|
Ето един несериозен отговор от мен. Предварително моля да го прескочиш, ако не си на шеговита вълана. Което най-вероятно е случая – след като пускаш такава тежичка тема, но все пак се надявам, да не е сериозно.
Намквоситам личностно разстройство се характеризира
1. с чувства на съмнение:
- не е като да нямам. Съмнявам се в какво ли не в т.ч. в съмненията си. Ако стесним темата само до съмнения в човешките отношения -не се съмнявам само когато съм силно емоционално обвързан и съответно вместо да се съмнявам вярвам. Доверчивостта помага много. Както съм писал и друг път: Френската любов предпоставя голямо доверие.
, перфекционизъм, прекомерна съвестност, проверки и свръхангажираност с детайлите,
От това ме излекува семейният живот. Специални благодарности на д-р Нервина.
До преди да се бракуваме, досадните детайли на домакинската работа бяха приоритет на майка ми.
Впоследствие се научих (добре де, научиха ме) на най-нужните потребности, които дават известен шанс дори на мъжки самец да оцелее в големия град на ХХI век. В началото например изчиствах купичка ориз за има няма 2-3 часа. Просо, камъчета, какви ли не боклученца. С напредване на семейния живот станах спец. 4-5 минути и съм вече стигнал до котлона. Голям мурафет е оризът – хем да не е разварен, хем да не хрущи. По същия начин бях бавен (и по-скоро придирчив към самия себе си) в почистването на бяла домакинска техника от петна. Все не си харесвах резултата от труда връщах се, потретвах. Сега съм значително по-бърз. Освен това мога да правя някои аламинути и изобщо гладни не оставаме, дори когато съпругата ми се прибере след мен. Макар, че с годините, особено лятото все повече се убеждаваме, че няма по-добра вечеря от домати и сирене. Алтернативно – има си и ресторанти. Не готвят така хубаво като нас, но пък какво да се прави не всеки е съвършен:).
Има някои неща – които така и не овладях. Но те са встрани от градския бит. Например кОпането (на лозе да кажем). По-специално ме затруднява работата с мотика. Докато майка ми изкарваше (вече е на 80 и изкарва по-малко) три реда – аз бях още на средата на първия. Причината е, че обръщах внимание на безмислени детайли или просто пресягах и към съседните два реда. Освен това лозето си беше на баир и по тази причина - трябва малко от пръстта да се изтегля нагоре. Аз обаче явно се престаравах. Майка ми разправя, че баща ми е бил още по-зле. Замахвал с мотиката до над главата си, пот се леела от него все едно кръв юнашка... и по някое време тя го замолвала да отиде да си почине и да направи по едно кафе, че й действал деморализиращо върху нежната психика само като го слуша как пуфти наблизо:) Може да е било мъжка хитрост -знам ли?
С правата лопата съм далеч по ефективен, даже бих казал, че доста ме бива:) Макар според майка - няма нужда от чак такова дълбоко реголване (понякога забивам на едно и също място два пъти и удълбочавам). Но аз си мисля, че тя го казва, за да не ме затруднява. А иначе е доволна:)
…
Все още ме тегли перфекционизма, макар че, ако реша например да „публикувам мнения“ – само, когато съм сигурен, че в тях няма граматични, ако не и стилистични грешки – най вероятно нямаше да ви досаждам с постовете си въобще.
Има една китайска мисъл за перфекционизма, гледам Дали си я е присвоил:
Прекаленото заиграване със стремежа за съвършенство е по-скоро страх от неуспех. Или дори неосъзнат, трансфориран копнеж по невъзможното безсмъртие. Така си мисля.
инатливост
Аз съм голям инат. Иначе казано магаре. Това някой път ми помага, някой път пречи. В редки случаи си надвивам на ината. Особено ако касае обичани за мен хора или просто се налага, за да постигна друга цел, която съм се заинатил още по-настървено да постигна.
Особено много обичам трудните начини. Заобиколните пътища и спазването на принципи, които живият живот ми подсказва, че ще е по-добре да изоставя. Например Еднопосочен двулентов път. Влива се по нататък в главен. Видимо има задръстване. Малко преди излизане на главния път, в лявата лента) има знак за прибиране в дясното платно. Всичко това е видимо и ясно още стотици метри преди момента в който да си избера:
- Дали да пъпля бавно с леваците в дясно или да се групирам като нахитрял селянин в ляво и да изпреваря поне значителна част от чакащите преди мен леваци. Когато не съм в хулиганско настроение (т.е. 95 % от случаите) избирам дясната лента пред тарикатската и празна лява. И това не е толкова от глупост, а от глупав инат.
, предпазливост
Тук точно – не мога да се позная много много. Защото често се хвърлям с главата напред. Обаче, отчитайки, че съмнението в другите хора и в това, което е очевидно (по принцип), каквото казах, че никак не ми е чуждо – най-вероятно може да се каже, че съм предпазлив.
и ригидност.
В контекста на всичко казано по-горе – смятам, че съм по-скоро ригиден, отколкото флексибилен.
По вероятно е да се скърша, отколкото да се превия. Консервативен съм. Устойчив съм във вкусовете си и се придържам към нещо, което ми харесва отдавна, отколкото да експериментирам. Предпочитам един или два конкретни вида сладолед. (И ме е яд, че ги спраяха за сметка на недоносени експерименти, които не чинят пукнат грош. Да тъжната истина [следва продуктово позициониране с носталгична отправна в миналото ] е, че новите Манхатъни не стават. За това съм обявил тази година и почти гладна сладоледена стачка. Стачкоимених само четири пет пъти до сега през цялото лято. Като се има предвид, че когато отказах цигарите на времето всяка вечер си награждавах волята с поне един. А понякога и през деня прегрешавах с един сладолед…)
+++
Няма да продължавам. Пиши ме тежко болен. Аз изобщо прихващам всякакви [психични] болести, за които прочета. Също така съм от всички възможни зодии, барабар с асцендентите им. Сякаш мен описват. Перфектният събирателен образ.:)
И затова карам ден за ден. Представяш ли си ако няма утре? Няма ли да е перфектното днес?
ПП
Това опасно ли е? - питаше сина ни като чуеше за някаква нова болест едно време:) Много се грижеше за кожицата си завалията:)
Не ти се подигравам, просто си спомних с усмивка - големите му тревожни очи от преди повече от 15 години.
Volo ergo sum
|
