и самите хора не разбират, а и не се замислят, завист ли чувстват или нещо друго. Например критикуването, да не употребявам по-точни думи

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Специално за мен това за което говориш е завист към успеха. Но има и други видове завист, например завист за пари, за популярност и красота… Но точно така и според мен в завистта има нотка на интрига. Защото хем дадено качество те увлича и ти допада у другия, хем обаче си склонен да го съсипеш именно, защото той е негов притежател и носител. За това завистта, когато се породи отношенията се извращават, т.е. стават хлъзгави и кофти за човека, който се превръща в тяхна жертва.

Между другото счита се, че човек, като започне да завижда, той сам влиза в клопка, тъй като така спира да мисли за себе си и вместо да направи нещо положително с мислите си, като да речем да мисли положително и с това да допринесе за своето щастие своевременно той, като завижда спира тази опция на мисленето си и може да за цикли в собственото си нещастие. Та вместо да направи нещо, за да се измъкне от едно такова чувство за вътрешна неудовлетвореност, чувство от което само лоши неща могат да го споходят той, като завижда остава негативен и към най-скъпото си, а именно към самия себе си.

Други пък обаче считат завистта за обратното, за полезна. Но, защо така и не прочетох статията, тъй като тогава, когато я мярнах ми се видя насмешлива и несериозна. Но така или иначе едно е ясно завистника повлича заедно със себе си човека спрямо когото му е отправена завистта и за това тя е кофти.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Може да е безпричинна, неосъзната непоносимост. Понякога някой ни е антипатичен без да има основание за това. При някои хора чувството на завист може да бъде донякъде благоприятно като спортната злоба, да ги карат да вървят напред по някакъв начин на съревнованието . Разрушително е като е толкова силно, че те изяжда отвътре. Всички тези чувства могат да бъдат възпитани чрез житейски опит обаче. В крайна сметка всеки става предимно егоист и много много не се интересува от околните.

Завистта е ръждата на душата, развива се когато срещаме по-умни, по-кадърни и по-богати от нас. Завистта може да стигне до физическа повреда на наше имущество и даже в някои случаи до саморазправа с нас защото сме по-красиви или по-богати от някого. Завистта вреди на този който я е допуснал в себе си защото му пречи да се развива напред и също завистта вреди и на цялото общество. Завистта се използва като манипулативен инструмент най-вече от левичари който повдигат ниските страсти на тълпата. Ленин е бил типичен пример в това отношение.

Интересна ми е завистта във връзката й с нарцисизма, агресията и социалната несправедливост.
В житейски план, не обръщам внимание на завистливите хора. Научих, че всяко нещо идва за сметка на друго и всичко постигнато има цена, понякога жестока. И в този смисъл, се опитвам да не завиждам на никого. Не винаги успявам.
А иначе съвсем по-махленски да ви споделя имам една съседка, не мога да разбера защо се държи така и дали не ми завижда. Когато приеха големия ми син в университета, приятелките ми честиха. Тя като чу, се намръщи- как така им върви на някои беееееее!!! Аз се опитах да й разкажа каква висока цена плати детето ми със здраве, безсънни нощи, очите му станаха на палачинки да чете , как за малко да хване язва. Но на нея като й кажеш думата цена, тя разбира ПАРИ и започва да разправя колко са дали за частни уроци за сина й , и пак не са го приели. По едно време пак тя ми вика за какво му е тая специалност, после нямало какво да работи. Синът ми си намери работа по специалността и се прехвърли задочно да учи и работи. Не мисля да й казвам, да не излезе ,че се хваля.

Редактирано от vida1929 на 06.10.14 11:15.

rumen77

Съгласна съм, че критиката може да е предизвикана от различни човешки емоции. Аз често се нервя от несправедливости /в повечето случаи проявени към мен/ и възмущението ми се изразява точно в критика. Считам го за свой недостатък, защото тези негативни усещания у мен вредят на мен. Сигурно наследственост или от възпитанието, а може и от двете.

Filmfest

Един път през живота си съм завиждала – преди 7-8 години. И то заради това, че една колежка беше много добра в работата си. Възхищавах й се и исках да бъда толкова кадърна като нея. И станах, защото се стараех да работя по-добре и по-бързо. Не умея да вредя на другите - нито с думи, нито с дела. Освен, ако това не е единственият начин да не позволя да ми навредят.
Е, не виждам как може завистта да е полезна за когото и да било.
А и не виждам смисъл в нея.

Ellynora
Непоносимостта и антипатията ги изпитвам. Рядко ги показвам и то ако ме провокират за това. Ако нямам причина да ги изпитвам не ги показвам и се чувствам виновна, че изпитвам подобни чувства към човек, който не ги заслужава.

FilerO99
Ето това не го разбирам. Защо трябва да завиждаме на някой, че се справя с живота си добре? Избора и живота си е негов, не наш. Обувките с които върви по пътя си са негови. Жертвите за неговия успех надали ще можем ние да ги дадем.
Определено завистта разяжда. Наблюдавам я отстрани и ми прави същото впечатление, което ти си описал.



Завистта към успеха на другия - роднина, колега, приятел – що за лошо чувство?
Вместо да се изпитва радост, че някой е успял – злост, коментари, завист, упреци от сорта : „Защо тя…?“; „Ама той да не е повече от мен? „ и др. под.
Честно казано ме дразнят подобни изблици и страшно ме възмущават. Едва се сдържам да не насоля някого директно с „Бе ти за къФ се мислиш? Айде стига завист и злоба!“ Но не се знае. Някой ден, ако съвсем ми писне, ще взема да кажа нещо недообмислено.

Това е моето виждане. Не го налагам на никого. Просто го споделям.

Тук ще отворя една скоба за нещо необяснимо. Защо роднините си завиждат най-силно, вместо да се радват взаимно от успехите си?

Завистта към успеха на другия - роднина, колега, приятел – що за лошо чувство?
Вместо да се изпитва радост, че някой е успял – злост, коментари, завист, упреци от сорта : „Защо тя…?“; „Ама той да не е повече от мен? „ и др. под.
Честно казано ме дразнят подобни изблици и страшно ме възмущават. Едва се сдържам да не насоля някого директно с „Бе ти за къФ се мислиш? Айде стига завист и злоба!“ Но не се знае. Някой ден, ако съвсем ми писне, ще взема да кажа нещо недообмислено.

Аз съм го обмислила, това което смятам да й кажа, когато дойде момента. Но няма да е "За каква се мислиш", нито нищо от тоя сорт. Тези реплики са от нейния арсенал, не от моя. А аз не искам да се боря с нейните средства. Ще я накарам да се откаже от нейните средства и да се бори по моите правила и това битката ми е спечелена. Не знам дали ме разбираш...Ама и аз направих от мухата слон.

Сама разбираш, че всеки се бори за нещо и сигурно се досещаш,че завистта е нещо нормално за природата на човека. Понякога тя се вижда ясно. Но друг път е прикрита. Прикритата завист е по-опасна. Трябва да я различаваме, за да можем да се погрижим за себе си. Иначе отсрещния започва да ни мачка. В такива моменти трябва да кажем нещо, да реагираме по начин, който не дава възможност да другия да ни манипулира откъм нашите слаби места.
Моята съседка винаги ми крещи. Какво може да означава това? И аз ли да крещя?

Скритата завист ...да. Съгласна съм, тя е по-опасна. Въобще всякакви неясноти в каквото и да било отношение ме напрягат.

Но доста често я усещам - скритата завист, особено когато съм страничен наблюдател. И това ме дразни. Знам, че не трябва да изпитвам дразнение от това, но ме дразни.

Писна ми да слушам завистливи коментари от един човек по адрес на друг. Наистина ми писна. Ако се случи, защото лесно ме увличат в разговор, винаги си казвам какво мисля, но със смекчен тон, завоалирано и със странични примери, така че другият да се замисли дали е прав. Няма успех. Плочата продължава да се върти. Затова вече предпочитам да сменям темата на разговор. Ако не сменя темата, знам че ще избухна в един момент и ще кажа точно това в горния ми коментар. А не искам да го правя.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите