|
Преди безкористната ми честност,и откровенност затова че и аз имам много какво да променям,и покрай одисеята ми с алкохола-бях един щраус който не виждаше много по-далеч от носа си.
От години наред се опитвам все овече въпреки егоизма си(както и всеки един човек по принцип) да гледам все повече към себе си,навътре.
В АА клуба ,пък и изобщо по това време,най-вече сам осъзнах ,че за положението до което бях достигнал не бяха виновни съдбата,пияния ми баща,средата или ред причини още...бях виновен аз.
Че бях допуснал да повтарям чужди грешки и да живея по чужди шаблони.
Може би както баща ми,така и аз двамата имаме склоннот да се увличаме по групови настроения,да бъдем оценени и признати в групи.
За съжаление..бяха неправилните групи.
Откакто ИЗТРЕЗНЯХ,след спирането на алкохола и вредностите-взех все повече да ставам индивидуалист,ярко да защитавам това което мисля за ценно и заслужаващо да се покаже.
Естественно срещнах голям отпор и неразбиране от света и повечето около мен.
Никой не обича индвидуалистите.
Не че в групите,пиянските такива не съм бил индивидуалист,но там алкохола слагаше повечето под един знаменател.
Сега като си погледна приятелите от онова донякъде пропиляно време,мога да констатирам със болка на сърцето-предимно един алкохол ни е свързвал.
Както и рок и метъл музиката.
Срещайки стари дружки през малкото време за което съм си в България се оказва,че много от тези хора са забатачени в същите лайна едва ли не.
Не сме вече на 18 години,но те още живеят в това време.
Иска им се да бъде така.
Иска им се да са вечните тинейджъри.
Ил ако си мислят че са страшно порастнали,и в същото време все така млади..то единственно стават за смях на хлапетиите.
Видях снимки на един приятел...заформил пак буйната коса,из едни кръчми със разни гаджета които могат да са му дъщери...в същото време два развода,и три страдащи синове.
Естественно-жените му,бившите са единственните виновници.
Не детинското му поведение,кръчмите и алкохолизма му.
Докато хората търсят вината другаде освен в себе си-винаги ще се оказва че нещо все не е наред.
И за мен важи,знам си го.
Имам много проблеми с приятели и междуличностни и роднински отношения.
Кандисах-разбрах че човека по принцип не осъзнава вината си.
Нито баджанака ще ми се извини за отношението си преди година две,макар и да сме в добри отношения..нито пък някога вегетарианските боклуци съсипали здравето ми с постъпки към мен ще осъзнаят колко са в огромна грешка и заблуда.
НИКОГО НЕ МОЖЕШ ДА ПРОМЕНИШ,но поне можеш да кажеш край,стоп и дотук-щом са се качили на главата ти с лошо отношение.
Не получих и никакво осъзнаване на вина и от леля ми...която не погледна майка си и моята баба,лека и пръст.
Най ми е смешно и трагично когато такъв тип хора си мислят,че времето е заличило всичко,и ако евентуално се срещнем след години..ми тръгват напред все едно сме яли и пили,все едно нищо не е било..и пр.
Аз лично не мога така.
Ако аз съм бил виновен към някой,дори и след 20 години да го срещна,тръгвам първо със извинения и съжаления..на половин глас едва ли не..
И се опитвам да намеря прошката и помирението.
Но на мен ми се даде всичко това в този живот,за да стана още по-силен,и още повече да подчертая достойнствата си.
Колкото и мегаломанско да звучи.
Не мисля,че чак толково много съм прегазил и унизил някой.
По-скоро обратното ми се случи,когато си природно добър.
Но вече в мен има една задължителна превантивност към хората по принцип.
Занапред,и оттук напред.
Нищо лично към никой.
Та за навън и навътре,много съм мислил в този живот.
Мисля че вътрешно винаги съм бил човек,малко или много,дори и в най-чудовищния ми пиянски период.
Дори и като много голям егоист,съм си признавал накрая грешките.
Понеже пред истината накрая всички се разплащаме за лъжите си.
И към другите и към нас.
Мисля че много хора няма как да извадят на бял свят нещо добро от себе си,щом го нямат в сърцата и душите си.
Убедих се в двулични индивиди,като леля ми,вегетарианците..пък и други подобни.
При тях всичките им велики пози,дуене,приказки завършиха със едно пълно падение.
Опитаха са да убедят света че са англелчета окъпани в райска светлина,а се оказаха поредните пресметливи и ехидни дяволчета и пълни капути.
Винаги съм ги усещал отдалече такива хора.
Това че не съм им го намеквал е било заради доброто ми възпитание и уважение,въпреки това което са.
Но накрая винаги са си го отнасяли от мен.
Било то мълчешком,или право куме в очи.
Опитвам се,поне да намеря един-двама стойностни хора.
Горе долу сме открили един-двама.
Ще ми се да имаше повече,които да не мислеха най-вече за себе си,и кое как да стане според техния аршин.
ДАВАНЕ-ПОЛУЧАВАНЕ.
Тук е нарушена хармонията,това е липсващото звено.
Където има воля,там има и начин!
TEMPORE NIHIL SANAT!!!
|
