Re: Човекът в търсене на смисъл / Взаимопомощ / Психоанализа и психотерапия

“Щастието трябва да дойде само.”, Виктор Франкъл

“Не си поставяйте за цел успеха – колкото повече се борите за него, колкото ви обсебва този стремеж, толкова по-сигурно е, че ще го пропуснете. Успехът и щастието, не трябва да се гонят, те трябва да се получат – както се оказва, – като неочакван страничен ефект от личната лоялност към голямо дело, или като страничен продукт на любовта и предаността към друго лице. Щастието трябва да дойде само. Както и на успеха ще трябва да му дадете възможност да възникне, но не се притеснявайте за това. Аз бих искал да се вслушвате в своята съвест, да се съобразявате с нейните съвети, като положите усилия и знания. Тогава ще доживеете, за да видите – след достатъчно дълго време – че успехът ще дойде, дори само защото сте забравили да мислите за него!”
Виктор Франкъл

Виктор Емил Франкъл (на немски: Viktor Frankl) е австрийски невролог и психиатър, роден във Виена на 26 март 1905 г. и починал на 2 септември 1997. Той е бащата на логотерапията и на екзистенциалния анализ. Книгата му „В търсене на смисъла” за първи път публикувана през 1946 г., отбелязва живота му в концентрационния лагер и описва психотерапевтичния му метод за намиране на смисъла на живота във всички форми на съществуване, дори и у най-мизерните и пропадналите, и по този начин да открие причината за продължаване на живота. Франкъл е една от най-видните личности в екзистенциалната терапия.
След 3 години живот в концентрационен лагер, където загиват баща му и жена му, Франкъл е освободен и се завърнал във Виена. През 1945 г. пише световно известната си книга „..въпреки това да кажем „да” на живота:Един психолог преживява в концентрационния лагер”, известна още като „В търсене на смисъла”. В нея той описва живота на обикновен обитател в лагера с обективния поглед на психиатър.
Поради неговите и други страдания в лагерите, той стига до гениалния извод, че дори и в най-абсурдната, болезнена и трудна ситуация, животът си има свой смисъл и следователно дори страдайки, си заслужава да се живее. Този извод служи за основата на логотерапията на Франкъл.

След освобождаването си, анализирайки ставащото в концлагерите Франкъл измисля термина “ноогенна невроза” (на гръцки: noos – съзнание, чиято поява се дължи на друго измислено от него понятие “екзистенциален вакуум”. За ноогенните неврози той казва: “Ноогенните неврози не възникват от конфликтите между нагоните и инстинктите, а по-скоро от екзистенциални проблеми. Измежду тези проблеми важна роля играе фрустрацията на волята за смисъл”. В по-късна публикация Франкъл добавя, че ноогенната невроза е 20% от всички невротични заболявания, а процентът на европейските и американските студенти е скочил съответно на 40 и 80%.
Екзистенциалния вакуум е широко разпространен феномен на двадесети век. Според Франкъл той се проявява главно в състоянието на отегчение. Той цитира изследвания показващи процента на страдащите от този екзистенциален вакуум: “Наскоро едно статистическо проучване разкри, че сред моите европейски студенти 25% страдат от екзистенциален вакуум в по-силно или по-слабо изявена степен. Измежду американските ми студенти процентът бе не 25, а 60%.
Виктор Франкъл определя смисъла на живота така:

“Трябваше да научим себе си, а и след това отчаяните хора, че от истинско значение е не какво ние очакваме от живота, а какво животът очаква от нас. Трябваше да спрем да се питаме за смисъла на живота, а да помислим за себе си като онези, пред които животът всеки ден и час поставя въпроси. Отговорът ни не трябва да е разговори и съзерцание, а правилно действие и правилно поведение. В крайна сметка животът означава да се поеме отговорност за намирането на правилния отговор на проблемите и да се изпълнят задачите, които той постоянно поставя пред всеки индивид”

„И не спрях да напредвам стъпка по стъпка, докато отново станах човешко същество”, така Виктор Франкъл разказва излизането от концлагер в „Човекът в търсене на смисъл”.