Или с други думи реших да направя душевен стриптийз на мъж ми и покрай това и на себе си. До някъде това решение е продиктувано от реален/и проблем/и, които ми създава едната ми втора и над които, понякога, за разнообразие на здравословните ми тегоби, отдавам предпочитание.

Правила съм такива грешки - да поставям на публично обсъждане доста лични проблеми, обаче не съм се поучила и сега ме дърпа като магнит пустата клавиатура. По всяка вероятност хем ме сърби, хем ме боли, от което, пробъбли, ще произтекат някакви начесвания, но и вероятно после ще имам нужда от по-силни болкоуспокояващи. Ми ... ко да правя ся, кат ме сърби ще се почеша, пък може и да изскочи болкоуспокояващото.


Та да го зачеша:

Симпатичен мъж в разцвета на силите си. Чаровен. Душата на компанията. Наблюдателен, интуитивен, интелигентен. Страхотно чувство за хумор.

От друга страна: мързелив бохем, егоист (не признава, ама криво го разбира), пие повече от колкото е здравословно и ... страстно обича покера. В един по-предишен живот покерът беше прост комар.

Та значи дойде си от път човека. Нетърпелив е да си дойде на родна земя. Мотаме се 2-3 дни - обяди с роднини, филмчета, телевизия, мачове, интернет, почивка. И в един момент настъпва скуката. Всички приятели са на работа, имат домочадия и прочие ангажименти, а ние - нищо. Дай ми вилица, налей ми вино, дай запалка, дай пепелник. Преди малко му викам нали ти е скучно, стани си налей. А той - хм, добре, аз довечера ще ида да поиграя покер, гадта му с гад.

Никак не ми се нрави! По едно време беше само алкохола, а напоследък набара някакви частни( сиреч нелегални) маси и отива да се прави на разбирач, ма първо си е дръннал няколко питиета. И се прибира по нощите.

И добре де, как може по цял месец, понякога отгоре, да си в един гроб, както нарича кабината, да търпиш мизерия и лишения, да не се къпеш с дни понякога, да шофираш по нощите и накрая така да си е...ш труда и парите?! То не е само покера де, пръстите на ръката му са само два. На мен хората - познати и непознати ми превеждат пари за лечение, а той - юруш на купона.

Ся. Признавам, че остана с мен, въпреки, че съдбата ни лиши от възможност да родим наше дете. Признавам, че (или поне така си мисля) още има любов между нас. Признавам, че не му е лека работата и има нужда да разтовари, както и от проблемите покрай здравето ми.

Обаче, хора, какво да направя вече?! Как ли не съм опитвала да подходя. С излъчване на позитивни мисли (

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Едно осиновяване щеше да направи ситуацията малко по-различна, вероятно поне за известно време. Ама докато се лекувам не става.
Няма да я направи по-различна.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ми да, сигурно си права.

И какво? Сама съм се запитала и сама съм си отговорила, но нищо ли нямаш да допълниш?

Трудно се променя това. Различни житейски ценности са. Ти искаш едно, той иска друго. Дано се оправиш скоро, това е най-важното за тебе. Опитай се да не се нервираш. Ако беше добре, щях да те посъветвам да се облечеш и да отидеш с него.

Чакай да ти отговоря преди да изхвърча...

Първото, което ми дойде спонтанно беше да кажа, че мъжът ти е...няма да използвам епитета, но всъщност няма да е вярно...
Пускам ти една статия на Новагодин за оралния характер. Пускала съм я и друг път...Прочети я. Мисля, че ще намериш много отговори за съпруга си...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, доста сме различни. В някои периоди сигурно точно това ни е крепило, а в други ни е раздалечавало още повече. Вече 20 г. сме заедно, пък не сме се приближили и на йота в светогледа си.

Права си. Гледам да не се нервирам, а да оставям нещата просто да си текат, както дойде. Но някой път не успявам.

Ми аз съм си добре. Като мине малко време от химията и съм си почти ОК, само съм отпаднала леко. Не съм на легло (за сега). Не съм се опитвала да отида с него на покер хаха, изобщо не ми е хрумнало. Съмнявам се, че ще ме огрее, ама може да пробвам.

На времето така се опитвах да се интересувам от футбол. Ама не стана насила тая хубост

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

понеже питаш, ще ти отговоря, макар че знам, че отговора няма да ти хареса


Има един руснак, Сергей Николаевич Лазарев се казва, не знам с какво образование е, но е написал много книги, томове на едно и също заглавие "диагностика на кармата". Много хора го отричат напълно, други пък фанатично му вярват, със системата си той цели както раково болни, така и хора с нещастна съдба, зависимости и всичко каквото се сетиш ... в книгите си той описва най-различни ситуации на пациентите си и тези негови описания твърде много приличат на това, което ти описваш за мъжа ти, барабар с твоята болест и това, през което преминаваш, и затова моментално се сетих за него - той има отговор на въпросите ти, но съм сигурен, че отговорите му няма да ти се харесат ...

според него, повечето хора предпочитат да си умрат от болестта или от алкохола или от каквото там им е проблема, но не и да се вслушат в думите му - значи смятай колко неприятни за понасяне са отговорите на въпросите, които задаваш

обаче пък ако ги възприемеш, човекът твърди че ще излекуваш както тялото, така и съдбата си - само ще ти дам хинт, според него не е случайно, че нямате деца, не е случайно че имаш рак на детеродните органи, не е случайно че мъжът ти се държи по този начин - всичко е напълно логично, причината за всичко е у тебе и според този човек, С.Н. Лазарев, всичко това може би все още е поправимо, но това зависи от тебе

Чувала съм за него, но не съм го чела. Ти и друг път си ми казвал за причините за рака.

Аз донякъде вярвам, че до голяма степен нещата зависят от нас. От мислите и действията/бездействията ни в миналото. Приемам го, не го отхвърлям напълно. Е, сигурно ще има неща, с които ще ми е болезнено да се съглася. Сигурно ще има такива. Или пък просто няма да ги приема по други съображения. А и сигурно ще е много трудно да изпълня заръките му.

Не съм склонна към фанатични вярвания. Но ако има рационалност предполагам ще я схвана.

Ще потърся книгите му, благодаря!

Въздържала си се от епитета, но какъвто и да е сигурно си го заслужава...

Благодаря ти за статията, ще я прочета.

Да, обикновено съм била по-силната, по-дейната, по-рационалната и водещата. С годините поотпуснах юздите, донякъде защото се поизморих, до някъде защото дораснах до понятието лична свобода и пространство. Абсолютно си права за стабилността!

Опасявам се, че склоняването му за терапия е кауза - пердута, ама какво ми пречи да пробвам. Трябва да преодолея първо вярването си, че няма да се навие. Аз вярвам, че може да повлияе, абсолютно го вярвам, стига да го закарам до там.

Да, и вторият вариант ми е ясен. Даже е за предпочитане. Но понякога така се люшкам между крайностите... Като го няма ми липсва ужасно и аз на него. Като си дойде пак ... неудовлетворена. Вечно с желание да ми е по-уютно в душата и вечно на другия полюс.

Знаеш ли, моят бивш съпруг си падаше по комара и алкохола. Много красив мъж също, със светла коса и сини очи, със скули, 187 висок, строен, с плочки, но комарджия. Обичах го много, но не можех да живея с човек с такива ценности. Той си ги е имал тези недостътъци преди да се омъжа за него, но аз не ги виждах тогава, дори не можех да ги предположа, тъй като съм израснала в много здраво семейство, баща ми беше толкова отдаден на нас, че аз не можех да предположа, че има човек с подобни недостатъци. Потърпях го 10 години, мислех, че ще го променя, но не успях. И взех решение да го напусна и го напуснах, въпреки, че имам дъщеря от него. Не след дълго съдбата буквално на тепсия ми донесе друг мъж, дори по-млад от него, без да го търся и от 6 години живея с него като семейство, без брак. Оттогава ми се разчистиха разни неща, освободих едни наследствени имоти, които преди това беше почти невъзможно да оправя. Какво стана с бившия ми? Той се опита да ме върне, след като разбра, че живея с друг, веднъж, два пъти го вика на срещи и му вдига скандали, пък накрая се кротна и отказа и цигари и алкохол и комар. Не е за вярване, но от различни места чувам, че се е отказал от всичко това. При тебе е по-сложно, защото аз бях здрава, когато взех решение да го напусна.