Особено през втората половина на 90те години особено към края на 90те имах такова чувство. Когато влезнах в казармата казах че обществото нищо не ми е дало и аз няма да му служа. Впоследствие по един или по друг начин успях тъпкано да си го върна на това общество.

Не знам защо мислиш, че манипулирам.
Ако манипулирам някого, то манипулирам само себе си.
Просто опитвам да съм любезна с хора от които не съм видяла лошо. В повечето случаи отвръщам със същото с което съм посрещната.
Има и случаи в които съм усещала и търпяла лошо отношение. Но не съм отвръщала с лошо, търпяла съм. А че лавирам, така е. Хората са различни. Не мога да се отнасям към всички абсолютно еднакво. Не мога всеки и всякога да псувам или да му се радвам.

Давам ти пример: съученичка от основното училище, която години ми се подиграваше и ме тормозеше. Те бяха много дето ме тормозеха. /Грозно, свито и бедно дете бях, как да не ме тормозят?!/ Но нея не я понасях въобще. Дори на края на 8 клас не отидох на тържеството. Мразех училището, града дори. Преди 4 години се намерихме по стария ми фейсбук.
Знаеш ли какво ми писа?! "През тези години много пъти съм си мислила за теб и как се отнасяхме с теб. Но тогава бяхме деца, не мислехме какво правим. Не беше вината у теб, ти не си правила нищо лошо, просто ние бяхме лоши. ...."

Благодарение на нейното добро отношение и думите които след това ми писа и съветите които ми даде аз записах висше. На няколко месеца се засичаме по скайп и си пишем по няколко реда.

Друг пример: Бивша колежка, говореше зад гърба ми, описа ме като сметкаджийка през шефката ми и ме изкара по-черна от дявола. Спрях да им говоря, не реагирах. Издържах около месец на напрежението без да нагрубя никого. Напуснах по собствено желание. Началничката не искаше да ме освободи, но аз настоях. След няколко години същата тази колежка ме видя в метрото и все едно нищо не е станало, даже се радваше да ме види. Мъжа й почина, лека му пръст. Бях на погребението. Прегърнах я и й казах да е силна, защото има две деца и новородено внуче. И ми беше тъжно за нея и болката, която изживя.

По твоите думи аз съм задръстена. Да, така е. Не го отричам. Но предпочитам да съм такава. И да, не се харесвам. Не си харесвам характера. Точно ето такива моменти от живота ми ме докараха до другата крайност - да се свия в себе си и да активирам грубостта си към околните. Бях тиха, скромна и свита. Сега съм вирнала носа си и не давам да ме тъпчат, репча се, псувам ако се налага. Рядко допускам някого до себе си, по-предпазлива съм. Не че не се намират хора, които да ме предразположат да бъда малко по-доверчива, но са рядкост. А усетя ли лицемерие и подлост се дистанцирам. Почвам аз да отхвърлям хората. И колкото повече лошо виждам от тях, толкова повече лоша ставам аз. Пък ти си ме наричай както щеш. Отдавна ми е все тая относно чуждото мнение.

Това е моето виждане. Не го налагам на никого. Просто го споделям.

Не знам защо мислиш, че манипулирам.
Ако манипулирам някого, то манипулирам само себе си.

Имаше една книга "Манипулирай, но правилно" в нея се казваше, че всеки път, когато човек реши да си отвори устата, за да каже нещо на някого, то той в този момент манипулира. Та аз говорех от тази гледна точка и без напълно да съм съгласен с автора от книгата, но го взимам за пример, за да не стават обърквания, кой, какво искал да каже.

По нататък чета, че си имала лични сблъсъци с общество и това, което ми е интересно да те попитам е не мислиш, че в една или друга степен всеки човек го гони мания за отхвърляне от обществото??? Между другото ти разказваш, че си видяла и двата края на възела това, как в един момент нещата се извъртат и от теб явно се очаква да простиш. Но аз не говоря за това, а за това, дали в известна степен хората не ги гони масово едно такова чувство за отхвърляне и, което вероятно се превръща в лайтмотив на много техни неадекватни, както после излиза действия?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А бунтувал ли си се тогава или само си се с духвал?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Естествено че съм се бунтувал, някои хора даже си изпатиха от мен. Държавата - също.

Значи считаш, че обществото ти е виновно за нещо? Между другото има една такава максима на философа и социолог Ерих Фром, че "болното общество ражда болни индивиди". Интересно ми е ти, защо си се бунтувал? Какво ти е нахендрило обществото, че си го намразил?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В по-съвременен план обществото е виновно затова че не можах да си завърша висшето образование. Политиците излъчени от това общество промениха изпитната система на трите държавни изпити и 7-8 години зверско учене и десетки хиляди левове за поддръжка отидоха на кино. Сега ако това общество очаква да му служа и да му плащам данъците това просто няма как да стане.

Според мен не би било лошо, ако имаш някаква комуникация или контакт с други които по същия начин са се оказали излъгани и измамени също, като теб. Защото това според мен ще Ви даде на всички Ви дух и знание, как да се развивате по-нататък.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Вие сте прав, но аз ще се развивам паразитирайки и върху обществото и върху роднини. За мен една потребителка от тук от дира някъде в края на 2002ра година каза че съм имал психика на паразит и май се оказа права.

Това за групата на излъганите и измамените е една наистина отлична идея и аз и нея съм я осъществил - предстои ми членство в про-руска партия и ние ще се борим за изваждане на България от Европейския съюз. Така че го върнем хем на Европейския съюз който ни съсипа следването, на други хора съсипа други неща в живота, хем ще го върнем на част от важните и богати хора от обществото на които ще им секнат парите по еврофондовете.