Става въпрос да потърсите ново работно място/ да си смените работодателя/, а не да си сменяте и професията непременно. И визирам преди всичко хора в разцвета или малко преди, но не и съвсем в начало на кариерата си.

И разбира се - по презумпция изключвам фактора заплащане и материалната страна.

Какво в атмосферата, климата, отношенията, т.н. продесионална етика в т.ч. с клиентите и доставчиците си не бихте понесли?

А при какви обстоятелства бихте си тръгнали, ако знаете, че няма да Ви е лесно в намирането на нова работа с подходящо заплащане?

Започването на собствен бизнес е добра причина, но в момента не ми е толкова интересно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Работя при толкова добри условия че шансовете да го направя са направо нулеви. Все пак ако ми се изтьрсят над 100 000$ може би ще напусна.

Това са джобни! Според мен не си струва.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Е, моята заплата е 400/450 лева и сьс сто бона в зелено мога да си почина примерно за няколко години.

А при какви обстоятелства бихте си тръгнали, ако знаете, че няма да Ви е лесно в намирането на нова работа с подходящо заплащане?

На мен здравето ми поддаде, макар да знаех какво ме очаква... все пак дълго чаках, трябваше да го направя преди необратимите /засега/ последици.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В отговор на:

---

А при какви обстоятелства бихте си тръгнали, ако знаете, че няма да Ви е лесно в намирането на нова работа с подходящо заплащане?

---

лицемерието, постоянното протакане и невършене на работа ме убиват. Точно това ми съсипа здравето и нямах друг избор освен да си тръгна. Платих прекалено висока цена за оставането си дълги години на неподходящото място поради заплатата, която получавах.

не се заричам, просто ми трябват постоянни доходи
- имаме 2 деца в гимназиална възраст, изплащаме и жилище.

което не означава, че съм готова да се подложа на всичко,
напротив, на децата им трябва жива и здрава майка.

преди няколко месеца си смених работата, след повече от година търсене -
не казвам, че е лесно, но е възможно.

Пожелавам ти все да си жива и здрава !

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

има хора, които искат да правят вертикална кариера - сиреч да растат като началници - те напускат когато вече няма шанс да растат нагоре в дадена фирма и отиват в по-голяма

има други, които искат да се развиват хоризонтално - да придобиват все повече и повече професионален опит - те биха сменили работата за друга, предлагаща повече възможности за професионално развитие

има трети, които ги интересуват само парите - те биха отишли където им предлагат повече пари

има четвърти, които са запалени по някакво хоби, примерно сърфинг, и са готови да отидат на по-малко заплащане и ниска позиция, но на място където ще могат да карат сърф

има и пети и шести и седми ... и обикновено смяната е поради комбинация от няколко причини

Само ако фирмата фалира... което се силно съмнявам да стане... Парите не са ми определящи - много ми е важен колектива и изобщо средата на работа - харесат ли ми - защо да гоня Михаля. Заплатата не ми е голяма... всъщност на друго място - примерно по-реномирана примерно рекламна агенция - ще взимам вероятно около 3-4 пъти повече - ама за чий ми е, като сигурно ще ми наруши хармонията и вътрешния баланс.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"има четвърти, които са запалени по някакво хоби, примерно сърфинг, и са готови да отидат на по-малко заплащане и ниска позиция, но на място където ще могат да карат сърф "

E моето е на около 98% същото

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Относно причините, съм на Дарки на мнението обикновено смяната е поради комбинация от няколко причини

А относно при какви обстоятелства бихте си тръгнали, ако знаете, че няма да Ви е лесно в намирането на нова работа с подходящо заплащане?

При "преливане на канчето", силно отегчение и изчерпване, бърн аут, болест, изобщо крайни ситуации, в сравнение, с които страхът от ненамиране на работа с подходящо заплащане е по-нищожен.

ти тук си изброил позитивните причини за смяна на работата,
според мен нервака има предвид нещо, което те отвращава до такава степен, че се махаш без дори да ти пука, че нямаш резервен вариант,

според мен, това са неща от сорта: да те карат да лъжеш, да доносничиш, да подвеждаш клиенти, колеги, разни такива противоморални и неетични работи.

щото, като говорим за човек на и над средна възраст,
предполага се, че той вече е реализирал основната част от потенциала си - ако е искал да се издигне - вече се е издигнал, или вече е станал експерт, или вече се е преместил в маями. и т.н. каквото там.

благодаря,
да ти се връща и на теб!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Нямах ни най малка предства разбираче. Винаги си ми харесвала. (Без връзка с останалата част на темата го казам). Дано се оправят нещата при теб.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Е, моята заплата е 400/450 лева и сьс сто бона в зелено мога да си почина примерно за няколко години.


Не се подлъгвай. 100 бона в зелено или в каквото и да е са нищо на фона на безметежното щастие. До което разбирам си близо.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

рационално и умно. Не винаги е възможно в икономическа криза обаче. Особено без да ти се налага да 'мигрираш...

Наблюденията са ми, че хората са доста инертни обаче.

Без връзка с твоя случай. В никакъв случай не правя каквото и да е сравнение. Но с връзка с темата и с човешката психика...

Ето какво често си спомням от култовата "Да имаш или да бъдеш":

Третото обяснение на притъпения ни инстинкт за самосъхранение е свързано с промените, които трябва да настъпят в начина на живот Те са толкова драстични, че хората предпочитат да живеят под угрозата на една бъдеща катастрофа, вместо да правят жертви в момента. Описаните от Артур Кьоетлер преживявания по време на Гражданската война в Испания са красноречив пример за тази широко разпространена нагласа. Кьоетлер пребивавал в комфортна вила на свой приятел, когато се разбрало, че войските на Франко настъпват Нямало съмнение, че ще превземат вилата още през нощта и по всяка вероятност ще го разстрелят Той можел да се спаси, като избяга, но нощта била студена и дъждовна, а къщата — топла и уютна, така че останал. Седмици по-късно той като по чудо бил спасен от плен благодарение усилията на приятелски настроени журналисти. Подобно поведение се забелязва и при хора, рискуващи да умрат, но да не се подложат на медицински преглед, при който могат да им открият опасно заболяване, изискващо сложна хирургическа намеса.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Nerv на 01.07.14 23:56.

Добре си направил(а). А на новото място нямаше ли ги тези същите мръсници: лицемерието, постоянното протакане и невършене на работа?

Защото аз си мисля, че работодателите (в Бай Ганско поне) си приличат с политиците: и едните и другите: с х#й да ги сочиш; с масур да ги целуваш...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Акаши,

А така не прецака ли стария си работодател? Или той знаеше, че си търсиш нещо по добро? (Не вярвам, трябва да си много наивна да си признаеш такова нещо.)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

О.К. повече от една причина. Дума няма - то сигурно и да си потърсиш ново момиче пак е така. И все пак ...

Аз по-скоро съм привърженик на термина "Кауза Проксима". Ако перифразираме поетичната сентенция на Тома Аквино - "Ubi amor, ibi oculus" или в буквален превод, "където има любов, там има очи", а в по свободен "еби-учи; еби-учи, все нананебано, все не научено остав" (1) - Винаги има нещо, което е първопричина. Причината на причините. А другото е по-скоро комбинация от фактори. Дразнителите не са причини. Няма ли любов - всичко у другия може да те ядосва...

(1) Преводът само на пръв поглед е пиянска простотия. Всъщност е много точен. Любовта остава там където хората никога не си омръзват и все се изучават и се учат и да научават по нещо ново. А жаждата за библейско познание остава.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А ако знаеш че най вероятно ще фалира до три месеца или по-рано, освен, ако не стане чудо и имаш възможност да стоиш до последно, като капитан в протаранения Титаник? Ще останеш ли на мостика и колко най-много?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За другото бих се съгласил. Зависи от степента разбира е, но

силно отегчение и изчерпване, не е крайна ситуация. А ако го мислиш така, занчи си си надделяла на масрафа (т.е. в случая ти е широко около врата.)

Така си мисля аз. Не може да си позволиш лукса работата ти да ти е интересна винаги. Понякога работим с нржелание и рутина. Всъщност професионалиста не влага жар и чувства. В общия случай.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

според мен нервака има предвид нещо, което те отвращава до такава степен, че се махаш без дори да ти пука, че нямаш резервен вариант,

Да имам пред вид и това. Бях така по нова година, но имах поет ангажимент за нещо което трябваше да свърша до 20 феврруари и си мислех, че няма да е етично да зарежа боса, вампир какъвто си е без да си довърша. После ми мина.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

По принцип изпитвам страх от всякаква промяна

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

не съм започнала нова работа, тъй като не съм готова за такива предизвикателства.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Виж сега - брат ми и снаха ми са управители - имам съвсем пряко наблюдение върху нещата а пък сме и съвсем малък, сплотен и професионален екип, който работи като добре смазана немска машина...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И аз така.

Притежанието на нещо е нищо и загуба на време.

Благодаря за отговора и успех! Заслужаваш да си по-уверена и удовлетворена някак си от самата себе си. Трябва ти малко повече агресия ли, нерв ли. Не знам точно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

няма работа, в която да не възникват напрежения и пречки..,
ако работиш за някого/държава, собственик и пр./ все някога няма да съвпадат концепциите, все някога ще се налага да работиш повече отколкото мислиш, че ти се плаща, ще има хора, които да мислиш, че саботират работата с мързел, накадърност, интриги и т.н.
ако работиш за себе си- също, или клиенти ще са капризни, недоверчиви и незнаещи какво искат, доставчик ще те подведе, материали ще са лоши, ти няма да си в кондиция
така че според мен това не могат да бъдат причини за смяна на работата

за мен единствено важно е, това което правя да ми е интересно и да ми харесва, да го правя максимално добре за собствено удовлетворение/да имам знанията и възможностите да го върша/, и за това да получавам толкова, че да мога да задоволявам скромните си нужди..,
ако това липсва навярно ще помисля да потърся някакво ново поприще

Сън ли на разсънване сънувам?
Нов ли е наистина светът?;-)

в моя случай, аз за малко не напуснах работа поради идеята че не съм достатъчно добър за работата си - психотерапията ми помогна да осъзная че всъщност тази идея няма нищо с работата ми, тя се е появила много преди да започна работа и ми пречи навсякъде, във всички области на живота ми ... тази тъпа мисъл все още ми се появява чат - пат - все пак всичките ми колеги са свръхвисококвалифицирани, подбрани от цял свят специалисти и понякога си казвам абе аз какво правя сред тези гении тука, барабар Петко с мъжете ... обаче сега си казвам , че това е само една мисъл, негативна и не отговаряща на действителността, защото реалността е че аз съм един от най-старите в тази фирма и че много от "гениите" не можаха да се задържат в колектива и напуснаха или бяха уволнени за слаби резултати, докато аз все още съм тук, върша си работата и началството е доволно от мене - и аз реално съм много доволен от работата си, ако я бях напуснал сега сто процента щях да се тюхкам и тръшкам каква златна работа съм изоставил

Да, Понякога работим с нржелание и рутина... поне за ивестно време....

Но лично аз, до сега, на всеки около 7 години съм сменяла работа/позиция именно по тази причина. Усещах ли, че се задушавам започвах да се оглеждам за нещо ново. До един момент най-вече по хоризонтала, после по вертикала, защото осъзнах, че "камъкът си тежи на мястото".

Никога, до сега, не съм оставала без работа. Първо намирах новата и след това напусках. Но в интерес на истината бях и в такава възраст, щото не бях уморена от смените. До един момент не знаех, че почти във всеки по-голям колектив има поне един интригант, поне един смешко, поне един злобар и т.н. характери.; че има трудно изпълними таргети и десетки шефове

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

няма работа, в която да не възникват напрежения и пречки..,

Да! Къде повече, къде по-малко.

за мен единствено важно е, това което правя да ми е интересно и да ми харесва, да го правя максимално добре за собствено удовлетворение/да имам знанията и възможностите да го върша/, и за това да получавам толкова, че да мога да задоволявам скромните си нужди..,

Да, важно е. Но малко хора са намерили това нещо, което да прави всички тези неща за тях възможни... причини най-различни от характер и настройка, през страх и мързел, до случайност и късмет.

Ти чела ли си "Вероника решава да умре" от любимия на всички манекенки Куельо?
Ако не, препоръчвам ти я. Мисля, че няма да останеш разочарована от книгата

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Rosemary на 02.07.14 10:43.

Мда, трябва... ама съм страхлива и даже нещо да ме дразни, не смея да кажа нищо, макар че ни насърчават уж да споделяме какво не ни харесва. А агресията си я пазя в себе си, или си споделяме с някой колега в сходно положение, но това не променя нищо. Такива неща, иначе много добре виждам какво се харесва на шефовете и как трябва да се действа, но не ми е в кръвта.

Да, чела съм я преди години, но не я помня много... помня, че не ми допадна, защото точно преди това бях изчела Алхимика и имах други очаквания.

Имам я, всъщност даже. Може да си я припомня, сега с други очи.

Имаш в предвид, че страхът от смъртта може да мотивира?

Не

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Оо, това въобще не го помня

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ти, активно работя по въпроса да се оправят.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

100 бона в зелено или в каквото и да е са нищо на фона на безметежното щастие.

Ами ако само толкова те делят от безметежното щастие?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

и си мислех, че няма да е етично да зарежа боса, вампир какъвто си е без да си довърша

Виждам, че не съм единственият идиот, който е лоялен и на пълни изроди заради самата лоялност, а не че го заслужават.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

По принцип изпитвам страх от всякаква промяна , затова сменям работата само в краен случай.

Аз не се страхувам от всякаква промяна, но от сменяне на работа - много.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

макар че ни насърчават уж да споделяме какво не ни харесва

О-о, не се връзвай на такива неща! При нас правеха непрекъснато анонимни анкети, ама уж анонимни и после ... ела ми, ела, къпан /и наивен/ гъз!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от crazymonkey-126377 на 02.07.14 12:49.

О-о, не се връзвай на такива неща!

Да така е.

На времето като кандидатсвахме във Военните училишща имаше (освен цял ден ПФИ - психо-физиологически изследвания) и едни дълги с хиляди въпроси тестове.

Там например имаше въпроси от рода на:
- ако можете да пренесете наркотици и знаете, че няма да ви хванат, бихте ли го направили;
- Обичате ли майка си?
- Лъгали ли сте?


(На последния трябва да се отговори с да - иначе ще разберат,че не може да Ви се вярва. Няма човек на този свят дето не е лъгал.

Изобщо споделянето на каквото и да е е деликатно нещо.

+++

Станах недоверчив от 9-ти клас някъде. Историята ми бе любим предмет. Точно тогава почнахме да учим някакви тъпотии за СССР. Конгреси, решения, стахановци и стакановци, НЕП (елекрификация + съветска власт = комунизъм и т.н.). Естествено за чистките, дори името на Лев Давидович (Троцки) примерно, камо ли на последвалите - нито се споменаваше нещо, нито дори можеше да си помисли човек да спомене по онези времена. Та пълна скука. И пусна даскалицата едно тестче анонимно. Писах, че тези събития са ми безинтересни. Което в последствие се оказа, че е нездрава мисъл. Не ме пратиха в Белене. По онези времена не се правеше така. Но истемата работеше по-рафинирано и ми дадоха възможност да си направя изводите колко може да струва искренността пред някой, който хитро иска да си послужи именно с нея. Твоята искренност.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ако хората около мен започнат да се държат гадно. Случвало ми се е. Натрупвах, нервирах се. Първо като ми скачат по нервите се чувствам подтиснат, после започвам да се боря с тая подтиснатост. Спорт и на моменти редуване с алкохол, но това все още е насочено навътре. После се променям и започвам доста агресивно да се защитавам. И това ако не повлияе, имаше и такъв случай с един крайно неосъзнат егоцентричен дебил, така избухнах, че му промених мнението за мен завинаги. След година отново започнаха да го викат отвреме навреме в работата,нещо поддръжка на машините, но все едно, че е различен човек.

" Няма човек на този свят дето не е лъгал."

Абсолютно вярно. Просто човек на моменти се чувства слаб и ако някой го притисне по особен начин естествено че ще лъже... то си е човещина...

В отговор на:

---

А така не прецака ли стария си работодател?

---

еми в твоя цитат съвсем точно са описани колегите от бившата ми работа -
виждат, че нещата се сговняват, но им е по-удобно да не правят нищо.

защото то си е стрес - да започнеш нова работа е стресиращо и неудобно.

е, като си поел конкретен ангажимент, и отсрещната страна е изправна, си длъжен да го приключиш,
нема кво да се унасяш в анализи и морални оценки.
но при първото "стъпване накриво" - напр.- неплащане в договорения срок - чао доскив и гуд бай.

В момента имам частен бизнес.
Преди съм работила за различни фирми. Сменяла съм работата, ако не ми е комфортно като среда или считам, че не ми плащат достатъчно за това, което правя. Не търпя унижения, не премълчавам, не съм от хората, които робуват на навика. Напускала съм и защото конкурентна фирма ми беше предложила двойно по-високо заплащане. Обикновено бързо си намирах работа. До месец, след напускането. Не мога да стоя без работа ей така просто.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

законодателят е определил едномесечен срок за предизвестие при едностранно прекратяване на трудово-правни взаимоотношения, независимо от коя страна.

при положение, че този срок е спазен, не разбирам защо е нужно да се вкарваме в пернишки драми и турски сериали.

Хм...

Не съм голям корифей (преди има няма 100 години съм държал един изпит включващ въпроси и по общо право и имам смътна идея) и ако имам време и сили - ще проверя, но според мен законът позволява и алтернативано договаряне (казваха му диспозитивна норма на това) т.е. може да се разберете и за по кратък срок на предизвестията с работодателя. Не знам защо, но основно си го представих така. Но има и нещо друго.

Ако ти твърдо решиш, че работодателят ти е кофти и не може да го изтраеш, но докато [тайно] не си намериш по - удачна работа, горкичкия го ползваш като резервна гума, за да се дотътриш дотогава и примерно цяла година тайно си търсип работа, а чак щом си намериш подходяща му изтряскаш одма едномесчката, то тогава - дума да няма - леко ще си го надхитрил(а). (ще ми вика че съм бил многословен тя;) Щом не ти харесва глагола претаковал.

По същия начин (както се и случва) работодателят в един момент може да осъзнае, че даден служител не е това, което е очаквал. (Понякога казват било като с някои бракове - докато не се сложат подписите - не знаеш каква стока вземаш.), но вместо да ти даде едномесечното си предизвестие, той започне да се оглежда и ослушва и в един момент - чак като си е намерил подходящ работник с който да те замени ти пуска предизвестието ще е постъпил да кажем не-съвсем-коректно... Така той е имал предимство да си прави по-дълго време плановете.

Иначе да - законно е. Има го в зара И все пак едната страна е надтаковала другата. Както казват лошите хора: Предупреденият е въоръжен.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

но при първото "стъпване накриво" - напр.- неплащане в договорения срок - чао доскив и гуд бай.

Това не винаги е приложимо. Има си граници, разбира се, но временни затруднения в плащанията винаги може да настъпят.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това е добре! Но не са много лекомислените (тези които им е леко да мислят) щастливци все пак.

Има не малко хора, при това доста качествени специалисти, които в определен момент могат да останат на сухо или без подходяща за тях работа -без изобщо да са виновни или нерешителни и т.н. Пазарът на труда не винаги е благосклонен. Не зависимо какви са ни желанията.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

да, така е,
само едно нещо не разбрах (както обикновено

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В отговор на:

---

имах поет ангажимент за нещо което трябваше да свърша до 20 феврруари и си мислех, че няма да е етично да зарежа боса, вампир какъвто си е без да си довърша. После ми мина.

---

Но малко хора са намерили това нещо, което да прави всички тези неща за тях възможни... причини най-различни от характер и настройка, през страх и мързел, до случайност и късмет.

ами...всеки сигурно е имал някакви мечти, нещо, което му е харесвало да прави или да учи без усилия...никога не съм разбирала тоталния отличник...излиза, че всичко му е интересно и лесно...или еднакво безинтересно
след това обаче идват "приоритетите"... кое е престижно, коя работа е по-добре платена, коя професия е модерна, къде ще се впише "учи мама да не работиш"

та си мисля, че да се гледа на работата само като източник на пари не е най-верния път, за мен мотивацията е - да ми харесва
и тъй като живеем в "интересни времена"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Знам го това. Но, съдбата ми помагаше, не знам защо, може би си вярвах. Сега е голяма стагнация. Добре, че успях да си спретна малък бизнес, защото съм непокорна.

В отговор на:

---

според мен законът позволява и алтернативано договаряне (казваха му диспозитивна норма на това) т.е. може да се разберете и за по кратък срок на предизвестията с работодателя.

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не съм описал добре случая. Прави впечатление, че за втори път се закачаш с мен по повод на тази - малко или много лична информация.

Не смятам, че мога да обясня по-ясно. Т.н ангажимент беше по-скоро към мен самия. Нямаше да наруша никакво договорно задължение, ако си бях дал предизвестието. Но все пак щеше да е късно за вампира да търси, кой да свърши по приемлив начин точно тази работа. Ясно му казах, обаче че съм до 20-ти. След тази дати се наложи още малко и така имах достатъчно време да броя до 20. Към днешна дата е още по неетично да се махна по други причини. Едната от които е, че поех и работата (временно) на един колега който си тръгна огорчен в тежък момент за фирмата. Не, че не е бил огорчаван в по-леки моменти. Има и други неща, които имат значение в случая. Но не искам да ги споделя.

Така, че си е цяло щастие, че само едно нещо не се разбира. Това е даже необикновено.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

никога не знаеш кой какво ти е приготивил
Въпросът е кога да им кажеш ти какво им готвиш и да останеш максимално коректен и защитен едновременно? Баланс, доза и тайминг. Както за всяко нещо.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Кажи как се прави малък бизнес в България :)? Като гледам около дома как падат като круши тия новите предприемачи... Половината магазинчета наоколо са празни (говоря за София, и то не далеч от центъра). Не че и те нявам вина... Определено не бих се хванал да правя бизнес насочен към тукашният пазар де... Причините да смениш работат са винаги до болко прагматични. Виж, да напуснеш работа и да правиш нещо сам, това е друго нещо...

Определено не бих се хванал да правя бизнес насочен към тукашният пазар де...

Че то пазар има ли у нас?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Определено има. Като се замисля, над 50%, а в по-широк смисъл, над 80% от разходите ми отиват за стоки, храни, услуги българско производство.
Не вярвам живеещите в България масово да пазаруват вносни храни, дрехи, битова химия, стоки за бита, електроуреди, електро и топлинна енергия, чешмяна и минерална вода, фризьори, автомонтьори, медицински, туристически, образователни, културни, медийни, всякакви услуги и прочие ежедневни и ежемесечни харчове от чужбина.

Вътрешен пазар, колкото щеш.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тая тема е табу за мен.
Много имам да изпиша,но не искам.
Много голям грешник сэм,че все още съм на тая работа.
Дано вие да имате повече късмет.

Където има воля,там има и начин!
TEMPORE NIHIL SANAT!!!

Не е нужно да печелиш много, важното е да си независим. Достатъчно е да си изкарваш повече от една заплата, за която работиш при друг. Иначе, лесно няма. Навсякъде се иска тичане и предприемчивост. Наистина, молове, вериги и бутици с чуждестранно участие задушават българския бизнес. И това е вярно. Доколкото мога, пазарувам от малки частни магазини на българи.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В отговор на:

---

Прави впечатление, че за втори път се закачаш с мен по повод на тази - малко или много лична информация.

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В отговор на:

---

Така, че си е цяло щастие, че само едно нещо не се разбира. Това е даже необикновено.

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ако те интересува аз точно как постъпвам -
ами, гледам да съм максимално коректна и лоялна, без да бъркам лоялността с глупост, нали

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Трябва да мине време, за да преценя без емоции. Колегата ми е приятел за когото както се пее в песента "пет години всичко съм делил". Освен това го предложих за промоция преди пет години на длъжността, която сега дублирам. В един момент не бях на ясно, а и до сега не знам към кого ми беше по-голямо дегодуванието... Вампира си е вампир. Той винаги е бил ясен. Както и да е.

ПП

за другото (реакцията си към теб) преекспонирах. Не ми се вързвай и ти

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Естествено... И аз обмислям тоя вариант не защото искам да правя повече пари, а защото искам да съм независим. И ако трябва да се ядосвам на някой, да е на себе си. Това май е една от големите причини някой да тръгне да прави нещо сам. Повечето предпочитат да се ядостват на някой друг... За мен е по-неприятна ситуацията да работя в грешно управлявана фирма и да не мога да направя нищо. Другата голяма причина е колко работа изнасяш. Ако манталитетът ти е да убиваш номера, няма как, трябва да работиш за друг. Иначе да хвърляш усилия да правиш някой друг успешен, докато ти стоиш в сянката на фиксирана заплата... някакси не си струва...

Не знам как ги изкара тия 80%... То дрехите от Китай и Турция, плодовете от Гърция... Това че ги купуваш от България, не значи че са от тук :). Аз съм роден в един от бившите големи индустриални центрове на България и мога да ти кажа, че нищо не остана... Живеех до затворени технически училища които вече са обрасли като джунгла...

казах пазар, имах предвид истински пазарни отношения, реален пазар, диктуван от ... абе всички знаем поне какво е нормален пазар, да не говорим, че ако беше така: над 80% от разходите ми отиват за стоки, храни, услуги българско производство. както си мислиш, че важи и за другите, България да е цъфнала отвред, в добрия смисъл.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

над 80% от разходите ми отиват за стоки, храни, услуги българско производство. както си мислиш, че важи и за другите, България да е цъфнала отвред, в добрия смисъл.

Ми важи си за средния българин с пълна сила. Не забелязвам съседите и приятелите ми масово и ежедневно да ходят за пазар за ядене и на зъболекар в чужбина.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

То дрехите от Китай и Турция, плодовете от Гърция... Това че ги купуваш от България, не значи че са от тук :)

Не позна. Това, че в България предлагат дрехи от Китай и Турция и плодове от Гърция, не значи, че задължително ги купуваме.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И аз така... Винаги когато има примерно български домати и някакви други от Европа като избор - не само заради здравето ами и предпочинам парите да се въртят у нас... Ако не намеря нищо българско, или пък българското не ми изглежда добре - тогава се ориентирам към съседските - гръцки, турски

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

то и аз така и го правя с пълното съзнание, че така подкрепям българския производител, като не го прави държавата, ама колко хора го правят? Масово народът купува това, което е по-евтино - китайските боклуци - "мушамяни" - аз им викам тъй

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от crazymonkey-126377 на 04.07.14 09:45.

Аз не страдам от излишен патриотизъм, затова строго подбирам качествен български плод и зеленчук, вместо пластмасов вносен, качествени материи и изработени дрехи и обувки - пълно с беге фирми, произвеждащи на ишлеме "оригинални" европейски марки дрехи и кожи, пък като няма българско, в краен случай има по-скъп внос. Хляб вносен не купувам, нито мръвки, нито сирена!
И, мисля, че моето семейство е представителна извадка на български масов потребител, при положение, че извън консумативите, платими на беге доставчик, харчим, без да се припотим, почти хилядарка месечно за битови нужди. Ми и учебниците и тетрадките на сина ми са български. И фризьорката ми е българска, и бирата, и кръчмата, и кухненските хартиени кърпи даже. Това си е потребление на час по лъжичка, но няколко милиона граждани формират доволно голям вътрешен пазар.
Ко ривете, че нямало такъв! Няма за некачествена, скъпа, неконкурентноспособна стока и услуга. Което важи за всеки национален пазар.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Веднъж напуснах, защото шефът ме подминаваше като пътен знак без добър ден. А един друг за цял месец така и не се запозна с мен. Напуснах и когато ме забиха с някакви тъпи злословещи лелки. И веднъж когато ме командваха двама, дето помежду си не можеха да се разберат кой точно какво иска. Напрежение и търчане не ме безпокоят. Лошите човешки отношения категорично ми пречат.

Според мен най-важното в подобна ситуация на колебание е дали човекът гони кариера или иска да се чувства добре. В моя речник думата "кариера" не съществува, бих работила всичко само за да съм доволна и добре. Работя на три места едновременно плюс в къщи и ако нещо някъде не ми харесва, мога да напусна моментално без да треперя, че ще остана безработна. За другите хора моят начин е неприятен и рисков, а за мен е перфектен.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря за мнението. Спред мен - малко изкуствено е противопотавянето на 'кариера' и 'удовлетвореност от работата'.

Освен това си мисл, че влагаш прекалено много негативен смисъл в думата 'кариера'. Да направиш кариера, да растеш кариерно много често е най нормалното нещо, а не кариеризъм на живот и смърт минаващ през телата на хората. В някаква степен цял живот всички ние градим кариера...

Но иначе си права. Отношението е най-важно. И почти винаги рибата се вмирисва от главата. Макар, че в 90 % то (отношението или по-скоро начина по който най чето го изразяваме и получавме) е фалш и етикет.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За думата съм наистина негативна, защото амбициозните хора са най-склонни да лицемерничат, за да си пазят работата, а в същото време търпят най-много неудобства като правят лични компромиси в името на издигането. Обикновените хора си бачкат, сменят длъжности и съвсем естествено се издигат, печелят повече и са ценени повече, но не наричат постиженията си "кариера". Според мен всеки, който използва тази дума за своето професионално развитие, е готов на жертви, компромиси, лъжи и лоши отношения. Та затова така.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Като наближиш 40така,ако още не си..пак ще говорим.
Когато трябва да се изплащат заеми.
Ще видиш и разбереш истинското значение на думата КОМПРОМИС.
Понеже е важно жилището,колата и всичко да се изплаща.
Да върви заплатата,да не секват парите.
Понеже само като ти видят ЕГН-то и си дотам.
Аз след много мисли за рокади,апускане и преквалификация...избрах най-голямото зло за съжаление...компромиса с гадната работа.
Гадна,но сигурна.
Понеже ако се бях хързулнал да тръгна в неизвестното...ни жилище щях да имам днес,ни кола,ни доходи.
Кретам и кътам с болнични,на щядащи режими.
Плащам си члеския внос на профсъюзите,понеже е важно да не ми кажат утре..хайде,дотук беше.
Така поне ако нашите ме изгонят,със съд и профсъюзите ще ме върнат.
Поне в Норвегия не гонят за болнични,било то и чести.
Скапват работниците,плащат си за гяволука.
Няма неплатен обядна тоя свят.
Колкото и да им се иска все да ни таковат във въздуха,ще си плащат.
По един или друг начин.
И на тях бюрото по труда им връща парите за болничните ми,и аз се щадя..всички на далавера.
Е гледам да не прекалявам де...не си мисличе ситуацията ми харесва,понеже е порочен кръг..да такъв е!
Но поне е платен порочен кръгс ясни правила.
Ако има справедливост на този свят всички такива работодатели смачкващи работниците си от чанч и пренапрежение,трябваше да бъдат осъдени те да им плащат доживот пенсиите и болничните на 200процента.
Ама живеем в брутално време.
Като станеш на 40...иди потърси каквато и да е работа по обява!
Да видиш...какво значи мизерабъл история.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И особенно,ако си в анти-държава като Норвегия.
В мизантропска социална скандинавска държава,на ухилени олигофрени,незнаещи нищо за географията на света извън скандинавия,но мислещисе за център на вселената.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Все бързаш да реагираш и хич не гледаш кой пише. Това за живота и нервите сме го говорили хиляда пъти и пак не помниш, че сме родени в една и съща година.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Eто едно мнение от ФБ от небеизвестният акаунт HNY - Humans of New York :-). И него ти препоръчвам, профила имам предвид.

"........I got a big fat degree from a very fancy university, and a responsible job at a prestigious employer ... and hated it, and ended up mentally ill. Now I work for myself, spend far too long on Facebook, and don't quite earn enough to keep my head above water, and am WAY HAPPIER than I have been any other time in my life. Don't let anyone judge your choices - especially yourself."

Притежанието на нещо е нищо и загуба на време.

Готино! Много близо съм до този етап. Още се изкачвам на горе по стръмнината, но платото е близо

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Когато четох книгата, се идентифицирах с Вероника.

Имам обаче навика или свойството след като прочета нещо, то да остане в паметта ми и да го предъвквам дълго и дълго, с години. Правя го автоматично, не осъзнато.

Не съм препрочитала романа от времето, когато излезе, а то вече има сигурно 10-12 години, ако не и повече.

Но периодично ми изплуват различни реплики, ситуации, предъвквам си ги и все повече се оприличавам на контрапункта на Вероника - жената на средна възраст, която поради работа на не това, което наистина й е по сърце, се разболява, попада в психо клиника, а след това започва да продава вестници, от което се чувства щастлива.

А просто и аз преживах това - да разбера, че избора ми на работно място е било израз на суета и почесване на егото, а не истинска потребност. Последствията си ги понесох, не са леки.

За сега сменям перспективата на отношение към ситуацията - работя за парите, защото в момента няма как да рискувам да напусна. Пък и вероятно това отново е защитен механизъм срещу страха да да бъда себе си - оправданието е детето ми. Но по-добре малко, отколкото нищо - смяната на гледната точка вади от заблуди.

Притежанието на нещо е нищо и загуба на време.

Бих напуснала, когато вече не мога да издържам на тежката социална несправедливост, на която ставам свидетел в работата си, и неволен участник в трудни морални дилеми, които са ми против съвестта. Когато вече не мога да издържам или ще напусна, или ще полудея.
Работя за 450 лв на месец.

чудя ти се как издържаш... Аз получавах няколко пъти по толкова, но не можах да издържа по същите причини, които си посочила. Оказа се, че доста скъпо си платих здравето.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Когато човек работи за кауза, е съгласен да го прави за малко пари, а дори и без пари. Не знам ти на каква несправедливост си свидетел, но моята реалност понякога е жестока . Тази седмица видях как отнеха децата на семейство роми, защото нямат канализация, видях как взеха бебето от майка, която нямаше къде да живее. Когато мога -помагам , допринасям за справедливостта, не стоя безучастна, пиша доклади и писма, с които протестирам. Аз обаче съм малка брънка от една болна система-системата на социално подпомагане. И от мен нищо не зависи.
Често не мога да спя, не се храня с дни. Също като теб плащам със здравето си.

за тази система, защото моя приятелка работеше в агенцията. След като се наложи да си направи две операции и едвам остана жива, сама напусна, за да оцелее. Сега прави горе-долу същото - работи с деца основно с аутизъм срещу 200 лева на месец, тъй като е на 1/2 щат. Почти всеки ден се чуваме с нея, за да може да издържи, защото самата тя се грижи за дете, болно от церебрална парализа и има нужда от тези пари. За съжаление кадърните хора в тази държава са натикани да не кажа къде... То изобщо има ли държава де...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Харесва ми когато някой има кауза. Но ме боли от почти всяка дума, която си написала. Бих искал да мога да променя всичко това; поне малко да има справедливост справедливост. Или поне да стане така, че достойните хора да получават каквото заслужават. Което си е точно това - една малка справедливост...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"За съжаление кадърните хора в тази държава са натикани да не кажа къде"

Познавам доста кадърни хора и по-голямата част от тях си имат свои фирми и успяват да се справят с предизвикателствата на деня - БЕЗ ДА МРЪНКАТ.

А и аз смятам себе си за кадърен кадър, който си стои на място, което желае и си тежи на на това място. Жертви в това отношение няма - всеки си рисува живота сам и никой не му е крив... Е може да заболи - но точно така смятам. Принципно не признавам жертви на нещо си... всеки е бил на точното място, в точното време в един сложен лабиринт на причинно-следствени връзки - и в дъното зад всичко - винаги стои въпросната "жертва".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

не се имам за жертва. Сама съм избрала да остана в тази държава и да имам чиста съвест. Това се плаща скъпо. Сега си търся ново място под слънцето и се надявам, че в скоро време ще го намеря.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Когато бях на около 25 подадох документи за зелена карта в САЩ. Имах приятели и съученици в NY в достатъчно количество, които да ми дадат едно рамо в началото... един приятел дето цяло детство сме вилняли а и до самото му заминаване имаше даже и роднина, който живее вече дълги години там... както и да е... Оказа се, че ме одобряват (почти) и така препращахме въпросници и дрън дрън документация и на финалния етап - трябваше още някакви да попълня и си казах - къде съм тръгнал - та тук си ми харесва и се отказах... И до ден днешен не съжалявам изобщо. Пак бих направил този избор и сега.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

но това не означава, че не искам и тук да има поне малко правда както на някои други места по света. И ще продължавам да задавам неудобни въпроси и да си нося последствията от това.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не знам защо търсиш справедливост - при положение че има такава... просто е твърде ВИСША справедливост, за да я разбираме - тъй като ние хората сме устроени винаги да търсим и да правим нещата сложно... често не я съзираме...

Хорската справедливост - лично аз я свеждам до това - око за две, зъб за чене... все ни е малко справедливостта - а тя е точно там и ще ни извади очите, но ние естествено искаме ОЩЕ справедливост... глуповато... Всичко е такова каквото е - какво повече?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

но дали си доволен от това, което виждаш около себе си ? Аз не живея сама, а в общество и не мога да бъда щастлива, когато повечето хора около мен страдат. А ти как се чувстваш - щастлив и доволен ли си ?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз съм просто устроен човек и се радвам на дребни нещица... ДА, ДОВОЛЕН СЪМ.

Не си ли си задавала въпроса защо страдат тези хора? Небето ли се е срутило, живота ли е свършил... това ми е толкова чуждо - в настоящия момент - че изобщо не ми се мислят... на който му се страда - да страда... няма лошо.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

а защо сънуваш земетресения ? Явно нещо те тормози на подсъзнателно ниво.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Сигурно... кой го е еня - как дошло - така си отишло. На режим приемане съм

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ще те питам след време дали пак ще мислиш така, ако почнеш да сънуваш един и същи сън до безкрай.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Абе имал съм сън, който се е повтарял периодично... ама не е нищо, за което да скачам до небесата. Ако се случи - имам точните хора на които се доверявам на 101% - бъди сигурна, че ще си разреша проблема.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

нямаше под ръка точните хора, тогава какви щеше да ги плещиш ?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

пъти по 450? Искам и аз!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от crazymonkey-126377 на 10.07.14 19:29.

и ще ти се даде !

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

де, но аз казвам "Като ще ме разболяват, барем да ми плащат достатъчно, че да се лекувам." Напълно съм наясно с цената, аз все плащам цените, пък кинти - йок.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Е,,то си е за полудяване.
То и аз едвам ги издържам моите шефове,ама поне е за пари.

Където има воля,там има и начин!
TEMPORE NIHIL SANAT!!!

Където и да работиш,при когото и да е,си има цената.
И много да взимаш пък и малко,би тряцвало да се държат като човек стеб.
Ако не го правят има два пътя-да се вахнеш и да отидеш при подобен мизерник,било то малко по-добър или по-лош...
Или както аз направих,да останеш и да започнеш тарикатсщи законово да им го връщаш.
С болнични,пинизи със кофти отношение.
Както те с теб,и ти така с тях.
Моите продължават ухилено да се гаврят с нас,ухшлено и аз си гавря с тях.
Всеки 40 ден горе долу съм в болнични за по 2 седмици.
В профсъюзите съм..и нека се пробват.
Тогава ще им стоваря ада на главите им.
Режат в пари и часове...бягам в болнични и това е.
Час отрязан...за ден в болнични им го връщам.
10 часа по малко предния месец ме орязаха,близо 2 седмици ги оставих в най-усилените дни да ме няма.
После ме гледаха като нагълтани с бензин

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

има два пътя-да се махнеш и да отидеш при подобен мизерник,било то малко по-добър или по-лош...


Не знам дали мнението ти е било сериозно, но е адски едностранчиво.

Работодатели и 'пролетари', верно са от различни страни на барикадата, но в съвременния свят всеки има много възможности за избор. И не ми изглежда много правилно да си в някакъв екип (, защото въпреки генералната барикада все пак сте в един отбор срещу конкуренцията, без значение Левски, ЦСКА, който и да е и абстрахирайки се от факта, че утре може да смениш екипа, както всеки един наемник.)

Или както аз направих,да да започнеш тарикатски законово да им го връщаш.

Не може да си сериозен. Това може да осмисли живота ти за ден, два, месец, най-много година.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

не бих тръгнал ако нямам налице конкретна нова работа .
не мога да деля причините на материални и нематериални защото е практически невъзможно да се направи такова деление тъй като причините са свързани взаимно. Примерно група с лоша бизнес етика би се оправила чрез нов мениджър който да наеме нови работници с по-добра бизнес етика за което трябват пари и т.н.

Та за мен обстоятелствата са:
по висока заплата
некоректни колеги и мениджъри,
нестабилна компания правеща непопулярен продукт

група с лоша бизнес етика би се оправила чрез нов мениджър

С останала част от поста съм повече или по-малко солидарен. Много балансирано и рационално становище всъщност като цяло.

Текстът в синьо е тотално неизпълним в много "дружества", където мениджърът е едноличен или мажоритарен собственик as well.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите