Аз например съм психиатрично диспансеризиран от ТЕЛК и това явно ми пречи да си търся работа.....
Посегнах на живота си.

Така трябваше да започнеш.
Всъщност сигурно си искал да кажеш, че психическото ти заболяване ти пречи да работиш. Или ако трябва да се изразим по-точно- много от психическите заболявания са инвалидизиращи.Според диагнозата си, не можеш да упражняваш определени професии ,но пък има и такива професии, които можеш да работиш,и то по-добре от здравите хора. Леля ми, със шизофренна параноя, която се появи когато тя беше на 22г, беше завършила търговска гимназия. Не успя да се задържи никъде на работа като счетоводител,но откри своето амплоа- плетене и шиене надомно.Не оставаше никога без работа.Такива красоти създаваха ръцете й, че дори да не купеха нищо, хората се тълпяха да ги разглежадат. Това даваше смисъл на живота й и с това се издържаше цял живот.
Така че просто седни и си помисли. Все имаш някакво умение , качество, бива те в нещо, и започни да работиш всеки ден по него малко по малко, ден след ден. Та дори това да е дялкане на дървени лъжици. Важното е да имаш цел. Ще видиш, че това ще те изведе от задънената улица. Късмет ти желая!
Защо мислиш,че обществото те отхвърля-не те взимат на работа, обиждат те или какво по-точно?

Редактирано от vida1929 на 19.09.14 20:04.

Трябва да има изправяне срещу чувствата и тяхното интегриране, след като се види, че човек все пак може да премине през тях. Освен това за всеки вид основна ситуация, примерно сам човек срещу групички от други хора, сам човек срещу момиче и всякакви такива трябва да се отработят поне 2-3 варианта на поведение, целящи изход или разчупване на ситуацията и преминаване към друга, включително и като настройка на вътрешните мисли. При теб взаимоотношението с хората от блока е усложнено или стигматизирано и може би най-подходящата тактика е да включваш социалното си общуване 1-2 улици по-далеч. Също така когато общуваш с тези хора да имаш предвид, че това не е същото като общуването с хората от по-широкия социум, защото тези вече са си изградили определено мнение за теб. За съседите може да е проблематично неподходящо облекло, агресивни жестове и докато не го осъзнаеш може да продължават да те гледат накриво, без връзка с твоя характер.

Когато човек е завършил висше и също така е работил вече по специалността си тогава те го гледат с това амплоа и по линия на това аз мога да си търся работа само по моята спецификация, тъй като обратното, ако се заема например с ниско-квалифициран труд с това ще подбия, както тапията си, но така и предишния си работодател от когото черпя имидж на този етап и от когото все още лъхам, като се явя пред общество. Да не говорим, че работодателите гледат и това, че например съм на помощи и не ме разглеждат толкова, като специалист, колкото че не съм спешен случай за пари и те в този смисъл се спират на други кандидати, като в този случай те изиграват своя социален избор за приемане на кандидат. С други думи, ако мен някой ме обижда това може да е зад гърба ми иначе лице в лице никога не са се държали грубо с мен, но така или иначе се чувствам до известна степен или донякъде отхвърлен.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Преди инцидента аз бях заживял сам. След инцидента се преместих при баща ми, който всъщност живее в съседния квартал. Но аз таман се бях вдигнал на крака, когато разбрах, че са били завели дело срещу мен в полицията. Но това си е лично тяхно дело, против мен са и толкова. Вече не ги срещам. Не живея с тях.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Откъде си сигурен какво точно си мисли работодателят. Може неговата гледна точка да е такава, че търси човек, който има желание за работа, без оглед на подробности като ценз. От друга страна може да видиш как баща ти се е пласирал на работата (идеята "да не си подбиваш цената"), но мисля, че вече няма само еднотипни работодатели, както от комунистическо време, а такива, които работят с различни видове стил.

Значи имаш слаба воля за живот. А не бива. Както сам си осъзнал, само жив ако си можеш да промениш нещо.
Важното е, че си оцелял.
А игнора на обществото просто се помъчи да го преглътнеш като тежък хап, за да продължиш напред минимално обременен.
Но за това се изисква душевна и емоционална сила. Нея можеш да намериш само в себе си.

Това е моето виждане. Не го налагам на никого. Просто го споделям.

Какви са тия работодатели при които кандидатстваш за работа-частни или държавни фирми ли са?
Да видим сега, дали правилно съм те разбрала. Ти имаш висше образование и професия която искаш да упражняваш. Имаш и ТЕЛК за пс. заболяване, но пс.заболяване НЕ ти пречи да изпълняваш професионалните си задължения. И ти желаеш да си работиш по специалността.
В момента по повод телковото решение и това,че си безработен, получаваш полагащите ти се помощи от държавата.
Явяваш се на интервюта за работа,но те отхвърлят САМО защото взимаш помощи от държавата, а има други много по-закъсали. Мне, мисля че тук се заблуждаваш. Какъв ще да е тоя работодател, дето си избира служителите по такъв критерий. Да не е благодетел някакъв .На частникът не му пука безработен ли си, на помощи ли си, имаш ли от какво да живееш. Той гледа да те вземе за да те експлоатира. Само държавата има ангажимента да взима трайно безработни без никакви доходи и това става по определени програми. Ако случаят не е такъв, считай че не те взимат на работа по някаква друга причина. Може работата да не е подходяща за теб или ти да не си подходяш за нея. Може да нямат работа за теб.
А аз не разбрах , ти на твоите работодатели защо им казваш че си с телк и на помощи?

Редактирано от vida1929 на 20.09.14 21:17.