Есенна депресия

За пръв път са ме завели на море, когато съм бил на 2 - все към водата ме теглело - сигурно съм бил моряк предния живот

Много си е гот в Белгия, ако имаш пари плюс свободно време , като навсякъде де.

Аз изчислявах вчера, че свободно време имам около 5-6 часа на ден, останалото е бач и сън. Звучи много, ама всъщност не е, щото това е време за всичко - ядене, спорт, почивка, къпане и пр. лична хигиена, домашни работи и лични административни неща, пазаруване, секс, култура...абе, всичко. Час и половина сутрин и ок 4 часа вечер.

Пълня го с възможно най-приятни занимания, но не ми стига . Трябва ми повече свободно време/ден. И задачата е как да намалим работното време, без да намаляваме доходите? Въпрос за 1 000 000

И задачата е как да намалим работното време, без да намаляваме доходите? Въпрос за 1 000 000

отговор: сполучлив брак с работен мъж
не става с разчитане на тотализатора/буквалния/ само

Уф, това е ужасяващо Депресията ще я прескочим и направо в някоя диагноза...

Файлърче, я ги зарежи напълно тези музики и направи тотален завой - класическа музика, опера или .... африкански ритми например.

всекиму според потребностите...
Аз не видях една ествествена усмивка, не видях естествена човечност, не видях и много други неща, които са ми необходими, за да мога да живея някъде. Затова и в София не бих живяла. Там издържам точно 3-4 дни и започвам да се задушавам. Някои сме се родили прекалено чувствителни.

Да ти кажа и на мен не ми се живее в Благоевград...там издържах само два дни командировка едно време.

като ще си говорим така

Как ги отличаваш естествените от неестествените усмивки ти? Мен ми стига хората наоколо да са усмихнати и да изглеждат спокойни и доволни от живота, пък нека е изкуствено. Днес например, размених доста усмивки с непознати - щото седнах върху част от якето на някой, щото някой ми направи път, щото си казах добър ден с някой... Тук хората се поздравяват, усмихват си се, извиняват си се, целуват се по бузите и намирам това за много гот, прави ми деня. Предпочитам престорената любезност (ако приемем, че е престорена) пред непресторената грубост по нашенско

Човешката атмосфера ми понася отлично в Белгия, ако имаха и нашенския климат..

Че къде по-голям тотализатор от брака?! И си е по-рядко да го спечелиш от истинския тотализатор. Тц, не може да се разчита на толкоз късмет, чакам други идеи

ами ако не те сполети яко наследство-пак опираме до брака с работлив и сговорчив-повтарям мъж...голямата лИбоФ не е задължителна:))

всеки има право на избор. Големият град дава много възможности, но и много взима. Харесва ми да живея тук, пък прескачам до София да ползвам хубавите работи, но наистина не мога да живея там. Добре, че и мъжът ми е на този акъл, та вече престанаха да му предлагат да се местим в столицата.

Предпочитам престорената любезност (ако приемем, че е престорена) пред непресторената грубост по нашенско

И аз така. Въпреки това не мога да си представя да живея в чужбина, далече от близки и приятели. Твърде привързана съм. Но никога не казвам "никога".

А и в София. Без да искам да обидя някого. И аз като нбб трудно издържам повече от няколко дни. Шумотевицата не ми понася. Както и чувството, че си нещо много мъничко от пъзела на големия град. Но пък там има толкова възможности за обучение, спорт и развлечение, както и работа, разбира се. Вероятно ако животът ме принуди да живея в София рано или късно ще свикна, а после може и да ми хареса.

Скандализирах квартала с поведението си, докато бях на гости на моята приятелка. Много високо говоря, много се смея, тичам по стълбите и да не ти казвам още колко забележки получих...
Да, и климатът не ми понесе. А може би хората са такива заради липсата на слънце, знам ли...
Обичаш ли цветята ?

ми и аз това казвам, всеки има право на избор...ти не можеш тук, аз не мога там:)

Ужас! Значи на брюкселци им липсва естествена човечност, защото ти си шумна и креслива до степен да ти правят забележки, така ли?
Ама...всички жители на града ли в кюпа или само твоите близки и съседите им?

влизайте ни в положение тогава, и ни състрадавайте

да, има възможности, но ако можеш да ги използваш..., обучението - да, работа вероятно също, но спорта и развлеченията...рядко, когато час - два от деня ти се убиват в това да отидеш и да се върнеш от работа..,
е, намира се понякога време, така че мърдаме още

Сън ли на разсънване сънувам?
Нов ли е наистина светът?;-)

Мда, предвижването също е проблем в големия град. Доста време се убива в задръстванията. Добре, че вече има метро, макар не във всички посоки. В моя град почти всичко е на разстояние максимум 20-30 минути пеша. Пък аз като съм и на центъра всичко ми е на ръка разстояние. В последните години и добре се поддържа с цветя и тревички, нови настилки, пейки, скулптори и т.н. Хубаво ни стана градчето.

Сестра ми от толкова години е вече в София, но почти не пропускат в почивните дни да си дойдат.

Обаче пък: какви ли не интересни хора; театри - от класическия театър с пищни декори до театър на сетивния лабиринт и плейбек театър, балет; курсове за отказване от цигарите и себеусъвършенстване; всякакви йоги; танци - индийски, танго, латино; курсове по рисуване с живи модели и всякакви други курсове; джаз и всякакви други концерти и събития, за които дори не подозирам...

Така че ако може и мъничко ще ви завиждаме, пък и ще ви състрадаваме щом трябва

Аз пък си харесвам града - и по-точно шумотевицата... Избрах си жилището точно защото е на булевард, обаче отвътрешната страна... През нощта го чувам единствено ако някой свири със гуми или примерно се стрелят (както преди 2-3 нощи - свирене на гуми и стрелба) иначе нищо не чувам... Хем съм във вихъра на танца, хем съм на тишина... Имам си и мол и Била до мен и бърза комуникация с центъра и местоработата ми... Южния парк ми е на около 15 минути пеша - отвсякъде си ми харесва...

Случвало ми се е на планина - срещам трудности със съня на пълна тишина... А в друг град или село - направо не се виждам да живея - ще се депресирам

Сал Париж ми е останал

е нали комуна щяхме да правим в земята на Алиса, к'ви градове, к'ви 5 лв.

ако ти липсва шум докато заспиш ще идваме да ти правим шум с тенджери и тигани, и стадото с чановете ще докараме под прозорчето ти

Сън ли на разсънване сънувам?
Нов ли е наистина светът?;-)

Това може... То е различно - чановете ще са ми достатъчни

занимавам се с интериорен дизайн, затова цветовете са ми важни :)))

да, темата е интересна, мога много да пиша по нея,

иначе, и аз вече трудно понасям стреса, мислех, че с времето ще свикна, но не - все по-зле става - много ми е приятно да обмислям планировката, да правя визуализации, играя си с форми, цветове, материали и прочее, но като опре до изпълнението, съм кълбо от нерви - дали всички детайли ще паснат, мебелите дали се монтират без проблеми, толкова много непредвидени неща изкачат, и трябва да взимам решения на момента, да споря с майстори, лудница е... - отдавна обмислям да си потърся някаква по-спокойна, безотговорна и високо-платена работа, ама не знам каква да е...