Имате ли чувство за Ваше отхвърляне от обществото. Така, както си седите имате ли чувство за това, че сте отхвърлени от обществото? Може би за това, че страдате от някакво психическо заболяване и за това да имате усещане, че сте забравени от другите и че не можете да бъдете подкрепени от никой. Имате ли такова усещане при Вас???

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз преди много години имах чувството, че съм антипатична на всички. Все нещо накриво ми говореха, накриво ме гледаха, като че ли с предубеждение. Е, тогава си бях и по-грозновата. Не че сега съм станала красива, но тогава наистина бях силно антипатична. А може и аз самата да съм се възприемала така.
Но имах чувството, че всеки, който ме познава не ме харесва. Но тогава и аз не се харесвах.

Не знам дали за това става въпрос в темата, но това си спомних.

Това е моето виждане. Не го налагам на никого. Просто го споделям.

Какво да ти кажа не знам, дали си по темата-аз лично трудно разбирам, кога съм отхвърлен от някъде и за това писах. Ти отдалече ли усещаш, че има липса на симпатии при теб.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Усещам го от говора, от погледа, от това дали ми се обръща внимание и как. То зависи и какъв статут заема в живота ми въпросния човек, чието пренебрежение усещам.
Пренебрежението е според мен признак на антипатия. Когато е допълнено и от интриги вече си е чиста ненавист.

Абе кофти е. Отбягват те, гледат те със сключени вежди и все едно, че си просяк, прокажен, все едно не си човек, а куче. Говорят ти троснато, не обръщат внимание, че говориш или правиш нещо. Или ако ти обърнат внимание е само, за да ти се присмеят или да ти подхвърлят злобна забележка.
А има и такива, които те отбягват явно.
Такива хора рядко съм ги разбирала защо го правят.
Принципно се държа възпитано и гледам да не преча на другите.

В същото време и на мен има хора, които са ми антипатични и проявявам към тях същото, което съм понасяла към себе си. А като се замисля не знам защо, нямам причина - някакво вътрешно усещане. Опитвам се да се преструвам, че ги харесвам, за да не ги обидя, но трудно се получава да излъжа себе си. Честно казано за това се виня. Не искам да съм такава. Не искам да не понасям човек от когото не съм видяла лошо.

Това е моето виждане. Не го налагам на никого. Просто го споделям.

Не можеш да се харесаш на всички хора и е много важно изобщо да не се опитваш.
Най-много мразя, когато те търсят само за услуги или когато имат някаква нужда от теб, а през останалото време да не се сещат дори, че съществуваш. Забелязала съм, че озлоблението може да е резултат и от скрита завист.

Да, доста често. Имам го от детските си години откак се помня. Явно нищо не може да се направи, така че ще си го нося до гроб.

„...С каквато мярка меря, с такава и ще ми се отмери...“

Хората, които страдат от чувство, че са отхвърлени от обществото изпитват страх. Страх ги е от самия факт, че са отхвърлени и така и не знаят, как да се харесат. А те са само едни задръстеняци и нищо повече. Аз за това говоря. Но ти можеш да манипулираш и това е ценно. За това е добре според мен, освен да си бъдеш себе си, когато трябва, но и да можеш да лавираш сред хората също когато е необходимо, за да имаш все някаква защита, тъй като задръстеняци се появяват навсякъде и може да те извампирстват изненадващо при едно такова положение и ти да останеш на сухо.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Човек не може да се хареса на всички-да с това съм съгласен. Но етикет има и той присъства в главите на хората. Но има и такива хора казвам аз, които и започват да мислят, че един вид заради самите себе си да са отхвърлени от обществото. И тъй като такива хора очевидно си нямат личен ориентир за самите себе си, какво точно представляват и започват да изпитват едни такива депресивни чувства за отхвърляне от обществото-аз за това говоря. И за това ми е чудно, дали и от тук сърфиращите има хора, които страдат от подобно отношение.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аха, там е въпросът, че според мен при всеки се проявява едно такова чувство, но за това не се говори. Дали, защото не е прилично да се загатва подобна тема за разговор не знам. Но може би да-та, ако при всеки нахълтват подобни чувства съответно всеки трябва сам да може да си се справя с това положение. И аз за това взех, че се при сетих да попитам тук. И дали наистина това е един вид тема табу може би такава трябва да си остане всъщност, ако е така.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами чувството за отхвърленост е важен симптом за депресия и разни други диагнози. В крайна сметка в 21 век даже и в България има развита много читава психотерепевтична практика и мрежа от специалисти. Един от мотивите ми да започна да пиша тук бе, че чрез публичното споделяне мога да помогна на някой да си преодолее срама и хилядите обяснения, които егото му измисля да не потърси специализирана помощ.

„...С каквато мярка меря, с такава и ще ми се отмери...“