За депресиите

В отговор на:

---

На мен тези размисли ми помогнаха да се справя с това нещо и сега колкото и да си мисля, че ми е скапан живота - не си позволявам да изпадам в такива състояния, просто действам, правя това, което смятам за правилно, работя по проблемите си, пък да става каквото ще.

---

ох, а пък аз страдам от главоболие -
не искам да го допускам, ама на - случва се от само себе си сякаш.

по-добре да не спорим кой е по-по-най. Преди малко срещнах един приятел и ме пита как така не сме заедно с мъжа ми. Обясних му, че всеки си крачи по неговите задачи - той на село при майка си, аз в парка с приятелки празнувах деня на детето. Прати ме да се прегледам в лудницата, защото не съм била много в ред. Де да беше само той... Но аз нали имам връзки с шефа на отделението, няма как да ме приберат.

Ако си се сдобила с мигренка като кака си, ще си я влачиш чак до менопауза:))...мен вече ме отпуска пущината

Прати ме да се прегледам в лудницата, защото не съм била много в ред

Какво го е провокирало да каже това?

Щото ей така да кажеш на някой здравей, да споделиш това-онова и той да ти изприказва подобни неща...най-малкото е съмнително за нормалността на казващия го...освен нещо ако не е било на майтап и казано със симпатия.

не съм като масата хора, затова. Казвам, каквото мисля, без да се страхувам от последствията, правя, каквото ми харесва и други подобни. Теб да не би да те имат за нормална ?

Друг ми беше въпроса:
Среща те човека, казва ти здравей, пита те къде е половинката, ти отговаряш и той ни в клин ни в ръкав ти казва онова.
Това ми е странното.

Нормална съм си:)...поне в установеният обществено приет начин за общуване в ежедневието. Върша си работата, следя си битието. Никой в очите не ми е казвал подобно нещо, защото просто няма причина:)
Но не говорим за мен сега. Интересна ми беше реакцията на този човек право в очите ти да каже това при условие, че ти с еразхождаш мирно и спокойно в парка в този празничен ден...странно ми е, освен ако повтарям не е било като закачка:)

Аз не казвам на никой точно каквото си мисля:)...спазвам си нормите и гледам всичко да е под контрол максимално и да не стават ексцесии...не, че не ми се е случвало де, но като цяло си карам каруцата в установения коловоз:)

да не ти дават работа никъде, въпреки, че имаш образование и дефицитни /особено по онова време/ знания и качества, като се чудят какви причини да изтъкват за отказа, защото такива няма, хората да избягват да общуват с теб от страх, да ти отказват законно полагащи ти се неща, като майчинство, например, въпреки, че си си внасял осигуровки, че имаш трудова книжка с нанесен стаж и си нормален гражданин на страната и още има .... но дотук - не ме питайте защо, ще кажа само, че е заради предразсъдъците на хората и точка.

Не гледайте как изглежда, разберете какво Е

Обясних му, че всеки си крачи по неговите задачи - той на село при майка си, аз в парка с приятелки празнувах деня на детето. Прати ме да се прегледам в лудницата, защото не съм била много в ред.

Обичайно е такива нормални неща да се смятат за лудост.

Не гледайте как изглежда, разберете какво Е

е необходимата за оцеляване мимикрия, винаги прибягвам до нея, когато съм в среда, която не съм избрала аз.

Не гледайте как изглежда, разберете какво Е

не знам дали е мигрена, но доколкото съм чела из нета - прилича на такова,
иначе джипката ми не ме е диагностицирала никак - праща ме на изследвания разни и нищо.

Хич не ти трябва джипката:)...сама се диагностицирах преди 12 години:)
Е, в началото се чудех какво е, но като се повтори няколко пъти, кратка справка с нета и готово. Лечение няма, търпиш си пристъпите, които в никакъв случай не могат да са повече време от 24 часа, 48 часа/при мен са така/ и максимум 72 часа:) Болката е само от едната страна и кове яко на импулси някъде в тиквата :)

Когато ме боли глава от настинка, болката е друга и направо и се радвам в сравнение с "оная".

Обаче боли ли те за повече от по-горе описаното време значи не е мигрена и трябва да се консултираш с доФтор.

Не знам на колко си години и от кога имаш тия болки, ако искаш сподели.
Ако преценя, че е мигрена може да съм ти от полза с някой друг съвет:)

Въобще нали знаеш, че за мигрената е обявена Нобелова награда, ако някой открие лек и начин за спряване с нея...засега обаче никакъв шанс някой да е намерил илача и метода за махането и от списъка с болежки:)

В депресии съм откакто се помня.
Но с времето израстнах за мисълта,че никой и никого не можеш да промениш.
Така е било речено да стане.
Преживях за последните 5 години,раздяла с приятели с които бяхме над 10 год приятели,свади с роднини и баджанаци.
Постоянно нещо се случваше.
Било е време на отсяване,успокоявам жена ми.
Оня ден посред нощ,тя се разплака,че щом така хората оредявали около нас,и сме все сами..ами значи си е наш проблема.
Че грешката е в нас,и хората не сме им интересни,атрактивни,и не сме вървежни.
Казах и-четох някъде мисъл.
Че когато хората започват сериозно да оредяват около теб,значи си на прав път.
Ти си луд,ми вика тя..
Ами,просто човек не бива да живее спрямо чужд калъп.
И да живее чужд живот.
Вече преживяхме много,и вече нямам аз лично никакви очаквания от хората и света като цяло.
Ако ми помогнат-добре,връщам жеста,държа да се издължа!
Ако ли не,им тегля майните.
В крайна сметка е по-важното,да останеш и да бъдеш себе си.
Понеже света е пълен с неблагодарни меркантилни хора,не виждащи гредата в своето око,но търсещи сламката в чуждото.
Пълно е с егоцентрици и егоисти,които живеят с мисълта,че вечно някой им е длъжен.
Такъв като гореописаните,отказвам да бъда,ако ще да си умра сам.
Така че...самотата,ако има положителност в нея е това,че поне ти спестява безброй усложнения и проблеми с човешкия фактор.
Приятели??
Къде??

Където има воля,там има и начин!
Time heals nothing!

Можеш да промениш само и единствено себе си, но да ти кажа, че никак не е лесно.
Стани си ти най-добрият приятел. Чувството е страхотно.

Все пак сме хора,не сме роботи.
Нормално е когато нищо не върви и го буташ цял живот,а то се влачи..да си депресиран.
Поне така се чуствам аз.
Въпреки всичко като в митологията търкалям големия камък по склона нагоре и го бутам със зор.
Докога ще издържа-незнам?
Но целта е,да не се отказваме ,нали?
Имал съм дни,в които ми се е искало да продам и жилище и кола,да си хвана пътя нанякъде..ако искат семейството ми с мен хубаво,ако ли не..да се махна от всичко познато и депресивно,да ида и да започна някъде колкото-толкова,начисто..без тежеста на бремето на банки,лихви,заеми,срокове на сметки и пр..
Това е реалното робство,че висиш пред цялото време с заеми,изплащания,стрес,ипотеки,заплати,разбит сън и лишо здсраве в крайна сметка.
Донякъде завиждам на хората в България,дори и да живеят с 200лв на месец.
Понеже го нямат този стрес.
Заявиждам им,понеже живеят ден за ден,без очаквания.
И живеят много по анти-депресивно!
Понеже не им висят прекалено много отговорности на главата.
Всичко е до това да нямаш свръх очаквания.
Но в държава като Норвегия където добрия стандарт е рамка и норма е трудно.
Тук се чустваш длъжен да си в крачка със нормата.
Къщата ми пада в бг,буквално в близките години може и да се отвори дупка в стената към пътя.
Понеже първия етаж е в земята,и всичката влага е прогнила темелите и основата.
И се цепи стената в единия ъгъл.
Отвътре навън като погледнеш,се вижда светлина.
Идвало ми е да продам къде какво имам,и към бг,да продам там и апартамента и лозя и ниви и каквото имам,да си направя нова къща,и да хвана балкана.
Да пася овци и говеда.
Да не виждам хора,освен веднъж в седмицата.
Да нямам ипотеки,стрес и срокове.
Мисля че реално вече разбирам хората,отдали се на животновъдство.
Избягали от чудовищността на цивилизацията,и оценявайки сред природата силата на всеки слънчев лъч и релакс.

Където има воля,там има и начин!
Time heals nothing!

При мен често се появява депресия, но изпия ли 5-6 кафета в рамките на един ден и край с депресията!

Причината за депресията е биохимична и следователно трябва да се търси биохимичен начин за лекуването й.

смееха ми се, когато преди време казах, че искам да стана хижарка. И ме питаха как ще изкарвам без нет. Да, но вече и на тази хижа мисля, че има достъп до съвременните комуникации, но вече мястото е заето.
Поговори с жена си, кажи й какво ти тежи и не чакай като мен да те тупне яко, та да се усетиш какво правиш с живота си.

Ами натам ще да е!
Понеже се вижда,че хората винаги се лъжеш с тях.
Пък били уж най-ставащите ти и добри приятели.
Всъщност приятелството е просто една дума.
Когато трябва на дела да се докажат колко струват почти всички горят в действията си.
И виждаш че си хранил десетилетни илюзии.
Което е е най-лошото.
Така и не разбрах,как тези уж най-добри приятели,поне като такива ни определяха вегетарианците,как така веднъж когато не стана на тяхното за месото относно нова година и тогаващния случай,изведнъж се покриха и ни вопъл,ни дума,ни стон??
Може би са очаквали,пак както винаги,ние да се наведем,отстъпим и да им се извиним..едва ли не?
За кое?
За това че големите ни приятели не са готови дори и на дребно изключение относно най-добрите си приятели,да им позволят да вкарат в дома им по две кюфтета на човек?
Еми хубаво..казахме си,щом толкова ни цените,добре!
Щом месото и вегетарианството е по-важно от нас,живите хора,добре.
И сега си живеят със луксозната подредба в къщи,със кифличките,тортичките и вегетарианството.
Просто осъзнах,че много сме закъснели относно тях.
Сега ги гледам цепят чат пат напред назад със джипа,явно пробват къде става и кой ще им се връзва на изискванията.
Такива хора късащи със хора и хвърлящи приятелства и десетгодишни връзки като все едно са се изсекнали и са метнали кърпичката в кофата,заслужават само едно-никаква шеста раса за тях!!
И да изсъхнат на позорния стълб на възмездието!!
Няма да бъдат подминати във последния ден.
Понеже ако има сила отгоре,тя не гледа дали си бил вегетарианец,дъновист или пр..
Гледа какъв си бил към другите.
Поне така мисля аз.

Където има воля,там има и начин!
Time heals nothing!

този гняв ще те довърши... Пусни любовта в живота си, моля те !

Ами говорил съм.
Не иска и дума да чуе за България.
Знам че и на нея не и харесва тук,но е прагматик.
Не е импулсивна като мен.
То и аз все на сигурно залагам,ама на моменти се улавям,че като че ли това не е всъщност това което ме прави щастлив.
Един подреден дом,без човешка приятелска и хорска топлина,на хора които знаеш че се разбирате и без думи..един такъв дом просто не струва.
Норвегия е адски асоциална държава по принцип.
Не слушайте лъжите за социалния рай.
Освен по тренировки и чат пат да поритат със съучениците си,сина ми няма контакти.
Тук се делят на кой в кое училище е,дали е в футболен клуб,ако не си в някакъв активитет или дейност,просто си аутсайдер.
И родителите на норвежките му съученици за нищо не стават.
Ще ти се правят на много хубави,а иначе веднъж на гости не са ни поканили за 10 години тук.
Или поне за времето от 1 до 4 клас досега.
Има жена ми бивша колежка,със най-алкото и дете сина ми е уж най-добър приятел.
Била е инцидентно поне 50 пъти на гости у нас.
Тя е от тоя тип където много клюкари,все тича като цветарка от врата на врата,из кварталите тук,много сладкодумна и много готина уж...
А как веднъж за всичкото това врема не ни покани и двамата със жена ми като семейство поне веднъж на кафе.
Вчера малкия звънна на сина и,да дойдел той с колелото да поритали и да се видили тук на игрището пред нас.
То тя винаги е като негова сянка..понеже следвайки го,ходи та се завира,ако не у нас..то има една дузина познати в квартала.
Казаха уж към три часа следобяд.
Стана 5 без 15..никакви ги няма.
В същото време комшийско семейство българи правят скара на балкона.
Изясни се казуса,че мъжа имал рожден ден на предния ден,ама понеже таксиметър,бил на работа през ноща и решил в неделя да не работи през ноща,та извикал брат си с жена му и двама трима редовни познати.
И като ни видя..вика елате на скара.
Жената вика...аман от изпросени гостита.
Ако не бяха ни видели,нямаше така или иначе да сме поканени.
В същото време чакаме тая цветарка майката на норвежчето..и викам на жената..звънни и на тая и и кажи сбогом,че не сме идиоти да чакаме с часове,че ни чакат хората на изпросена скара.
Такива ми ти несериозници.
Това е с почти всички,постоянно.
Как да не в депресия.
Аз ако ще закъснея,винаги звъня да предупредя хората,дали ще ида,или изобщо да не ме чакат.
Що за кретен може да те остави да висш близо два часа да го чакаш отвън по пейките.
Оказа се че нейното крайно разлигавено синче на което тя угажда за всичко и направило страхотни сцени,и тя един час се разправяла с него.
То това 4клас лайнце и крещи все едно не му е майка а някоя намерена на улицата негова съученичка.
Незнам,но все говоря на сина ни,че тая дружба с тоя не ми харесва.
Ама държим стратегически връзката с майката,понеже има книжка и кара жена ми и децата по футболни мачове.
Понеже работя до късно.
И някой трябва да ги каера.
За да не висят по спирки.
Пък и двамата и нашия,и нейния са в една група за футбола.
Естественно,имаше тумба чалгари,разговорите бяха предимно около салатка,чалгийка,простотията в бг..гледайки новините псуваха като каруцари партиите ,Бареков и всички останали.
Лапнахме по една пържола,под смутените им погледи,когато отказах и бира и уиски.
Всеки път се чуствам като сектант,като кажа,че не пия и не искам.
Като смениха канала на сателита на Планета пайнер,и надойдоха и още бг таксиджии,и взеха да се поклащат в позиви за танци в 6 вечерта..викам на жената,хайде..че имам да се къпя и да се оправям за днес.
Страхотна неделя.
С вързана тенекия и изпросено гости.
Колкото толкова,и с който докъдето..

Където има воля,там има и начин!
Time heals nothing!