Когато един човек злослови по адрес на друг човек и показва с това недоволство от успехите на другия, очерняйки името му с непотвърдена информация и слухове, това завист ли е или основателно недоволство?

Въобще що е то зависти и как и кога се развива? До къде може да стигне? На кого вреди и как?
Защо се използва като манипулативен инструмент спрямо околните и с каква цел?

Аз мога да си отговоря на тези въпроси, но ми се ще и друго мнение да прочета. Може нещо да ми убягва, макар че се съмнявам. С течение на времето развих усет за много неща. Усещам ги, но ги премълчавам докато се докажат и покажат пред мен. Някак си като "Око да види, ръка да пипне".

Това е моето виждане. Не го налагам на никого. Просто го споделям.

Редактирано от Mrany на 04.10.14 21:04.

Според мен има много случаи, в които е трудно да се определи отстрани, а понякога и самите хора не разбират, а и не се замислят, завист ли чувстват или нещо друго. Например критикуването, да не употребявам по-точни думи

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Специално за мен това за което говориш е завист към успеха. Но има и други видове завист, например завист за пари, за популярност и красота… Но точно така и според мен в завистта има нотка на интрига. Защото хем дадено качество те увлича и ти допада у другия, хем обаче си склонен да го съсипеш именно, защото той е негов притежател и носител. За това завистта, когато се породи отношенията се извращават, т.е. стават хлъзгави и кофти за човека, който се превръща в тяхна жертва.

Между другото счита се, че човек, като започне да завижда, той сам влиза в клопка, тъй като така спира да мисли за себе си и вместо да направи нещо положително с мислите си, като да речем да мисли положително и с това да допринесе за своето щастие своевременно той, като завижда спира тази опция на мисленето си и може да за цикли в собственото си нещастие. Та вместо да направи нещо, за да се измъкне от едно такова чувство за вътрешна неудовлетвореност, чувство от което само лоши неща могат да го споходят той, като завижда остава негативен и към най-скъпото си, а именно към самия себе си.

Други пък обаче считат завистта за обратното, за полезна. Но, защо така и не прочетох статията, тъй като тогава, когато я мярнах ми се видя насмешлива и несериозна. Но така или иначе едно е ясно завистника повлича заедно със себе си човека спрямо когото му е отправена завистта и за това тя е кофти.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Може да е безпричинна, неосъзната непоносимост. Понякога някой ни е антипатичен без да има основание за това. При някои хора чувството на завист може да бъде донякъде благоприятно като спортната злоба, да ги карат да вървят напред по някакъв начин на съревнованието . Разрушително е като е толкова силно, че те изяжда отвътре. Всички тези чувства могат да бъдат възпитани чрез житейски опит обаче. В крайна сметка всеки става предимно егоист и много много не се интересува от околните.

Завистта е ръждата на душата, развива се когато срещаме по-умни, по-кадърни и по-богати от нас. Завистта може да стигне до физическа повреда на наше имущество и даже в някои случаи до саморазправа с нас защото сме по-красиви или по-богати от някого. Завистта вреди на този който я е допуснал в себе си защото му пречи да се развива напред и също завистта вреди и на цялото общество. Завистта се използва като манипулативен инструмент най-вече от левичари който повдигат ниските страсти на тълпата. Ленин е бил типичен пример в това отношение.

Интересна ми е завистта във връзката й с нарцисизма, агресията и социалната несправедливост.
В житейски план, не обръщам внимание на завистливите хора. Научих, че всяко нещо идва за сметка на друго и всичко постигнато има цена, понякога жестока. И в този смисъл, се опитвам да не завиждам на никого. Не винаги успявам.
А иначе съвсем по-махленски да ви споделя имам една съседка, не мога да разбера защо се държи така и дали не ми завижда. Когато приеха големия ми син в университета, приятелките ми честиха. Тя като чу, се намръщи- как така им върви на някои беееееее!!! Аз се опитах да й разкажа каква висока цена плати детето ми със здраве, безсънни нощи, очите му станаха на палачинки да чете , как за малко да хване язва. Но на нея като й кажеш думата цена, тя разбира ПАРИ и започва да разправя колко са дали за частни уроци за сина й , и пак не са го приели. По едно време пак тя ми вика за какво му е тая специалност, после нямало какво да работи. Синът ми си намери работа по специалността и се прехвърли задочно да учи и работи. Не мисля да й казвам, да не излезе ,че се хваля.

Редактирано от vida1929 на 06.10.14 11:15.

rumen77

Съгласна съм, че критиката може да е предизвикана от различни човешки емоции. Аз често се нервя от несправедливости /в повечето случаи проявени към мен/ и възмущението ми се изразява точно в критика. Считам го за свой недостатък, защото тези негативни усещания у мен вредят на мен. Сигурно наследственост или от възпитанието, а може и от двете.

Filmfest

Един път през живота си съм завиждала – преди 7-8 години. И то заради това, че една колежка беше много добра в работата си. Възхищавах й се и исках да бъда толкова кадърна като нея. И станах, защото се стараех да работя по-добре и по-бързо. Не умея да вредя на другите - нито с думи, нито с дела. Освен, ако това не е единственият начин да не позволя да ми навредят.
Е, не виждам как може завистта да е полезна за когото и да било.
А и не виждам смисъл в нея.

Ellynora
Непоносимостта и антипатията ги изпитвам. Рядко ги показвам и то ако ме провокират за това. Ако нямам причина да ги изпитвам не ги показвам и се чувствам виновна, че изпитвам подобни чувства към човек, който не ги заслужава.

FilerO99
Ето това не го разбирам. Защо трябва да завиждаме на някой, че се справя с живота си добре? Избора и живота си е негов, не наш. Обувките с които върви по пътя си са негови. Жертвите за неговия успех надали ще можем ние да ги дадем.
Определено завистта разяжда. Наблюдавам я отстрани и ми прави същото впечатление, което ти си описал.



Завистта към успеха на другия - роднина, колега, приятел – що за лошо чувство?
Вместо да се изпитва радост, че някой е успял – злост, коментари, завист, упреци от сорта : „Защо тя…?“; „Ама той да не е повече от мен? „ и др. под.
Честно казано ме дразнят подобни изблици и страшно ме възмущават. Едва се сдържам да не насоля някого директно с „Бе ти за къФ се мислиш? Айде стига завист и злоба!“ Но не се знае. Някой ден, ако съвсем ми писне, ще взема да кажа нещо недообмислено.

Това е моето виждане. Не го налагам на никого. Просто го споделям.

Тук ще отворя една скоба за нещо необяснимо. Защо роднините си завиждат най-силно, вместо да се радват взаимно от успехите си?

Завистта към успеха на другия - роднина, колега, приятел – що за лошо чувство?
Вместо да се изпитва радост, че някой е успял – злост, коментари, завист, упреци от сорта : „Защо тя…?“; „Ама той да не е повече от мен? „ и др. под.
Честно казано ме дразнят подобни изблици и страшно ме възмущават. Едва се сдържам да не насоля някого директно с „Бе ти за къФ се мислиш? Айде стига завист и злоба!“ Но не се знае. Някой ден, ако съвсем ми писне, ще взема да кажа нещо недообмислено.

Аз съм го обмислила, това което смятам да й кажа, когато дойде момента. Но няма да е "За каква се мислиш", нито нищо от тоя сорт. Тези реплики са от нейния арсенал, не от моя. А аз не искам да се боря с нейните средства. Ще я накарам да се откаже от нейните средства и да се бори по моите правила и това битката ми е спечелена. Не знам дали ме разбираш...Ама и аз направих от мухата слон.

Сама разбираш, че всеки се бори за нещо и сигурно се досещаш,че завистта е нещо нормално за природата на човека. Понякога тя се вижда ясно. Но друг път е прикрита. Прикритата завист е по-опасна. Трябва да я различаваме, за да можем да се погрижим за себе си. Иначе отсрещния започва да ни мачка. В такива моменти трябва да кажем нещо, да реагираме по начин, който не дава възможност да другия да ни манипулира откъм нашите слаби места.
Моята съседка винаги ми крещи. Какво може да означава това? И аз ли да крещя?

Скритата завист ...да. Съгласна съм, тя е по-опасна. Въобще всякакви неясноти в каквото и да било отношение ме напрягат.

Но доста често я усещам - скритата завист, особено когато съм страничен наблюдател. И това ме дразни. Знам, че не трябва да изпитвам дразнение от това, но ме дразни.

Писна ми да слушам завистливи коментари от един човек по адрес на друг. Наистина ми писна. Ако се случи, защото лесно ме увличат в разговор, винаги си казвам какво мисля, но със смекчен тон, завоалирано и със странични примери, така че другият да се замисли дали е прав. Няма успех. Плочата продължава да се върти. Затова вече предпочитам да сменям темата на разговор. Ако не сменя темата, знам че ще избухна в един момент и ще кажа точно това в горния ми коментар. А не искам да го правя.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това, за което говориш, ми се струва по-скоро клюкарстване . Мен не ме дразни . Аз също клюкарствам, така се разтоварвам. Във всяко клюкарстване има по мъничко завист по адрес на едикой си, и интрига. Ако това не ме засяга пряко и ако не обижда чувството ми за справедливост, което е силно обострено напоследък, си се наслаждавам на мохабета, на задушевния разговор или каквото е там.
Под прикрита завист имах предвид съвсем други неща. Например, когато събеседникът ти, който явно ти завижда, но ти не виждаш това

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Интересно ми е. И те разбрах още от предишния пост.
Не става въпрос само за клюки, а за завист.
Точно завист. Дали ще се прояви по време на клюкарски речи или директно към другия човек, все е завист. Но ме дразни особено много, когато съм публика на подобно нещо.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да ти кажа честно, не ми се пише за завистта. Не ми се мисли просто. Обичам мили, нежни и състрадателни хора. А такива хора рядко завиждат. И дори да завидят лекичко на някого, те го правят не със злоба, а по-скоро с тъга за самите себе си.
Иначе ако се замисля надълбоко по темата, стигам до това как са ни възпитавали в семейството, каква е ценностната ни система, идеологическите ни виждания и обществото, в което живеем. Не знам ти на колко години си, но аз съм от едно поколение, за което е малко късно да се променя. Давам си сметка, че съм изкривена още от училището и университета с идеите на.... марксизма

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от vida1929 на 08.10.14 19:35.

Права си, има вярно в думите ти.
Много добро мнение. Подкрепям.

Тъжно е и жалко. Още по-тъжно ми става, като знам, че познавам себе си и донякъде околните. Тяхната завист /По принцип. То към мене рядко има завист, за което съм благодарна/ предизвиква гняв у мен, възмущение.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Като се дразниш, като се гневиш и възмущаваш вътрешно в себе си, вредиш на себе си, на здравето, на нервите си. По-добре кажи на човека срещу теб, че не е негова работа да одумва хората. Или каквото ти идва отвътре. Но не премълчавай, говорИ!
Казваш, че към теб рядко има завист. Не бъди толкова сигурна

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Няма за какво да ми се завижда. Днеска съм добре, утре как ще съм - един Бог знае. Сега може да съм супер, ама не винаги ще е така. Както и обратното. Случвало се е да чувам тънки коментари от завистливо чувство, но ме засягат по друг начин. От близки хора ако е - разочаровам се, става ми тъжно.

Но, честно казано, когато съм страничен наблюдател ми е много по-неприятно и се нервирам. Същото е и при клюките. Дразня се. А когато са примесени със завист - дразня се и се нервирам. Стигала съм до там, че след подобни слушания ме боли главата и се чувствам толкова уморена, все едно съм била цял ден на строеж.

Зная, че си права. И то си права де. Тези мои емоции влияят негативно на мен. Не мога да ги овладея. От малка съм такава. Има ли нещо подобно, несправедливо/по моите разбирания де/ и се ядосвам.
Директно говаря без завоалираност, когато говоря за себе си. Към другите се опитвам да преценявам кога да съм директна и кога да говоря с тънки намеци. Хората са различни и различно реагират. Някой са злопаметни и злобни. Други пък са депресивни натури, обидчиви.

Това е моето виждане. Не го налагам на никого. Просто го споделям.

Тяхната завист предизвиква гняв у мен, възмущение.

Как така? Защо? Не можеш ли просто да наблюдаваш този панаир на суетата, който се разиграва пред теб, понякога да изразяваш мнението си, понякога да мълчиш, според ситуацията и да не се ядосваш?
Ако искаш, разкажи нещо по-подробно.

Чети мене, за завистливец не питай. Ми завистлива съм. Ми пък не се срамувам чак толкова много от това. Имам далеч по-лоши личностни качества.

„...С каквато мярка меря, с такава и ще ми се отмери...“

В отговор на:

---

Имам далеч по-лоши личностни качества.

---

Грешни думички използвате, за това и не разбирате: "Защо?".

Това което се изпитва, не е завист. Няма такова чувство. Това е измислица на комплексираните хора, които не вярват в себе си и постигнатото, поради което го подсилват, като смятат, че някой им завижда за него. Дрън дрън та пляс.

Истината!

Ти сама каза, колежката ти Х се е справяла по-добре в работата, ти също си искала това, поради което и това ти е направило впечатление. Отрицателната емоция която изпитваме в този момент идва от това, че човек по природ е мързелив, търси най-лесният и пряк път към нещата и всяко нещо, което го кара да работи, да се променя и избира по-дългият и труден път, му причинява отрицателна емоция. Колежката ти е била източник на желание, което изисква работа, поради което е станала и източник на отрицателни емоции. Т.е. ти не изпитваш завист към Х, ти изпитваш неудобство от това, че трябва да се потрудиш, за да постигнеш това, което е пробудила тя като желание.
Иначе казано, източника на отрицателните емоции които са се породили в теб, са от породилото се в теб желание да си като Х. Т.е. ти сама си си причинила тези емоции като си пожелала уменията на ближният.

Дразнело те било, други да искат да притежават твоите качества. Защо? Страх те е, че могат да станат по добри от теб? Или че ще го постигнат по-лесно от теб? Или че ще те задминат? Кое те дразни всъщност? Можеш ли да назовеш истинската причина, защото тя винаги е в теб, а не в другите.

Когато нещо те дразни, търси причината единствено и само в себе си ... когато някой се дразни от нещо, търси причината единствено и само в него. Така се постига самоопознаване и емоционална интелигентност, която води до стабилност и удовлетвореност от емоциите които бликат в нас. Защото емоциите са просто сигнали, които трябва да се научим да разчитаме правилно, за да се развиваме ... защото мозъка ни е устроен така, че да се развива постоянно, да си задава постоянно задачки за решаване, а емоциите са като играта на топло и студено ... колкото по отрицателни, толкова сме по-далеч от решаването на задачката, колкото по-положителни, толкова сме по-близко.

Някой ти "завижда" ... ами подай му ръка, помогни му да постигне желанието което се е породило в него, дай му насоки, бъди човек.
"Завиждаш" на някого ... ами подходи смирено, поискай съвет и помощ, за да постигнеш желанието което се е породило в теб.
Сложно ли е? Не! Освен ако нямаш голямо Его, което те кара да си мислиш, че си над другите и че това е някаква много важна позиция.
Истината! Най-готината позиция, е да си под и зад другите ... това е позицията на всеки истински лидер, защото само зад другите, ти можеш да видиш кой какво може, какво прави и т.н. и да ги съчетаваш за да постигнеш желаното ... като си над и отпред, ставаш само за подигравки и всеки си прави каквото иска зад гърба ти.
Избери си позиция, защото всеки един от нас трябва да е лидер на собственият си живот, ако иска да е щастлив. Ако си добър лидер, то ще живееш в щастливото "царство". Ако си лош лидер, то ще живееш в нещастното "царство". А в кое "царство" ще живееш, зависи само и единствено от теб. Не си търси извинения, като наследственост или от възпитанието, всичко е въпрос на личен избор. Поеми отговорност за изборите които правиш в живота си и тогава ще видиш, как нещата ще почнат да се получават така както ги искаш.

.........

похвално, че го осъзнаваш. Това е първата крачка към себепознанието. Ако решиш и да подтиснеш негативните си черти би било по-добре за израстването ти.

Ако го подтисне, означава, че не е стигнала до никакво себепознаване. Точно това е грешката, смятането, че отрицателното трябва да се подтисне. Не се осъзнава, че докато не се премахне източника на отрицателното, то и до нищо положително няма да се стигне. Розмари иска неща, които другите хора са постигнали ... това го иска всеки един човек и не виждам, защо трябва да си кривим душата и да потискаме това си желание, след като това е нещото, което ни движи напред.
Друг е въпроса, че трябва и да пресяваме желанията си според възможностите си и да влагаме енергия само в неща, които наистина можем да постигнем, но това не означава, че няма да има в нас неудовлетворени желания, каквито има Розмари. Но като нея, трябва да осъзнаем че ги имаме и да не ги потискаме и правим проблемни. Да, хора сме, да "завиждаме", защото това е нещо напълно нормално за всеки един човек и който казва, че не го прави, значи нещо не е в ред. .... Важното е, да не се фиксираме и да не натрупваме негативни емоции от дадена невъзможност да постигнем породило се желание, защото така "завистта" става проблем за самите нас и ни "изяжда", но пак вината не е в другите, а в самите нас.

Не потискайте нищо, това води до проблеми. Изучавайте, търсете източника, намерете решение, но не потискайте. Ако няма решение, то приемете и лошото за част от вас, обичайте и него, защото сме хора, не Богове, не търсете съвършенство, защото това ще ви направи нещастни.

.........

е необяснимо, най-голямото изпитание за хората в това измерение са точно близките роднини.

Не гледайте как изглежда, разберете какво Е

А такива хора рядко завиждат. И дори да завидят лекичко на някого, те го правят не със злоба, а по-скоро с тъга за самите себе си.


Точно! Или започват да се стремят да приличат на този, на когото "завиждат" - в кавички, защото това не е завист, според мен. Завист е когато намразваш и се стремиш да навредиш на този, на когото завиждаш - пречиш му, клеветиш го, злословиш по негов адрес.

Не гледайте как изглежда, разберете какво Е

Ми пък не се срамувам чак толкова много от това.

Няма полза, ако се срамуваш и отглеждаш още едно разрушително чувство - на вина. Би могла да се справиш със завистта, когато се опиташ да видиш, да разбереш каква цена е платил някой за това, на което му завиждаш и да се запиташ дали ти би я платила. Все едно да завиждам на успешния бизнес на някой, който е бачкал години наред по 15 и повече часа ... това не го мога, по-скоро не го искам на тази цена, предпочитам скромен и балансиран живот. Не че и аз не съм бачкала по толкова, без финансов успех, но пък съм компенсирана от съдбата с толкова много други неща, непостижими за много хора. Е за кво да завиждам тогава? Всеки със своя път и съдба.

Не гледайте как изглежда, разберете какво Е

В отговор на:

---

Завист е когато намразваш и се стремиш да навредиш на този, на когото завиждаш - пречиш му, клеветиш го, злословиш по негов адрес.

---

Ти избирателно четеш и грешно разбираш написаното.

Това, че съм завиждала, не означава, че съм таяла злоба у себе си.
Възхищавах се, че се справя по-добре от мен. Просто се стараех в работата си и даже я задминах. При това без да й искам съвет и прочее. И не съм таяла отрицателни емоции, както явно ти се иска, предполагам.
Даже напротив - радвах се за нея и я хвалех дори пред други хора. Кажи речи бях горда с нейните успехи.

Така че негативизъм не можеш да ми вменяваш. Ама хич.

П.П.: Научи се да четеш и написаното, вместо само да гадаеш какво пише между редовете. Не ме познаваш достатъчно, за да умееш второто.

Това е моето виждане. Не го налагам на никого. Просто го споделям.

Редактирано от Mrany на 10.10.14 14:26.

се стремиш да приличаш на някого, на когото "завиждаш" е градивно, не е точно завист. Не се обяснявай толкова, на мен поне ми е ясно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мръни, аз ли чета избирателно, или ти си слагаш в думите ми неща които ги няма?
Къде видя да съм написала нещо за злоба и т.н.?

О.к. не искаш да разбереш гледната ми точка, не я разбирай ... всеки има право на избор.

.........

Именно ... градивно е, но само ако имаме желание и най-вече възможност за градация. Ако можехме да постигнем всичко, което е предизвикало в нас "завист", то нямаше да има толкова много психически разтройства. Това, че се радваш за някой, че е успял, не заличава "кофтито вкус в устата", че ти самият не го можеш, не си го постигнал въпреки многото опити, усилия и т.н.. Това е отрицателно чувство, без значение как ще го наречете, то е там и се натрупва. А проявлението му е в две посоки ... или срещу другите, или срещу себе си. Едни избират да злословят за другите, което от психотерапевтична гледна точка е по-добрият вариант, а другите избират да мачкат себе си, което е по-лошият вариант за самият индивид.

Въпросът е, защо се впечатлявате от чуждото изливане на отрицателни емоции? Те пазят себе си, не им пука за вас. Защо и вие не правите така? Или не ви пука за вашето си психично здраве, което е изцяло ваша си отговорност?

.........

Нагативните отсенки, които приписваш на моите думи не ми се нравят никак.
Тълкувай написаното от мен както си щеш, само не слагай в клавишите думи, които нито съм мислила, нито съм писала.
Много моля!
Препрочети това което съм писала аз и което си отговаряла ти и тогава ми задавай неадекватни въпроси.

Това е моето виждане. Не го налагам на никого. Просто го споделям.

Емоцията е за краска на живота и от теб зависи дали краската ще го направи красива картина или кошмарна такава ... жалко е, че ти все избираш кошмарите.

.........

А още по-жалко е да наблюдавам човек, който се опитва да се издигне в собствените си очи, стараейки се да принизи околните. Е, това е наистина жалка картинка. Но, дерзай! Може и да успееш в начинанието.

Това е моето виждане. Не го налагам на никого. Просто го споделям.

Завистта не те ли кара да се чувстваш зле, лоша, не те ли подтиска, сваля надолу в собствените ти очи, не те ли кара да се чувстваш омерзена?

Не. Омерзен се чувства човек, когато няма контрол над определен вид ситуация, да речем. Завситта служи и за изпускане на пара. По-добре е от гняв.

„...С каквато мярка меря, с такава и ще ми се отмери...“

Е да де,

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За бизнес не завиждам. Например на Стив Джобс или на Джей Лено не им завиждам. Даже и на Анджелина Джоли не завиждам или пък на Георги Господинов или Владимир Левчев
Завиждам само на жени с големи и красиви гърди и дълги и красиви крака.

А, пък за нашите сладури псевдо-бизнесмени

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

това проумеем - че всеки е уникален и трябва да намери собственото си място и да не се сравнява с другите, животът ни ще стане по-лек. Всеки има да учи собствените си уроци, друг няма как да го направи вместо него. Пиша след теб, защото искам все пак някой да ме разбере.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

имаше тук тема за завистта. Там написах, че още на втория ден след купуването, умишлено удариха колата ни на паркинга. На наш приятел одраскаха по същия начин колата с пирон. Какво е това според теб, ако не е завист ?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

+1 ...

Ето нещо по случая:

Един човек решил, че съдбата му е твърде тежка, а кръстът – непосилен. И се обърнал към бога с молба:

- Господи, тежък е моят кръст, не е по силите ми подобен товар, не мога повече да го понеса. На всички други хора, които познавам, животът им е по-добър, а кръстът – по-лек. Смили се над мен, моля те! Замени кръста ми с друг, по-лек.

Бог чул отчаяната молитва и отговорил:

- Добре, сине мой, каня те в хранилището си на кръстове – избери си един по мярка, който най ти се хареса.

Отишъл човекът в хранилището и се заел внимателно да избира. Премери този кръст, премери онзи, всичките му се стрували или тежки, или неудобни, или обемисти. Прегледал всичко и чак накрая, до самия изход, намерил кръст точно като за него: далеч по-лек от другите. Обърнал се към Бог:

- Господи, моля те, позволи ми да взема този.

А Бог отвърнал:

- Разбира се, сине мой, вземи го! Тъй или иначе, това е твоят собствен кръст, който ти остави до вратата, преди за да се заемеш да мериш останалите.

Това е моето виждане. Не го налагам на никого. Просто го споделям.

какво е завист?
кажи ми твоето обяснение и аз пак ще ти обясня моето, защото в поста му е отговора, но някак не искате да го разберете, а може и неразбираемо да съм го написала.

.........

ти принизяваш ли децата, като им предаваш познанията си, за да им направиш по-лек живота? Или за да не ги принизиш, ги оставяш да си трошът главата и преоткриват топлата вода?
за мен по- жалко е, да си мислиш, че няма какво повече да научиш от другите и да ги обиждаш, когато се опитват да ти помогнат. Но това е твоят избор на голям човек ... да преоткриваш сама топлата вода, вместо да вървиш напред. Дерзай!

.........

ако живееш в гората като отшелник, ще го постигнеш това. .. докато живееш с други хора в социум, това е невъзможно. .. против природата ни е.

.........

завист е, когато не можеш да имаш нещо, което има някой друг и тръгваш да вредиш поради тази причина. Аз не съм изпитвала такова чувство и се радвам, че е така.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

сред хората, макар и да ми е трудно понякога. Но пък ми казват, че съм извънземна.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Такова чувство, "завист", не съществува. Има много причини, които водят до действието описано от теб, но причината не е тази която ти описваш.
обяснение 1 ....
Когато някой се отнася отрицателно спрямо твоите възможности, то е защото ти му причиняваш неудобства с тях. Както вече казах, нашият мозък е устроен по този начин, да си задава все по-големи цели, в зависимост от постигнатото от другите около него и това води до дискомфорт. Да живееш в дискомфорт е гадно, за това всеки търси начин да го премахне.Това не е завист, това е като да искаш да спре да те боли главата. ... Ти обичаш ли да те боли главата?
обяснение 2 .....
Когато живеем с дадени хора на една и съща площ ... съседи, колеги и т.н. ... то неизменно си причиняваме емоции един на друг, които се натрупват с времето и стават на чувства. Един съсед ни е симпатичен, друг го мразим, трети ни вбесява и т.н.. Причина за емоции бол. Натрупването на отрицателни емоции, води до напрежение, което ние не можем да контролираме, след като веднъж се е превърнало в чувство. Единственият шанс да се отървем от това чувство е, да причиним на този човек такъв дискомфорт, какъвто ни причинява той. Така се чувстваме "отмъстени" и можем да започнем на чисто с натрупването на нови емоции. За да ти причини нещо такова, трябва да нарани нещо, което ти е скъпо ... все пак съседите ти не са психопати, за това няма да наранят твоите близки, но новата ти кола е добър вариант.
Но това не е завист, никой не ти завижда на ламарините дето си купила, а иска да ти върне жеста за негативните емоции, които си му причинила и натрупала.

Всеки човек изпитва емоции, въпросът е дали позволява да се натрупват отрицателните такива в него, спрямо един обект/субект. Защото от там на сетне, няма как да не изпита "завист"/ желание да причини и на въпросният обект/субект, това което той му причинява/.
Тук в дира, можеш да наблюдаваш този феномен постоянно. Хора, които са натрупали негативи към даден ник и го преследват с обиди, описания за човека зад него, без дори да го познават и т.н. и т.н. и всичко това, защото искат да си върнат отрицателното чувство, което този ник им е причинил.
И не, не му завиждат за нищо, не искат нищо каквото той има, защото дори не знаят какво той има /тук сме никове, без образ и иманета/, а не искат това, което този ник им причинява ... "главоболие"/напрежение и отрицателни емоции.
обяснение 3 ...
При мъжете има една природна даденост, "борба за надмощие", което също не е завист. Те не си завиждат на имането, те просто се борят по всякакъв начин да имат повече, дори като унищожат имането на другия. Ако се състезават с бягане, може и да спънат другия, ако виждат, че по друг начин не могат да победят. Не е честно, но целта оправдава средствата, защото това е природен феномен, не могат да го преборят, както не можем да преборим чувствата си.

Не вини другите, за това, че са по-слаби и по неиздържливи на психическо напрежение. Също така и не им приписвай някакви чувства, които да правят теб, нещо повече от тях. Това само те принизява до тяхното ниво ... те са ти причинили отрицателни чувства като са ти надраскали колата и ти за това им приписваш нелицеприятни качества, за да им го върнеш. Т.е. както виждаш, ти също изпитваш "завист", макар и под друга форма.

Човещинка е, да искаш да върнеш емоцията, камо ли чувството. Дори когато обичаме, искаме и другия да ни обича, да му върнем обичта която ни е причинил. Да не говорим до какви действия се стига в такива случай ... това пак ли е завист?

Човек най-трудно опознава емоциите си, точно поради тези нелепи обяснения относно това което чувства. Толкова е усложнил всичко, че сам се оплита в собствената си глупост и незнание. А емоциите, са много важен пътеводител към опознаването на себе си, на човешката ни същност, която е обща за всички ни, а от там и на останалите. Индивидуалността не е в емоциите ни, те са част от общата ни същност. Да си мислите, че не изпитвате нещо което някой друг изпитва, това показва само непознаване на самите себе си.

Много дълго стана, а и засегна много гледни точки, за това ще спра до тук.

.........

Това, че тялом живееш сред другите, не означава, че не живееш в свой измислен свят, което се доказва от твърдението на другите, че си извънземна. Което обяснява и "зависта" на другите към теб.

.........

Значи излиза, че не съм завистлива, защото НИКОГА НЕ ТРЪГВАМ ЗА ВРЕДЯ.
Хм.

„...С каквато мярка меря, с такава и ще ми се отмери...“

за това, което си написала. Къде мога да прочета повече по въпроса ?
Виж, не искам да принизявам или възхвалявам никого. Не искам да бъда нито по-високо, нито по-ниско от някой друг. Явно не се изразявам добре след като така ме разбираш. Не искам никой да страда, но явно още дълго ще чакам хората да узреят и осъзнаят, че нещастието на другите няма как да ги направи щастливи.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не приемай така нещата ... както се казва, "Не можем да контролираме емоциите си, а само поведението си.". Едни могат, а други не могат, едни искат, а други не искат. Ти не си тази която може да отговаря за другите, можеш да отговаряш само за себе си. Т.е. не съм те разбрала, че ти искаш, а обяснявам какво се получава на практика, независимо от твоите желания.
А нещастието на другите, не прави никого щастлив, само изравнява позициите от което намалява напрежението. Спира "главоболието".

Не знам какъв източник да ти дам ... това което пиша, е синтез от различни източници и опитност.

.........

но забелязах, че откакто аз съм спокойна, хората около мен също са спокойни. Е, не всички са станали щастливи, но и това ще стане.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите