Докато се разсънвам тази сутрин и чакам да просветне, за да заседна на тръстиката, някак ми изплува едно прочетено вчера изречение на енбибито:
Напротив, на мен са завиждали за много неща, а не са си давали сметка каква цена съм заплатила, за да ги имам.
И не, защото е специално на енбибито, а защото много пъти съм чувала и чела по форумите изявления от сорта "този ми завижда", "онези ми завиждат", "държи се така, защото ми завижда", "когато аз...еди-какво си, много хора ми завидяха"...и подобни.

Та се замислих днес аз що не се сещам някой да ми е завидял и да съм го запомнила, толкова ли няма за какво или съм перде и не вдявам? Рових, рових в паметта си и ми изплуваха разни случки, в които близки и приятели са ми казвали направо:
"Завиждам ти, че имаш толкова разбран мъж" - приятелка, която береше големи ядове с бившия си съпруг
"Завиждам ти, че си толкова спокойна" - близка, която прекомерно се тревожи и самонавива и за дреболии
"Завиждам ти, че работиш самостоятелно и без стрес" - приятел, който има сериозни проблеми с организацията на малкия си частен бизнес

Значи, и на мен са ми завиждали, но някак не приемам това насериозно, защото винаги е било сигурен признак, че изказалият се има трудно решим проблем и иска да си изприкаже болката. Доколкото помня, след подобна реплика разговорът се насочваше изцяло върху проблема на другия.

Някак, не мога да обобщя от дистанцията на времето "хората ми завиждат, хората ми завиждаха". В цитираните по-горе примери не съзирам наистина завист.

Вие как разбирате със сигурност, че някой ви завижда? С кои сетива, че аз май съм лишена от такива... и завиждам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ба ли го. Не съм усетил някой да ми завижда - може би поради ограничения кръг от хора с които общувам - и да е имало нещо - не съм го разбрал - пък и не бих обърнал сериозно внимание. А пък и едва ли има за какво - всеки си бере плодовете на собствените си действия или бездействия и един куп други неща - в това отношение завистта е нещо супер глупаво.

И на мен са ми казвали неща от този сорт - но това го нямам за завист... просто лаф

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

аз пък колкото и да се напъвам не се сещам дори и за такива неща, за които ти си се сетила
струва ми се, че хората, които казват, че им завиждат просто им се иска да е така...
за тях това означава, че имат някакви предимства пред останалите, и им носи някакво самочувствие

аз бих завидяла на някой, който живее в къща и сред природата.., на теб например..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

няма как да го усещаш със сетива, предполагаш го от собствената си камбанария, защото знаеш че ако ти беше на мястото на другия, който има по-малко от тебе, ти би завиждал на себе си

примерно шефът ти кара беемве седмица, а ти караш беемве петица и му завиждаш, а пък подчиненият ти кара беемве тройка и ти си сигурен че той ви завижда и на двамата ... понеже ти завиждаш на онзи със седмицата, затова гордо заявяваш на мен ми завиждат страшно много хора (всички, които карат по-малко от беемве петица, а това са 80% от автомобилистите, които срещаш на пътя) ... а пък в действителност 99% от тези с по-евтините коли изобщо не ти обръщат внимание на петицата, цялата тази завист е само в собствената ти глава, защото ти завиждаш на тези с по-скъпите от твоята коли

Със сигурност има за какво да ти се завиди - собствен дом, сигурна любима работа, обичливо семейство, материална обезпеченост...
Да смятам ли, че си некъв нечувствителен темерут, който много-много не комуникира с хората и изобщо не схваща кога е обект на завист?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

аз бих завидяла на някой, който живее в къща и сред природата..

Ооооо, аз неуморно завиждам на живеещите в къща с двор и сред природата, това нещо изисква доста пари за качествена поддръжка и бая труд, за да изглежда добре, но това означава да завиждам поголовно на половината си съкварталци и на всеки селянин. Някак, се губи личния елемент - например, да завидя персонално на Хомолуденс или Дарк, че живеят в къщи и си въдят китки и добитъци в градината.
Пък и завистта ми бързо се попарва като си задам въпроса "ми що не купиш/наемеш къща с двор тогава?"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

е не вярвам да сме нек'ви нечувствителни темерути щото и аз не мога да усетя, колкото до общуването..., да, емоционално общувам с доста подбрани и не голямо количество хора, а другите нещо не ме докосват

завистта е плод на сравнение.., гледам да не се сравнявам,
а и някак не намирам базата..,
аз имам едно, другите друго, а и нямането е различно, аз съм живяла и съм се развивала в едни условия, другите в други
имала съм едни интереси и приоритети, другите други, за това и постиженията ни са различни, и го намирам за нормално

а ако някакъв човек ти служи за пример, и ти се иска да приличаш поне малко на него това завист ли е?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тоест, за да съм убедена, че ми завиждат, трябва самата аз да завиждам, така ли?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

не разбирам бре.., а и за какво да ми завиждат...,
ако случайно някой ми завижда, предлагам веднага да се разменим

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

по пътя на логиката, след като нямаме сетиво за завист, не можем да четем чуждите мисли и не можем да сме сигурни какво наистина си мислят другите за нас, значи "усещането" завиждат ми е всъщност мисъл в моята глава, а за да се появи тази мислъл в моята глава аз трябва да знам какво означава завиждането, а единствения начин да го знам какво е завиждането е ако аз съм го изпитвал

затова енбибито само си мисли че й завиждат, а дали наистина й завиждат, тя няма как да го знае