Още от съвсем малко, детето е приучавано да не проявява гнева си защото така не е прилично и добрите деца не крещят и не проявяват гняв когато нещо не стане както те искат ... когато пораcне, човекът продължава да не изразява своя гняв и го натрупва в себе си, което му ност задравословни проблеми ...

...понякога този гняв става непоносим и изригва по опустошителен начин и по най-незначителния повод, което също създава проблеми ...

... има ли начин натрупаният с години гняв да се изкара навън по неразрушителен за човека и околните начин, има ли някакви техники за това - биене на възглавници, крещене в звукоизолирано помещение, спорт или нещо подобно?

имате ли примери в живота си, когато нещо такова ви се е случило - да изригнете в справедлив, но безумно опустошителен гняв и как сте се справяли с подобни изблици или как сте изкарвали гнева по неразрушителен начин? Или всичко трупате навътре?

Май не съм изпитвала истински гняв. Когато искам нещо и ми се изплъзва, изпитвам или тъга, че нещо се е объркало и няма да стане, или махвам с ръце и го прежалвам като нещо, което не е било за мене или атакаувам и се боря за него.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

значи ако противникът е равностоен или по-слаб, изкарваш гнева с атака и борба, а ако е по-силен - изпитваш тъга ... обаче това, което мислиш за тъга че нещо не си получила, всъщност може да е гняв, маскиран като тъга ... това се случва когато малкото дете не може да изрази гнева си срещу родителя, защото то зависи от него, затова детето трансформира гнева си в тъга

Не си прав. Атакувала съм всякакви противници. Много високопоставени. Случвало се е да спечеля, случвало се е и да загубя. Понякога знам, че има голяма вероятност да загубя, но се боря, дори заради това, този човек да проумее, че не е справедлив/според мене/ и да се промени, доколкото му е възможно. Авторитетите често са много паразитни и никой не смее да им го изтъкне. Особено в България, където стандартът е нисък, хората ги е страх да не загубят статута, който имат и не се осмеляват да надигнат глас.

Случвало се е, в процеса на борбата ми, да осъзная, че не съм права и да се откажа. Тогава съм много удовлетворена, че съм разбрала грешката си, защото ако не съм се борила, нямало е да я осъзная. Случвало се е, да станем приятели с опонента.

Ти защо не разкажеш за своя опит относно гнева и това как се справяш с него.

аз имам натрупан огромен гняв в себе си, от детството, от казармата, от годините на рязката деградация на духовността в обществото ... преди изкарвах гнева си като се ядосвах много често, но това изкарване не носеше облекчение, защото изкарването не беше в правилната посока, аз го изкарвах към някой шофьор, който ми е отнел предимство, а гневът е бил насочен към родители, учители, мъчители и издеватели в училището и казармата, политици и мутри в България ... затова и честото ми гневене не ми носешe облекчение ... натрупаният в годините гняв все още си е у мене и аз не знам как да го изразя, защото той е спрямо минали събития и хора, аз съм се откъснал от обстановката и събитията, които са предизвикали този гняв, но гнева съм си го донесъл със себе си на новото място и той ми пречи, а аз не знам как да го изкарам от себе си ...

затова питам имате ли някаква техника за изкарване на този натрупан в миналото гняв, който си го носим със себе си който само чака да види и най-малката нередност и е готов да избухне, но не в правилната посока

първата стъпка е да осъзнам че го имаме в себе си, аз доскоро не го забелязвах и вероятно много хора ще отрекат да имат такъв гняв в себе си и ще кажат че никога не се ядосват или че бързо им минава, затова аз питам ако има някой който е осъзнал наличието на такъв натрупан гняв от миналото и е успял да се отърве от това бреме, как е успял да го направи ... тези от вас, които вярвате, че никога не се гневите, за съжаление няма да сте ми в помощ

но се боря, дори заради това, този човек да проумее, че не е справедлив/според мене/
това е ключова реплика...според мен

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

натрупаният в годините гняв все още си е у мене и аз не знам как да го изразя, защото той е спрямо минали събития и хора, аз съм се откъснал от обстановката и събитията, които са предизвикали този гняв, но гнева съм си го донесъл със себе си на новото място и той ми пречи, а аз не знам как да го изкарам от себе си
е като осъзнаваш, че е минало /на практика вече ситуацията съществува само в главата ти/ защо я преживяваш емоционално?...да се забрави е трудно, но да кажеш на емоцията да се разкара, мисля че е възможно
просто е безсмислено да се наказваш за нещо, което няма как да промениш
как го правя аз не се сещам точно.., с прошка, с майната му, с "оставям нещата в Божиите ръце", с "всеки ще получи това, което заслужава", "толкова ли е важно за мен това, което се случва".., разбира се ако ситуацията се появява отново емоцията се връща, но и за това сякаш добиваш мазол и вече не е толкова силно усещането,
даже може да си поиграеш с различни реакции спрямо един и същ дразнител, стига да се научиш да забавяш малко реакциите, и да осъзнаваш емоциите.., тогава ти ще си този, който контролира ситуацията.., според мен ти го можеш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

осъзнаването, прошката и майната са на съзнателно ниво, а гневът за който питам изглежда е на несъзнателно ... не случайно написах, че преди се гневях много често, написах го защото напоследък съзнателно много рядко изпитвам гняв , но осъзнавам че несъзнателния гняв си е все още у мене и точно той ми причинява неприятните физически усещания, които преди ги нямах (докато се гневях за щяло и нещяло)

целта ми не е да спра да се гневя в настоящето - това в голяма степен съм го постигнал - а как да изкарам миналия гняв, който е неосъзнат и който ми действа директно върху тялото, без да минава през съзнанието и без аз да го забелязвам