Може би правилно постъпваш, но да ти кажа на мен наблюденията ми са, че е обратното, т.е. хората по-скоро желаят да се срещнат със специалист, който с вълшебна пръчица да ги извади от кашата. За това не знам, но мисля, че хората не ги е срам. Но ДА-пред други хора да споделят ги е срам. Но, ако се намират в ръцете на специалист от какво да ги е срам???

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Пожелавам ти успех, но както се видя от управлението на социалистите сега последния път и те се бяха отказали от това да путинизират България, а защо и аз не знам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Там е работата че въобще не са социалисти и не става въпрос за социалисти. Точно обратното - става въпрос за големи капиталисти.

А БСП отдавна предаде Русия, това всички го знаем. Ние на нея почти не разчитаме.

да, мисля, че понякога обществото се чувства отхвърлено от мен.

Всичко зависи и от хората и от обстоятелствата.

Няма да привеждам самоаналитичните си мисли. Изводите относно моя сблъсък с отхвърлеността мисля че е достатъчно ясен и без да го обяснявам с мои думи.

Неадекватните действия/въпреки че не знам какво точно имаш предвид/ биха могли да са повлияни от белега на отхвърленост, който винаги присъства. Зависи и в каква степен са неадекватни и от чия гледна точка биват оценявани като такива.

Въпроса е широкообхватен и дълбоко психологически, за да мога да го побера в два реда или поста. За това мога да разсъждавам с часове.

Това е моето виждане. Не го налагам на никого. Просто го споделям.

Редактирано от Mrany на 16.09.14 09:13.

Въпроса е широкообхватен и дълбоко психологически, за да мога да го побера в два реда или поста. За това мога да разсъждавам с часове.


Аз темата точно за това съм я пуснал, за да може всеки да се намери в нея, както намери за добре. Защото според мен хората нямат критично чувство за това да знаят, дали наистина са отхвърлени или напротив само се заблуждават, като блуждаят в свои илюзии за признателност от някого. За което според мен така се оказва, че никой няма да дойде и да ти каже: абе не ти не си отхвърлен или обратното да му каже стискай си зъбите, защото иначе си отхвърлен.

Ето например доста често се пише по пресата, че престоят да кажем във фейсбук водил до дапресия. И защо ли, нали там се общува постоянно с някого пък в един момент ето ти депресия. Или заобиколени сме от хора, колеги, членове на семейство, но ние се чувстваме самотни сред тях и това според мен го има. За това човек, дали трябва да бъде задушевен или не не знам, но това е, че всеки трябва сам за себе си да се определи. Така си мисля аз. И за това питам, ето ти например, как се виждаш и преценяваш, има ли за нещо за което да обадиш на някого, че си нещастна, защото си самотна и депресирана, тъй като си отхвърлена от обществото или не ти си знаеш за себе си най-добре, как да се справиш без нужда от това някой да те освежава постоянно било то съпруг, дете, приятел и прочие.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хех, аз до този момент, като заемащ ролята очите на обществото не съм се чувствал отхвърлен от теб. И ти, като си един такъв дано да продължава в същия дух.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не, по скоро имам чувство за липса на общество, като голяма група от хора обвързани от общи интереси ценности и солидарност.

Липсва ти приятелска компания така ли да го разбирам или напротив имаш приятели?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Горе долу през цялото време.
За това че съм метъл фен,различен..със нетрадиционно мислени и убеждения.
Както и затова че не премълчавам несправедливостите.
Днес на работата се разбра че ще има рач.среща.
Ама без нас..на отсервирането и миялното.
Назряли са огромни проблеми.
5 ще напускат..момичита.
Всички са недоволни.
И като запитах едната шефка защо ние не сме в листата...тая се направи просто че не ме чу.
Не сме важни ли ние..питам я пак..мълчание.
После като тръгна и ми обърна гръб и рекох на изпроводяк...щом не сме важни са си ходим всички в къщи.
Скоро...като дойде момента ..ще говоря за последно.
И няма ли промяна...ще ги побъркам от врътки.
И тогава те ще ме питат защо така..и аз ще мълча.
Както днес едното лайнце ми мълчи.
А може да ми е дъщеря.
Зелено..та чак..позеленало.
Няма общество.
Има институции в полза на кръвопийците частници.
И тук в Норвегия..и в бг..и навсякъде.
Гарвану око не вади.
Само АК 47 оправя работата.

Където има воля,там има и начин!
TEMPORE NIHIL SANAT!!!