Re: Есенна депресия / Взаимопомощ / Психоанализа и психотерапия

До днес днешен слушам сериозно няколко стила основни стила метъл още от началото на 90те години. Имам само едно голямо прекъсване някъде от 2001ва началото на октомври 2009та година когато наблягах на интернета и в крайна сметка отново се завърнах към метъла. Ако искайте вярвайте но само в периода 1991-1997ма съм навъртял над 10 000 часа слушане само на метъл като на Металика съм навъртял някъде около 1000 часа в рамките на този период, а на Слеър предполагам поне 1400 часа слушане само на тази група.

Слушал съм всякакъв хеви-рок и метъл като се започне от леки и сравнително безобидни групи като AC-DC и се стигне до тежките сатанински брутализми на Morbid Angel и Deicide. Това което мога да ви кажа и да го потвърдя абсолютно без разбира се да имам претенцията че то е валидно и важи и за други хора освен за мен(което е потенциално напълно възможно и твърде вероятно) е че музиката която ние слушаме в крайна сметка оказва едно огромно психологическо въздействие в голяма дълбочина върху нашата психика и се явява причина както за настъпването на депресии така и за извисяване на духът ни. Така например когато през 90те години слушах дет-метъл който е най-тежкият стил метъл/де факто траш доведен до крайност/ усещах не само известен емоционален дисбаланс поне в повечето случаи ами като се погледнех на огледалото улавях свръхсензитивно някакво негативно мъртвешко-отровно изменение в общото ми енергийно излъчване. По нататък в живота ми нещата така се развиха че следствие именно на дет-метъла на групи като Morbid Angel и Deicide развих параноя и кошмарни сънища който примерно през есента на 1995та година ме атакуваха 3-4 пъти седмично и превръщаха нощите ми буквално в небесен ад.

От друга страна леки рок-групи като например Deep Purple винаги са ме разтоварвали и отпускали психиката в добрият смисъл на думата като никога не са били предпоставка за настъпването на паранои и или кошмарни сънища.

Поводът да напиша този постинг е депресията в която влезнах от началото на септември тази година и от която в момента излизам с помощта на лека рок-музика и хеви-метъл плюс лечение с лекарството Квепиатин-Акорд. И така защо влезнах в депресия в края на август и началото на септември? Какви изменения настъпиха в живота ми в последната десетдневка на август и началото на септември че ще стигна до там щастлив човек като мен да стигне до депресия? Реално погледнато причините бяха точно две на на брой - задълбочаването върху музиката на Рамщайн и второ превключването на кетонна-нисковъглехидратна диета. Тоест става на въпрос за двоен емоционален и биохимически удар:музиката на Рамщайн която макар и ултра-модерна и авангардна удря психическите ми устои незнайно как и защо и второ нисковъглехидратната диета която лишава мозъка от определени вещества следствие на което психиката отслабва.

Сега в момента за днес слушам отново Дийп Пърпъл и Айрън Мейдън, пия си лекарството, храня се нормално и смея да твърдя чедепресията е над 90% премахната.