|
|
Страници по тази тема: << 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | (покажи всички)
|
|
|
ще пробвам да я пусна.
| |
|
Тема
|
 Re: Чувството като научиш, че си мразен
[re: repose]
|
|
| Автор |
Ekna (Усмивка) |
| Публикувано | 30.05.14 22:38 |
|
|
от глупост разбира се
Абсолютно е така. Знам си човека дето ми го каза много добре. Ама ко да я праиш...
| |
|
|
|
не знам как да го направя. Не виждам опция за копиране.
| |
|
Тема
|
Re: Чувството като научиш, че си мразен
[re: Ekna]
|
|
| Автор |
HomoLudens* (нередовен) |
| Публикувано | 30.05.14 22:44 |
|
|
а какво е чувството като научиш, че си обичан?
The best place to find God is in a garden.
George Bernard Shaw
| |
|
|
|
дай ми данните си и аз ще ти я постна в темата на Дарк.
Оххх...цял живот-еВи, Учи...
Редактирано от Lira Emerald на 30.05.14 22:51.
| |
|
|
|
хахахахаха:))...ти изби рибата:))))))))))))))))
Това ми напомня за вицът с Иванчо дето гледал през прозореца на класната стая, как две кученца се "обичали". И пита другарката защо тия кученца така безсрамно се "обичали":))...учителката смутена от въпросите му отговаря:
"Иванчо, те не правят нищо лошо. Просто едното кученце е болно, а другото му помага за да ходи."
Иванчо поклатил глава и философски рекъл: "Мдаааа, ти му помагаш, то те еВе!"
| |
|
|
|
на бележка.
| |
|
|
|
Този филм ми беше легнал на сърце още преди години, когато хабер нямах, че ще зяпам тавана на реанимацията и трупопотока край мен. Заради списъчето с десетте неща, които винаги съм искал да направя. Тогава се зарекох, че като се стигне до умирачка, стига да ней от трамвай или керемида изневиделица, ами тъй, по-отдалеко да си знам, ще вадя молива и ще отпочвам по списък едно по едно, без да се помайвам до последно. Е, сега ми го рекнаха отдалекото и в прав текст и като ме хванат карастанчовите, умувам над списъка.
Преди няколко години се видях със стара приятелка, която се беше поизгубила някъде. Тя винаги си е била бохем и щура по цялата глава, но тогава ми обра точките. Брат и се пренесъл да живее в Гоа, Индия, нашата му отишла на гости за месец и останала там 2 години. С часове разказваше за Гоа, Северната, де, където е хипарията, по Южното крайбрежие е снобарията, изгледах купища снимки и така ми легна на сърцето тая Гоа, че с месеци ходех като чалната, пощурих всичко живо около мен, само планове и кроежи ми в главата кога как да се омета нататък поне за един сезон. Та, Гоа ми е в Онзи списък, макар неизбежната индийска дезинтерия хич не е за моите черволяци. Ма, на когото муй писано да си счупи главата, няма да умре от дрисък.
Сега, докато се бъзиках с ритникамбаната и пак се отнесох по тропическите плажове, ми изплува разказа за един от образите от компанията на моята. Там, шантавелници и колоритни артшматки от цял свят, шарения, денонощен купон, карнавали, обиколки по реки и джунгли, песни и танци на народите, всеки ден някъде се случва нещо интересно, поне според приятелката ми няма и ден скука и тайфата търчи насам натам. А въпросният образ, май беше ямаец (представям си Освободения в ролята), със седмици си седял изтегнат на един шезлонг под едно дърво на плажа, пафкал си блажено тревица, зяпал народа и не помръдвал от сенчицата си. Нашата най-после не издържала и го заръчкала нещо: "Хайде, стига си висял само тук, идвай с нас да ходим едикъде си, защо си дошъл чак дотук като не помръдваш да видиш свят?" А той, без да излиза от нирваната, и се ухилил: "Че защо ми е да обикалям да го търся света, както си седя тук, целият свят сам идва при мен."
Ай да палим джапанките към Гоа!
| |
|
Тема
|
Re: Чувството като научиш, че си мразен
[re: Lira Emerald]
|
|
| Автор |
Ekna (Усмивка) |
| Публикувано | 30.05.14 22:57 |
|
|
Ся. Де не ти отговарям на всеки пост по отделно.
Признавам без бой. Много неща си усетила съвсем точно, да не кажа всичко, щото много ще ти дойде.
И за инфантилността (опасявам се, че ще си го нося до гроб), и за треските (тях пък до гроб ще ги дялкам), и за вътрешното подскачане (то се просмукало в кръвта ми, мамицата му), еле пък за тва последното за здравето.
В това последното има нещо дето трябва да го изчопля изотвътре, нещо дето не мога точно да формулирам в момента, нещо дето трябва и пред себе си да призная пък се опъвам. Нещо дето ти го закачи с този пост. Смътно ми е.
Конструктивна си. Благодаря за наклоните дето ми даде.
| |
|
|
|
Трупопотока ...
Бе да ти кажа малко романтична представа тва със списъчето. Е, стават и такива неща, има хора със ситуации и характер, които им позволяват това.
Няма да питам. Ама не бързай толкова да програмираш нещата.
Това е много интересно, което разказваш. И аз имам такива познати. Те пък бяха в ЮАР. Ей така се грабнаха - майка (и хич не беше млада), син и дъщеря, таткото остана в Бг. Много интересни неща е разказвала. Тя си е малко кукувица, ама готина кукувица. Трябва да си малко щур да направиш такова нещо.
Не ми се щеше да те приземявам ама за такива списъчета си трябва дебела чекова книжка, моме Иначе може да ги запалим, що да ги не запалим, джапанки са това, да не са мазарати
Тоя образ дето си лежал ми напомня за Денбар от Параграфа
| |
|
Страници по тази тема: << 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | (покажи всички)
| 
|
|
