Та начи говорим за служебно мразене в случая.

Когато работех в родния си град минах по стълбицата и, както е известно на някои от вас, станах ресорен мениджър, да го наречем по продажби на дребно за физически лица. Принципно съм работохолик, а и съм в не малки дози педантична, или както го наричат перфекционист. Та се стремях да наложа моя си начин на работа и изобщо създавах сума неприятности на най-мързеливите, които често са и най-големите усти. Разбира се, правех това, заради себе си и в интерес на работата, за която отговарях. Естествено, обаче, на тях какво им пука. Те са дошли за едната заплата и да отбият номера.

Винаги съм знаела, че някои от тях ме мразят от дън душа заради това, което ги карах да правят. Без да навлизам в професионални подробности, мога да дам общ пример - много ме вбесяваха документи, неграмотно и некадърно изготвени, неподравнени, със 100 шрифта и големини, граматически, технически и смислови грешки, някои от които фатални. Но още повече ме вбесяваше това, че нямат желание да се научат, подценяват ситуацията и не уважават институцията, в която работят. И в същото време смятат, че правя това от някаква самоцел за да ги унижа или друга подобна глупост. Просто не може да се поднасят такива документи за подпис пред клиента, пък и пред мен, особено при една такава сериозна институция, чието поддържане на имидж е задължение на всеки един служител.

След няколко години ме повишиха и аз се преместих в по-голям град.

Тъй.

От както съм в болнични често минавам от там, по моя си работа или просто да помохабетя. Всичко е ток и жици, радват ми се и ме викат на всяко бюронце да ме видят и да си побъбрим. Тези, които знам, че ме мразят ги пропускам, защото в крайна сметка и аз съм започнала да не ги харесвам, щото са неграмотни плужеци, на това отгоре и нагли.

Днес в един разговор със съвсем странични хора споменавам, че и до сега някои там ме мразят, защото съм изисквала от тях. И насреща ми казват едно такова леко сърдито и натъртено "Даа!". Засмях се, викам и квоо? Понатиснах малко и ми отговориха, че колежка казала на своя близка, че са празнували като съм си тръгнала

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Абе какво да ти кажа... хора сме всички и никой не е съвършен... на мен лично нищо човешко не ми е чуждо... бил съм и бял ангел и черен дявол и също така нещо средно между тях - като че ли това е най-честото състояние

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

разбирам те..., познавам чувството, гадно е, но трябва да свикнеш с мисълта, че не всички ще те харесват и обичат, въпреки че го заслужаваш, и това не касае теб, а тях...
и най-важното да не се вторачваш в тези хора, а в другите...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Щом като не си ги унижавала, няма за какво да изпитваш угризения.

Лесно е да се дават съвети отстрани, ама щом си пуснала темата, значи няма как - ще получаваш съвети ... знам че съветът ми няма да ти хареса, но това е положението, като искаш акъл, го получаваш ...

няма такова животно като служебно мразене, в службата можеш да имаш разногласия с някои хора, но нямаш право да ги мачкаш и унижаваш - можеш единствено да им правиш забележки за поведението по конструктивен начин, длъжна си да ги уважаваш като хора и личности и да уважаваш избора им да имат различно от твоето отношение към работата - ти си решила да се натягаш и да растеш в службата, те са решили да си кретат на заплатка и да не се напрягат извънредно - второто не е престъпление, ако можеш, ги уволняваш и намираш хора, които ти подхождат, ако обаче не можеш да ги уволниш, тогава твоята работа е да ги мотивираш да си променят поведението, с личен пример, с човешко отношение, или не знам с какво - щом си мениджър трябва да знаеш как се мотивират подчинените, но в никакъв случай не да ги мачкаш и да им вменяваш чувство на вина че са лоши хора ... можеш да си префекционист спрямо себе си колкото си искаш и да си бачкаш по 24 часа на денонощие, но нямаш право да налагаш силом перфекционизма си на другите хора защото няма идеални хора и ти нямаш право да изискваш от никой да е идеален ... шом си ги мачкала, заначи си се провалила като мениджър, защото мачкането е непpофесионално отношение - това е лесно и мързеливо решение, което може и да носи някакви плюсове в краткосрочен план, но в дългосрочен носи големи вреди и на хората и на предприятието и най-вече на тебе самата

та, аз на твоето място отивам в родния ти град, срещам се с всеки един от тези мразещи ме хора на четири очи, извинявам им се и ги моля за прошка за мачкането и за това че съм им вгорчавала живота, че съм се държала непрофесионално заслепена от амбицията и префекционизма си

можеш да си префекционист спрямо себе си колкото си искаш и да си бачкаш по 24 часа на денонощие, но нямаш право да налагаш силом перфекционизма си на другите хора защото няма идеални хора и ти нямаш право да изискваш от никой да е идеален
струва ми се, че си краен.., във всяка работа зависим едни от друг, а от това зависи и фирмата..., аз не съм мениджър, от колелцата, които въртят машината съм, но пак завися от работа та или неработата на други хора
да, ако стане гаф мога съвсем обсоновано да напиша докладна кой не си е свършил работата, но не ми е в характера, и защо да става така?...предпочитам хората да знаят, че след като получават пари за нещо, трябва да го свършат така, че работата да върви, и да не си гоним клиентите заради мързел и мърлявщина..,
все пак никой вече не трябва да забравя, че работим в конкурентна среда

заради един такъв мърляч, който 10 пъти ме върна заради някакви пропуснати подписчета, и недописани неща си смених банката, но преди това си скъсах нервите и си губих времето..., предпочитам след като банката си взема комисионни от моите пари, и дава на служителите си поне 2 пъти по-голяма заплата от моята, те да си вършат работата любезно и стриктно колкото и да им е неприятно.., а ако им е толкова неприятно и не могат , да си седят в къщи и да си почиват

Сън ли на разсънване сънувам?
Нов ли е наистина светът?;-)

според мен тя не ги е унижавала, не ги е карала да и носят кафе, да и лъскат обувките, или да и се покланят всяка сутрин...,
искала е да си вършат добре работата,
и до колкото разбрах по-скоро Екна я притеснява това, че те я мразят за нещо за което няма вина, все пак не са на нивата на баща й...

Сън ли на разсънване сънувам?
Нов ли е наистина светът?;-)

да, ако стане гаф мога съвсем обсоновано да напиша докладна кой не си е свършил работата, но не ми е в характера, и защо да става така?...предпочитам хората да знаят, че след като получават пари за нещо, трябва да го свършат така, че работата да върви, и да не си гоним клиентите заради мързел и мърлявщина..,

е как защо да става така, ами нали тези докладни са измислени точно за тези случаи - как така няма да искаш да пишеш докладна, ти не си там да правиш каквото ти се иска, а да правиш това, което е в интерес на рботата, сиреч това, за което ти плащат?!?

... твоите предпочитания и късания на нерви са непрофесионално отношение - професионалното отношение е отиваш при мърляча и му казваш нямам нищо против тебе като личност, но поведението ти е непрофесионално и заради това ти поведение ще пострада моята работа и в този случай аз ще напиша докладна записка срещу твоето поведение (а не твоята личност) - за повечето хора това е достатъчно, но ако човекът не вдене, пишеш си докладната и изобщо не си хабиш нервите защото знаеш че си се държала професионално и си направила каквото се изисква от тебе и съвестта ти е чиста - а ти какво правиш - ама ах, ох, ама как да пусна докладна, нали ще ме намразят, пък аз искам всички да ме харесват ... а те ще те харесват ако се държиш принципно и с уважение, а нe ако се страхуваш да си вършиш работата

Абе и ти си прав... ама Екна е изисквала в качеството си на управител и по-висшестоящ - тя си е напълно в правото си да го прави... сега не знам от гледна точка на изграждането на екип дали това е много полезно - но шефът затова е шеф да изисква... пък личните разпри и неприязън изобщо нямат място там... ама пусто не сме роботи а хора и си позволяваме волности отвреме навреме дори и на работното място - точно защото на първо място сме хора, на второ може би ще бъде семейството и чак най-накрая (може би) е работата... Ако бяхме в Германия друга песен щяхме да пеем

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

постави се на тяхно място - как би се чувствала, ако те мачкат ?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите