За поздравяването с познати и непознати...

Смешно ми е и в планините. Понякога е просто ритуал. Вървят срещу мене две жени, оглеждат ме преценяващо от главата до петите и като се доближим усмихнато ме поздравяват. Точно след това, се позабавих за да си махна някакво камъче от обувките и чувам:"Видя ли я тая, с каква прическа е тръгнала, като на бал." Значи, като бяха до мене ми теглиха една фалшива усмивка и поздрав, а като ме подминаха, вече "им бях в устата". Ми, не ми хареса. По-добре да не бяха ме поздравявали и да си ме обсъждат после на воля. Така ме ангажираха емоционално. Не обичам лицемерието.

Стига да срещна някого в този дъжд. Но вече имам и резервен вариант - ако времето е кофти ще ги занеса в старческия дом

Много добра идея.

Не искам тупаник в зъбите, та затуй:

Добър ден, Ваше Превисочайшо Сияйно Величество!

Темата май стана интересна за потребителите на клуба. Аз също винаги поздравявам, дори го правя първи. Съгласи се обаче, че като поздравиш няколко пъти един и същи човек (например някой съсед или колега) и той не ти отговори нито веднъж на поздрава, просто няма как да го поздравяваш и занапред. Много зависи и от самите хора. Имам една съседка срещу нас, на около 50, много мила и усмихната жена, отзивчива. Като се видим, се поздравяваме, пожелаваме си приятен ден, става ти много приятно... Имам и една друга (не тази на 40-45, която засякох скоро на входната врата), а една около 60-65, и като я видя, ми става неприятно, не само, че никога не отговаря на поздрава ти, а все е намусена и те гледа злобно, сякаш светът й е крив. Ама хората са всякакви. Мисля, че не е хубаво да си мрачен и студен и да не почиташ хората около теб,а е по-добре да си позитивен човек и да радваш другите с поздрав, пожелание или някакъв жест. :)

Добър вечер! ;) Да се включа и аз. :) Съгласна съм с твоето мнение. Има такива моменти, когато не забелязваш хората около себе си, така, че няма как да ги поздравиш. Но аз съм за поздрава и то с усмивка каквито и проблеми да има човек в момента. :) Това се учи, не е невъзможно:) Почти не ми се случва да не отвърнат на поздрава ми. Обикновено и тъжните хора ги усмихвам. :)

Аз поздравявам всички познати, които срещна по пътя си , и непознатите, които ми харесат, колегите през работния ден, съседите-вечер.
Повечето от хората отговарят на поздрава ми. Една много малка част не отговарят. За тях приемам,че имат някакви проблеми в момента, в които са вглъбени .В тия смутни времена всеки е притеснен за нещо- как ще си плати тока, как ще изкара месеца. Тъй че нищо необичайно не е да срещнеш намусени или притеснени хора по улиците. Никога обаче не си мисля, че някой не ме е поздравил защото може да съм му неприятна, това е негов проблем, не мой. Така че който иска- да ме поздравява, много не се връзвам,че някой не ме е поздравил.
Имам една съседка, с толкова лъчезарна усмивка-оправя ми настроението само като я видя.

Както казах, хората са различни. На мен ми се е случвало да поздравя някого (човек, който виждам често), и той да ми се сопне защо въобще го закачам, но това са единици случай, повечето хора ми отвръщат на поздрава. Не съм се замислял защо е така при хората, който не ме поздравяват, а се познаваме, но допускам, че може и да съм неприятен на някого и затова не ми се отвръща на поздрава. Просто ми беше интересно да видя какво мислят и другите по тази тема.

Днес е 8-ми март - международният ден на жената. Използвам случая да поздравя всички в клуба от нежния пол. Бъдете живи и здрави, чувствайте се щастливо с любимите хора около вас! Вярвам, че ще приемете поздрави ми! Благодаря! :)

Няма начин, да няма начин!

Най-вероятно на тази твоя намусена съседка целият свят й е крив. Или пък е станала с дъ-то нагоре. Характер.

темата е интересна, не виждам защо се притесняваш. Ако и нещо друго те вълнува, пиши, нека се раздвижи малко този клуб от нови хора.
Само един човек съм се отказала да поздравявам, но госпожата е тежък случай. Поздравява само когато има някаква полза от теб, иначе ще те помете с огромното си туловище. Но да е жива и здрава, друго не знам какво да напиша.

Да ти се връщат многократно нещата, които си пожелал !
Да питам нещо - кой трябва да почерпи днес според теб ? Обаждам се на бивша колежка сутринта, която е пенсионерка и я питам какво е приготвила за обяд на дядото да го почерпи. Пък тя ми отговори, че той ще я води на ресторант по случай празника. Та ме накара да се замисля, защото у дома аз реших да почерпя.

Относно почерпката - Мисля, че трябва да почерпи този, който има празник. Аз също бях на гости и почерпката беше от жената, която ме е поканила (за 8-ми март). Но за някои жени подаръкът е ресторантът, платен от партньора. :)

Да, темата е доста интересна. Явно наистина на някои хора, светът им е крив, но и те самите са много студени и отрицателни личности. Радвам се, че са много малко тези, с които не се поздравявам. Ако има нещо, което ме вълнува, мен и мои близки, ще пускам теми. Миналата година прекъснах едно дългогодишно приятелство, но не бе в мен причината, може и някои ден да споделя, но вече не ме вълнува това.

Благодаря на всички в клуба за хубавото отношение! :)

Няма начин, да няма начин!

Незнам,как я търпя.
Но на черното-бяло няма как да кажа.
Реших да живея с откровенността,честноста и истината.
Всяко нещо се заплаща.
За съжаление и аз няма как да се размина да не си платя.
Но държа наистина всеки да си плаща за грешките.
Аз по един начин,околните по друг.
Така е справедливо.

Където има воля,там има и начин!
Time heals nothing!

Да,хубаво би било.
Хубаво би било и хората да са по-дружелюбни един към друг.
За съжаление,няма как да се похваля че имам супер комшии,нито пък много приятели.
А навремето бях душата на не една компания.
В чужбина нещата са коренно различни.
Западняците и в частност скандинавците са студени и мрачни хора.
И като не виждаш респонс насреща,колкото и позитивен да си и алтруистично настроен,в един момент ставаш като тях.
Било то за да оцелееш,било то за да не си хвърляш бисерите на свинете.
Жалкото е че уж с единственните с които тук става на някаква степен-българите..и с тях вече почти не става.
Незнам що за хора сме били българите в България,но тук не сме същите.
Всеки е прекалено превантивен,докачлив и обидчив към околните,другите българи.
Които сме една шепа хора,а сме в дразги и конфликти повечето.
Жена ми се събра със 15на българки,повечето млади момичета между 20-30 годишни на 8 март.
Женско парти,окей.
Отишли в един бар,една част от българките се напили много набързо,ималио простотии и лигавене..но върха на вечерта е била-танците на бара и на пилон едва ли не,под звуците на Азис.
Дали на момченцетъо на бара да пусне БЪЛГАРСКА музика.
3,4 песни на Азис забили,и е имало стриптиз едва ли не.
Тия новите и младите ,90 процента от тях са диви,бясни турбо-фолк чалгари.
И мъжете и жените.
Незнам какви общи допирни точки да има човек с такива хора.
Така и за 12 години тук,не си намерихме средата и правилните хора.
Само такива идват от бг.
Имам само един единствен човек тук,от моята черга,метъл..и той е с три деца,бачка по платформи,виждаме се веднъж на 2,3 месеца.
Което е крайно недостатъчно.
Понеже е много недостъпен и зает с ангажименти.
С префърцунени духовни лицемери и вегетарианци-дъновисти със подтиснически изисквания,вече не ми се занимава.
Не ми се прелива от пусто в празно.
Та...ще чакам правилните,свестни,нормални,широкоскроени и добри в сърцето си хора.
Когато дойдат,тогава.
Понеже не съм човек на половинчатите неща,връзки и прочие.

Където има воля,там има и начин!
Time heals nothing!

Много по-трудно е когато е свестен,и се опитва в чужбина да открие бисери измежду тоновете ръжда.
И българска и чужда,ръжда.
Изобщо не е лесно.
Но най-важното е,каквото и да му се случи на човек,да не изменя и да не изневерява на себе си.
Да не се оставя да бъде асимилиран от посредственността.


Където има воля,там има и начин!
Time heals nothing!

Знаеш ли, в България не е чак толкова по-различно положението, както споделяш, е в чужбина в момента. Явно самите хора с всеки изминал ден, стават по-студени, по-апатични, по-безразлични към околните. И аз не знам. Много хора се оплакват, че приятелите почти ги няма вече или са намалели значително, оплакват се и от лошо отношение, и от пренебрежение... Ама и приятелите се промениха, всеки с неговите си проблеми ( не, че и аз нямам такива), но примерно има такива, които никога няма да ти се обадят, все ти ги търсиш да го поздравиш за празник или да го чуеш, да излезете. В един момент спираш да го правиш, минават месеци, година - приятелството е изгубено.

Да споделя. Сега се чувствам малко странно. Във фейсбук се намираме (по имена и снимки) бивши съученици. Някои от тях не могат да се сетят въобще, че сме учили в един клас?! Учудвам се. Писах тези дни на едно момче във фейсбук, ами не се сещал кой съм?! А интересното е, че аз го помня много добре. Не бяхме близки в класа, а и не си допадахме като съученици. Допускам, че го прави нарочно, не мисля, че може така да забравиш някого изцяло. И аз не знам. На мен ми се е случвало да забравям хора, но тези, с които съм учил и то много години, не мога да ги забравя.

И като не виждаш респонс насреща,колкото и позитивен да си и алтруистично настроен,в един момент ставаш като тях.


Това зависи от теб и е твое решение.

Тия новите и младите ,90 процента от тях са диви,бясни турбо-фолк чалгари.
И мъжете и жените.
Незнам какви общи допирни точки да има човек с такива хора.

Ами някакви други допирни точки, няма да си говорите за музика, щом вкусовете се различават. Друг е въпросът, че смятам, че чалгата оформя чалга съзнание и все пак аз си общувам и с чалгари.

Не гледайте как изглежда, разберете какво Е

ли как толкова лесно си успял да се разделиш с миналото, че аз съм царица на дългите сбогувания.

и на мен ми се случи съученик да ми каже, че не ме помни, хем сме седели на един чин, а аз почти не съм се променила. Но какво да се прави, не всички сме еднакви.

Ами... то е дълго за споделяне. И на мен ми беше трудно при раздяла, но се свиква, времето лекува всичко. Понякога се връщам в миналото в мислите си, мъчно ми е за някои неща, но гледам напред... Сега се радвам, че е станало така ( прекъсването на приятелството). За добро е. Разбирам, като мина известно време, че ми е по-добре без този псевдо приятел. Реално не съм имал истински приятел, като направих една равносметка, разбрах, че е така. Няма смисъл да страдаш за хора, за които не си заслужава. А и като гледам сега - едни пози, едни преструвни, едно лицемерие при приятелствата. Ама това е друга тема.
Относно съучениците - мисля, че някои се правят нарочно, че не те помнят, особено, ако не сте се разбирали в класа и сте си били безразлични. Така мисля аз. Нормално е да забравиш някого, който си виждал няколко пъти, но хора, с които си учил много, много години, а и имаш някои снимки, спомени с тях, как ще забравиш?

П.П. Не мога да си сменя ника, все излиза първата ми регистрация с някакви цифри?! Уж го сменям, а всъщност нищо не се променя в постовете. Както и да е. Ще я карам така.

Няма начин, да няма начин!