|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | (покажи всички)
Тема
|
Пренебрежението
|
|
Автор |
Varna_Boy-56493 (Креативният) |
Публикувано | 21.03.14 19:23 |
|
Здравейте!
Първо искам да благодаря за доброто приемане в клуба и също за хубавото отношение към мен. Реших да дам тема. Не видях в архива да се е обсъждала подобна тема, а именно за Пренебрежението.
Пренебрежението при някои хора не се отразява добре (понякога и при мен също) и са склонни да изпадат в леки депресии, ако някой близък се отнесе безпричинно зле или претупа среща, защото бърза или ви избягва умишлено ( например, не ви вдига телефона, а вижда, че сте вие, писали сте му във фейбук, а няма отговор, а е прочел съобщението ви, звъните му на вратата, виждате, че той поглежда през шпионката, но не ви отваря и др. примери)... Какво е вашето мнение?
Няма начин, да няма начин!
| |
|
Е, едва ли има нормален човек, който да не се засяга, когато не му обръщат внимание. Но, според мен, е важно, щом се докачаш, да си изясниш много точно - дали човекът те пренебрегва умишлено, или просто има обстоятелства, които го възпрепятстват в даден момент. Щом чак се депресираш, мисля, че това е важно. Защото понякога човек не винаги може да реагира на момента, нищо, че е прочел написаното, или не може да говори - ило на работа, било спорт или др.занимания. Виж, за вратата - нямам идея с криенето, но общо взето, ако някой си почива, или си има гости или др.занимавка - принципно не е длъжен да отваря.
Сега за мен..естестено, че не ми става приятно - особено, когато аз самата напълно с положителна настройка се включвам, струва ми се невъзпитано - най - малкото - да честитиш празник, а да не ти отвърнат, или да се води някакъв диалог, а да не се довърши и пр. Но пак казвам - едно е, да е поради невъзможност, а др. - защото просто някой е решил да проявява характер.
Има нещо, което хем ми е неприятно, хем чак ме досмешава от него - на моменти. Първо се разочаровам, пък после чак ми стане весело от хорските неадекатни реакции - плоските лъжи и извинения. Например: правиш уговорка, за теб е удобно по едно време, за др.човек - в друг ден, се оказва - няма време, ангажименти, работа и т.н. Казваш си ок, така да е, след като не е удобно..И после разбираш, че, всъщност човекът е имал практическа възможност, но просто те е излъгал, имал си е др.планове, с др.хора. Голяма хуйня е това. Сякаш не сме големи хора и не може просто да се каже..виж, имам нещо др.предвид, промениха се плановете, искам да си използвам отпуската за друго и так дале, обяснения колкото си искаш - нормални и човешки. Не разбирам - защо в такива ситуации е необходимо толкова плоско да се лъзгат хората. Тъпо е. Та така..
| |
|
Не го приемай навътре, иначе се затормозваш сама. опитай се за бъдеш малко егоист и егоцентрик. В премерени дози не вреди.
Това е моето виждане. Не го налагам на никого. Просто го споделям.
| |
Тема
|
Re: Пренебрежението
[re: Mrany]
|
|
Автор |
blood2 () |
Публикувано | 21.03.14 22:35 |
|
Интересно защо даваш съвет след като не се сдобри с нито един от хората, които те харесваха? Нито с роднините, нито с бившите приятели, нито пък като се срещна с бившият не го поздрави.
А с непознати се правиш на мила и добра.
Моля те, не давай Психологически съвети на хората. Ти не вярваш, че можеш да им помогнеш, а само им се подиграваш.
Редактирано от blood2 на 21.03.14 22:42.
| |
|
Като съм бил в депресия понякога не съм си вдигал телефона, не съм отговарял на съобщения по чатове и т.н. То е защото в такива моменти само ми става още по-гадно от каквото и да било общуване, а и обикновено предавам лошото настроение и на другите. А някой може да си е помислил, че не мога да го понасям. По-добре е да не се правят кой знае какви изводи.
| |
|
Не съм забелязала някой някога да ме е пренебрегвал. И да е имало такива случаи, не съм им обръщала внимание. Дори не мога да си спомня случай, в който съм се почувствала така. Но, не обичам и да се натрапвам неканена.
Обикновено звъня по телефона, питам удобно ли е, събеседникът ми има ли време и ако има се срещаме, ако няма, не се чувствам пренебрегната, а се срещаме в удобно време. Или обратното, на мене ми звънят и пак така. Не знам, ама има някаква причина, ти да се чувстваш така. Може би причината е в самият тебе.
Хрумва ми, че може би общуваш с несериозни хора или пък хората не те приемат насериозно. Нали ти сам си подбираш кръга от познати и хората, с които искаш да общуваш.Редактирано от Lucky Eva на 21.03.14 22:58.
| |
|
Гледам, става ти навик да се даваш за пример и не само в тая тема. Та да ти шопна на ушенце, че не можем да сме всички като тебе, па и не щем, да ти кажа честно
| |
Тема
|
Re: Пренебрежението
[re: echr]
|
|
Автор |
Lucky Eva (независима) |
Публикувано | 21.03.14 23:02 |
|
Дай и ти за пример себе си. Нали това е твоят опит. Може да е от полза за момчето. Ти да не искаш да давам за пример тебе? Никой не познавам по-добре от себе си и затова давам за пример този, който най-добре познавам.
Редактирано от Lucky Eva на 21.03.14 23:07.
| |
|
Не можем да ти насмогнем на съвършенството обаче
| |
Тема
|
Re: Пренебрежението
[re: echr]
|
|
Автор |
Lucky Eva (независима) |
Публикувано | 21.03.14 23:14 |
|
Това пък защо?
Какво мислиш по въпроса за пренебрежението? Чувствала си се пренебрегната и не можеш да преглътнеш, че аз не съм ли? Не разбирам! Аз съм си имала други проблеми, ако така ще станеш по-спокойна, човек съм, не може без проблеми. Но, наистина този никога не е стоял пред мене.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | (покажи всички)
|
|
|