|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Задгробният живот.
|
|
| Автор |
Monica123 (стар клубар) |
| Публикувано | 23.07.14 23:47 |
|
|
Вярвате ли в него?
Аз лично да.
Дори не го поставям под съмнения.
Сигурна съм, че душите отиват на по-добро място.
На последък така се случва, че около мен все повече се коментира тази тема и в подкрепа ще кажа, че има много случаи на хора изпаднали в клинична смър които разказват как е там горе и носят послания.
| |
|
|
|
вярвам и съм го изпитала на собствен гръб. Но вместо хората тук да " чуят " какво им казвам, бях оплюта за нещата, които споделям.
| |
|
|
|
Винаги съм имал усещане за това, особено като бях дете. Тогава имах много силно усещане за някакви невидими закрилящи сили, а също и че все едно част от мен все още не беше в тоя свят, а в някакво предишно място, което ме изпълваше с носталгия.
Има една книга Пътят на душите на Майкъл Нютън, там авторът чрез дълбока хипноза връща хора към минали животи и моментите между животите. Много е интересна и навява усещане за нещо доста реално. Но може би първите 50-60 страници всъщност, след това става скучна и не я прочетох цялата.
А пък Ошо, който винаги е успявал да изненадва слушателите си, на една беседа като го попитали, дали според него съществува живот след смъртта, той се замислил и казал, че по-скоро истинският въпрос е дали има живот преди смъртта...
| |
|
Тема
|
Ако знаеш
[re: rumen77]
|
|
| Автор |
nbb (весела) |
| Публикувано | 24.07.14 08:54 |
|
|
колко е прав Ошо... Явно това чувство, че не сме от тук ни кара да страдаме и да се чудим защо сме тук, на правилното място ли сме, с правилните хора ли и все да чакаме нещо да се случи, за да започнем да живеем.
Тъй като имам спомени от хора от минали животи, които срещнах в настоящия и поради тази причина се върнах преди година и нещо в този клуб, за да разбера какво и защо ми се случва, мога да пиша много, но ще го направя в зависимост от това как тръгне темата.
Другите книги на Майкъл Нютън поне за мен бяха по-интересни от тази, въпреки че тя се води класиката.
| |
|
|
|
В отговор на:
Винаги съм имал усещане за това, особено като бях дете. Тогава имах много силно усещане за някакви невидими закрилящи сили, а също и че все едно част от мен все още не беше в тоя свят, а в някакво предишно място, което ме изпълваше с носталгия.
И аз имах такива усещания! Особено това последното, за предишното място и носталгията. Може да са някакви детски фантазии (децата приемат света по друг начин), но може и да има нещо такова, никой не може да ти каже. За съжаление, с порастването, човек "загрубява" и тези "спомени" се замъгляват все повече и изчезват...
| |
|
Тема
|
Re: Ако знаеш
[re: nbb]
|
|
| Автор |
jjewel () |
| Публикувано | 24.07.14 12:00 |
|
|
Ако сме наистина от друго "място", защо ли толкова ни е страх от смъртта, ако след нея ще се върнем пак там? Може би животински инстинкт за самосъхранение? Или страх от съд за греховете ни, както е според Библията?
| |
|
Тема
|
Не съжалявай,
[re: jjewel]
|
|
| Автор |
nbb (весела) |
| Публикувано | 24.07.14 12:06 |
|
|
аз не съм ги изгубила и ми е много трудно да живея в този свят. Мисля, че и у ratna тези спомени са живи. Само че аз виждам хубавото, а тя само лошото и затова и е по-трудно, отколкото на мен.
| |
|
Тема
|
 Не е страшно,
[re: jjewel]
|
|
| Автор |
nbb (весела) |
| Публикувано | 24.07.14 12:09 |
|
|
не знам защо така са ни учили. Явно за да ни държат в страх и подчинение. Единственото, което ми беше показано, е ситуации от живота ми и как съм реагирала. Изводите, които си направих, бяха, че не съм дала достатъчно любов на хората, които обичам, заета непрекъснато с работа. А едно време обвинявах майка, че работата й е най-важното нещо на света.
| |
|
|
|
А едно време обвинявах майка, че работата й е най-важното нещо на света.
Остави, остави! И аз какви съм ги приказвала на родителите си ... сега на мой гръб разбирам какво съм причинявала.
Не гледайте как изглежда, разберете какво Е
| |
|
|
|
помня период от живота си, в който да съм се съмнявала в това. Веднъж, когато бях на 9, си умирах и го знаех, но само аз си го знаех и не казвах на нашите, бях го приела напълно, ама напълно и не ме беше страх. Виждах смъртта като избавление от ужасните болки и бях убедена, че отивам на друго и много по-хубаво място. Когато викнаха още един лекар, от вратата той каза: "Защо чак сега? Детето си отива!" Значи, не съм се лъгала, че умирам.
Не гледайте как изглежда, разберете какво Е
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | (покажи всички)
| 
|
|
