не знам какво е определението за щастие, това нещо, дето всички цял живот го търсят, но интуитивно го разбиpам като да ти е добре, приятно, нищо да те боли и прочие ... там някаква пирамида имаше с потребностите, демек когато всичките ти потребности са задоволени - тогава си щастлив ... представял съм си го като спокоен живот, финансово осигурен, голяма къща за семейството, правиш интересни неща или посещаваш интересни места ...

... чета обаче в разни самоподпомагащи книги - отварям голяма скоба - между другото от много отдавна съм фен на този тип литература и съм изчел голям брой от нея - имам предвид автори като Луиз Хей, Уейнд Дайър, Морган Скот Пек, Ерих Фром и т.н. ... не като книгите на енбибито за арктурианците от 12-тото измерение - тука затварям скобата - та от тези книги излиза че щастието не било това, което интуитивно съм разбирал, ами било нещо съвсем друго -

значи излиза че приятният и спокоен живот е чиста илюзия и такова нещо просто не съществува и проблеми шяло да има постоянно и щастието нямало нищо общо с това дали имаш проблеми или не, дали си здрав или болен, дали си богат или беден и т.н. ...

и тук аз имам същия проблем, за който вече пиша многократно - с разума си разбирам тази идея и съм склонен да я приема интелектуално - но на интуитивното (базово, основно, подсъзнателно или не знам как се нарича това) ниво, коeто определя ежедневието ни (сиреч 99% от времето и реакциите ни) - на това ниво аз все така си вярвам и се стремя към сигурност, спокойствие и комфорт и се чувствам зле когато не ги постигам, и само когато чета някоя от гореспоменатите книги - само тогава си казвам, че щастието не е в комфорта, спокойствието и сугурността - обаче в останалото 99% от времето си я карам все едно никога не съм ги чел тези книги ...

... та въпроса е, как възприетото на интелектуално равнище да се "сведе" до подсъзнанието и да започне то да определя ежедневието ми - сиреч дa как ce чувствам постоянно щастлив независимо дали нешо ме боли или нямам пари или плановете ми се провалят

понякога ми се струва че такова щастие просто не ми е интересно и дори и да го постигна, то нищо няма да промени - сиреч аз все така си искам моето си щастие с комфорта и сигурността, макар и да разбирам че те са само илюзия

и ми се струва че ако ми се предложи да избирам между това мъгляво щастие и комфорта, бих избрал комфорта, а вие?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

При мен се случи по трудния начин - след няколко огромни загуби, не уточнявам в какъв аспект, в различен всяка, започнах да се чувствам щастлива.
Е, има си го изпушването, но то е нищо в сравнение със състоянието на постоянната фрустрация в която живеех дълги години.

Но именно всички тези книги, които си изброил, т.е. прочетеното и осъзнатото през годините, ми помогнаха да изплувам от дупките, когато загубите ме връхлетяха.



\"При мъжа всичко е заложено генетично, при жената се доразвива.\" - blood2

Редактирано от Poзмapия на 30.09.13 11:34.

A как описваш това "чувствам се щастлива"?

Нямам пари, случват ми се неприятности, боли ме тук и там, изпушвам от време навреме, обаче през цялото време се чувствам щастлив ... ако това е така, то каква е разликата между чувствам се щастлив и чувствам се нещастен?
Излиза че и двете са просто различни думи, а значат едно и също ...

А и ти кое избираш - да имаш пари, комфорт, спокойствие и здраве или да си щастлива?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ако ми се предложи да избирам между това мъгляво щастие и комфорта, бих избрал комфорта,

Дано никога не ти се налага да разбираш, че описаният от теб комфорт е точно толкова мъгляв, колкото и бленуваното щастие...
Според мен щастието е тясно свързано с усещането ти за свобода. Състояние на духа е и може би комфортът би помогнал на пълнотата му, но би било истинско ако не зависи от външни обстоятелства. Това усещане да бъдеш в доволство, пълнота и синхрон със себе си и другите, независимо къде се намираш и какво имаш...Май е свързано и с неискането на твърде много...
Малко утопично желание е може би...

Избирам да съм щастлива

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Poзмapия на 30.09.13 11:53.

комфортът не е мъгляв, а само е нетраен и затова е непостижим, защото има много аспекти - здраве, финанси, взаимоотношения, реализация, приемане и оценяване - и понеже всеки от аспектите е нетраен, докато оправяш единия, два други се развалят и така ти минава живота в сизифова борба да закрепиш и задържиш всичките нетрайни части на комфорта - затова и казвам че разбирам че той е илюзия, докато щастието било нещо постоянно и веднъж като го постигнеш и после изобщо не ти пука дали спиш в кашон под някой мост или си в имение с 25 стаи и прислуга

ако щастието е равно на свободата, то щастие и комфорт противополoжни ли са, трябва ли да се откажеш от комфорта за да постигнеш свободата, можеш ли да си свободен в имение с 25 стаи и прислуга или непременно трябва да си в кашона под моста за да не може никой да ти казва какво да правиш и да нямаш никакви задължения и да правиш единствено каквото си искаш ? Или свободата не е да правиш само каквото си искаш, а нещо друго?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

можеш ли да си свободен в имение с 25 стаи и прислуга или непременно трябва да си в кашона под моста

Ако можеш да бъдеш щастлив и на двете май си по-близо до щастието.

Иначе и аз предпочитам имението, въпреки че 25 стаи не ми трябват

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Baldrian на 30.09.13 12:01.

та от тези книги излиза че щастието не било това, което интуитивно съм разбирал, ами било нещо съвсем друго -

И кое по-точно е това "съвсем друго"?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

като започнем от будисткото - нашите желания и привъзаности са извор на нашите нещастия, то по скоро чувствам се комфортно/така както ти го разбираш/ и чувствам се нещастен е едно и също, защото комфорта е уязвим и временен, и загубата му води до дискомфорт

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Защо тогава ми е лесно да си представя как съм щастлив в имението с 25 стаи и прислугата (и гаража с 10-те спортни коли), а ми е много трудно, дори невъжможно да си представя как съм щастлив болен и зъзнещ от студ в кашона под моста?

Стигаме до въпроса в какво се изразява щастието, как минава денят на щастливия човек, какво прави щастливия човек с времето си?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мисля, че за да се достигне състоянието на щастие
е необходимо да се затвърдят две нива
1-то е обичта към себе си./колкото повече чета твои теми толкова повече ми се струва , че ти не обичаш себе си /
2-рото е обичта към живота и всичките му измерения.
Достигнала тези две нива наистина се чувствам щастлива.
Това обаче не ми пречи да се боря за комфорта , не че ще стана по щастлва, но ще стана по доволна.Така, че не виждам защо дилемата ти е едното или другото, когато можеш да имаш и двете.

Във всяка десятка има нула

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ако си представиш, че си под моста, тъй като правиш изследване, сключил си бас, от който би спечелил нещо ценно...или си под моста през лятото, над теб е целия небосвод, а красиви момичета пеят и свирят на китара, мостът по-приемливо място ли е?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Baldrian на 30.09.13 12:12.

ако щастието е равно на свободата, то щастие и комфорт противополoжни ли са, трябва ли да се откажеш от комфорта за да постигнеш свободата, можеш ли да си свободен в имение с 25 стаи и прислуга или непременно трябва да си в кашона под моста за да не може никой да ти казва какво да правиш и да нямаш никакви задължения и да правиш единствено каквото си искаш ? Или свободата не е да правиш само каквото си искаш, а нещо друго?

Изобщо не разбирам защо задължително противопоставяш имение с прислуга на кашон под моста и приемането на задължения на правене на каквото си ща.

Мяташ тук некви двуполюсни примери, слагаш щастие срещу комфорт, демек, само в дискомфорта сме щастливи, а като ни е комфортно сме нещастни.

И за какво дириш потвърждение? За собствената си сбъркана логика?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Възможно е логиката ми е да е сбъркана, ще се радвам хората с правилната логика да ми дадете примери или правила на необъркана логика, та да мога да си оправя моята

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

според мен това е един отговор съвсем по темата

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Значи за да съм щастлив докато зъзна и треперя в мокрия кашон, трябва да си представям неща, които не са истина - че е лято, че ми е топло и прочие ... ми това си е чиста проба бягство от действителността, то по-добре да се накъркам на талпа, та да не усещам студа и дъжда

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не, попитах те ако си под моста при различни обстоятелства, би ли било различно усещането ти?

Защо зацикляш така на своята теза?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

1. тази работа с обичането на себе си ми е дълбоко мътна - какво означава на практика да обичаш себе си?

2. а тази работа с обичането на всеки миг от живота, дори и когато нещо те боли, дори и когато зъзнаш от студ в кашона под моста, дори и когато си изоставен сам и отхвърлен от всички - та тази работа ми е още по-мътна дори и от обичането на себе си

затова ще се радвам да се опиташ да ги изясниш с даване на подробности или примери

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

естествено че ще е различно ако минавайки с ферарито покрай моста съм спрял, излазал съм от колата и съм приседнал на един картон под моста защото така ми се е приискало и знам че в момента, в който ми се прииска ще стана, ще си седна във ферарито и ще си отида в имението - и съвсем различно ще е ако знам че съм в тоз кашон защото това е едничкото възможно място да се скрия от адския студ и че не мога никъде другаде да отида и че има голяма вероятност на сyтринта да не съм жив - нима твоето усещане не би било различно в двете ситуации?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И тъй като изхвърчам, ще поясня защо те питам, а знем, че другите ще те поемат нататък...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Така че моят съвет е: не мисли за самотата или щастието, или нещастието за седмица или две. След това „ивентаризирай“ отново и сравни чувствата си с тези отпреди две седмици. Ако те са се променили дори малко към по-добро, ти си на правилния път: ако не, можем да започнем да подозираме, че не хармонизираш с живота. Но това, което искам специално да отбележа, е че няма полза да сравняваш чувствата си между един ден и следващия; трябва да оставиш приемлив интервал, за да може посоката на промяната да се разкрие.

благодаря за цитирания текст, за съжаление нищо у мен не му откликва ...

... между другото знам името на луис карол и знам че е известен математик и знам че двете книги за алиса са всъщност сатира и осмиване на новите, неразбираеми и силно подигравани по онова време идеи на нелинейната алгебра, вероятностната теория и теорията на относителността - на които днес се гледа с уважение

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

да, мостът е само пример за човек, който няма никакъв комфорт и никаква сигурност, не разбирам защо се хванахте дирекстно за моста след като темата е за комфорта и липсата на комфорт - известно е че комфортът помага оцеляването, а липсата на комфорт е зплаха за живота и оцеляването, сиреч стремежа към комфорт е заложен у нас от еволюцията на много дълбоко ниво, докато щастието, така като го описват в умните книги излиза че го има у всички животни (щот на тях не им пука какво става с тях и не се притесняват за комфорта си) и само при човека това щастие е изгубено и е заменено с мисленето и проектирането на бъдещето - какво ще стане с мен утре, в други ден и т.н. ... това е източник на стрес и нещастие, който у животните липсва - те изглеждат постоянно в хармония със средата си и постоянно щастливи защото не им пука за бъдещето - излиза че за да бъдем щастливи наистина трябва да станем като животните и пртичките божии, както зове исус? Това не е ли връщане назад в еволюцията - какво ще стане с цивилизацията ако всеки престане да мисли за утрешния ден?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Само за запитам - а ти защо не си щастлив?

\"При мъжа всичко е заложено генетично, при жената се доразвива.\" - blood2

Не си отговорил на въпросите ми

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами на практика обичта към себе си е тясно свързана с прошката и даването на шанс на самия себе си и малките победи над самия себе си.Понеже цялото ни ежадневие е свързано с решаването на задачи/дори факта дали да си купиш една вафла примерно е необходимо да извършиш купища действия.Сега си представи, че си на диета, но страшно много искаш да си купиш вафла и в крайна сметка я купуваш от тук веднага се явява недоволството към себе си-колко си подготвен да си простиш за това, колко си готов да не повториш това действие,/заради моментната ти цел диета//даване на шанс и удоволствие от постигане на целта.
Разбира се това е елементарен пример.
Но в основата е във взаимодеиствието и контрол на тези процеси.

А любовта към живота е ''друга бира''
Това е усещане за новост и движение на нещата.
Трябва си малко експериментален дух , любознателност и действеност .
Рабирам, че сега можеш да ме опинираш с обстоятелствата в които някой е поставен.Но пасивността не е оправдание за това не ти е виновен живота.
Не намираш ли нещо красиво и забавно да разрешаваш с конкретни действия събития.Не чувстваш ли задоволство от факта ,че ти е даден шанса да си една малка вселена която управляваш сам?

Във всяка десятка има нула

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Противопоставям ги, защото в имението лесно мога да си се представя щастлив, докато в кашона не мога да си се представя щастлив - а би трябвало и в двете обстоятелства да съм еднакво щастлив

Откъде следва, че би трябвало и в двете обстоятелства да си еднакво щастлив?

що е то щастието и как се проявява то в ежедневието ви? Или ако го няма, как си го представяте?

Нямам никаква представа що е то щастието. Ама никаква. Не помня нито един момент от живота си, в който да си кажа "стоп! Е, сега си щастлива по всички литературни, философски и езотерични правила за щастливост".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз не бих била щастлива без душевен и материален комфорт.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Просто може да нямаш такива възможности за съпроставка. 100 пъти предпочитам да съм сред планината в буря и студ с любим човек през нощта, отколкото на дивана пред телевизора с приятно предаване, нещо за хапване, парно и тн. Първото е щастие, второто комфорт.

Понякога дотолкова се противопоставят, че живея на границата на поносимостта на дискомфорта, но знам, че само от него изкачат най-лудите зайци. Поне при мен. А и аз съм свикнала на бурни емоции. Ако ти не си - нормално е да мислиш по този начин. Човек, който е свикнал да живее по-екстремно - тялото му го търси, цялото му същество. Т.е. различно е при различните хора и при различните типове нервна система дори.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

тази работа с обичането на себе си ми е дълбоко мътна - какво означава на практика да обичаш себе си?


Например, да се приемаш, какъвто си - с недостатъците, клинчене, мързел и там квото се сетиш, но БЕЗ чувство за вина, иначе не е приемане. Трудно упражнение е.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ако ти кажа, че никога не съм се замисляла за това, дали ще ми повярваш...усещането ми за щастие, няма нищо общо с комфорта, макар понякога да имат съвпад, но в много случаи не, базирайки се на опита си.
Нямам май достатъчно развитие в мозъчните центрове дето правят и контролират тая връзка

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Според ценностната си система човек дефинира и щастието. За някои парите също могат да бъдат щастие - за други са комфорт.


- Vous jouez avec votre vie!
- Et alors?! Il faut bien jouer avec quelque chose!

не съм подлагала на съмнение знанията ти,
написах пояснението, за да не се чуди някой, който е възможно да не знае, тъй като писмото е подписано с истинското му име

съжалявам, че нищо у теб не откликва, за мен това е много познато
аз войник не съм ходила;-), но си спомням учиническите и студентски бригади.., изпадах в ужас само при мисълта, че си напускам удобното жилище и комфорт, чувството за сигурност и щастие, и отивам в някакво си село дето не съм го чувала, и това разбира се ме правеше нещастна, отивайки обаче там минаваха 2-3 дни всички свиквахме с мръсотията/1 душ за цялата бригада/, лошата храна, смешните работни дрехи, ставането рано, работата и т.н.,
и намирахме хиляди поводи да се радваме и да бъдем щастливи
мога и много други аналогични житейски ситуации да споделя, но няма смисъл
аз това писмо го разбирам и споделям

може би всичко опира до смирение и благодарност за това, което имаш в момента, тогава едва ли има значение какво наричаш "комфорт",
може да е само една шепа слама върху която да седнеш докато медитираш,
това може да направи човек щастлив

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

доста отдавна вече стана ясно, че съзнанието е това, което създава битието

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мдааааа, май нашият Дарки се чувства виновен от това, което е.

\"При мъжа всичко е заложено генетично, при жената се доразвива.\" - blood2

значи излиза че приятният и спокоен живот е чиста илюзия и такова нещо просто не съществува и проблеми шяло да има постоянно и щастието нямало нищо общо с това дали имаш проблеми или не, дали си здрав или болен, дали си богат или беден и т.н. ...

Не зная дали щастието е свързано само с това, но нещастието със сигурност.

Определено може да си щастлив без горното, но далеч тогава не спадаш към нормалните хора. Чувал ли си, че лудите са най- щастливи.

Така съм възпитан още от най-ранно, че бедността е нещо лошо и страшно и чте в никакъв случай не трябва да се остава без пукната пара и че ако това се случи, то ще е огромна трагедия. И съответно че е много хубаво когато имаш много пари и сигурност със всичките й атрибути. Не вярвам да съм единственият човек на Земята, който е възпитан по този начин, напротив, вярвам че минимум 90% от населението е възпитано по този начин и моето мислене се има за нормално, затова не разбирам защо са всичките тези заявки за уточнения.

Сигурен съм че се смята за нормално когато силно те боли корема да не се чувстваш щастлив и да ти е много трудно да се наслаждаваш на пейзажа или на залеза на слънцето. Ако някой твърди че е щастлив в такъм монет, докато се превива от болка, той най-вероятно ще бъде закаран в психиатрията. Но в книгите с хилядолетната мъдрост пише че щастието не зависи от външните условия и че когато си щастлив, за тебе е без значение дали си без пукната пара и дали се превиваш от болка. Това е за мен пртиворечието, което се опитвам да си изясня. Надявам се че дадох изчерпателен отговор на въпросите ти - всичките ограничения си ги поставям аз, но всъщност това е начинът, по който съм възпитан и който за мен е естествен, както ми е естествено да дишам или да ходя. За мен тези ограничение са напълно реални и неотменими и колкото и да чета в книгите, че те са илюзия, то не мога да го повярвам наистина, а само на интелектуално ниво.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

100 пъти предпочитам да съм сред планината в буря и студ с любим човек през нощта, отколкото на дивана пред телевизора с приятно предаване, нещо за хапване, парно и тн. Първото е щастие, второто комфорт.

това и аз го предпочитам, но не съм съглаен че само второто е комфорт, защото "щастието" в първата ситуация зависи от външния неконтролируем елемент - любимия човек - който ако изчезне с него изчезва и всичкото ти "щастие"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В темата на Амилия стана дума за книгите. Продължавам тук. Мисля си, че в някаква степен, ако са осъзнати нещата от тези книги би следвало те да действат и без да го съзнаваш, нещо като сънищата. Тези книги си изиграват своята роля, независимо дали съзнателно си спомняш за тях, защото ние нищо никога не забравяме истински. Но нещата не се случват без самите ние да вземем участие, в смисъл на прилагане на наученото. За това се иска не само знание, но и действие. Спомняш си, че Уелш казва, че ние не се учим, а само си припомняме и се опознаваме чрез опита. За това минаваме през всички тези изпитания, за да си припомним.

Съгласна съм с разграничението на комфорт и щастие. Ти самият, за да разграничиш нещата, явно го съзнаваш. Щастието е вътрешната хармония. Щастието е и безусловната и безгранична вяра - в себе си, в добрия изход и не на последно място в онова, което не може да бъде изказано с думи - невидимото. Понеже то е твърде абстрактно човек е измислил образа на Бог, за да може по-лесно, чрез сетивата си, да достигне до истината за него. Това, което религиозните наричат Бог е всъщност онова съвършенство и хармония, към която се стремим непрекъснато без дори да го съзнаваме. Тук е мястото отново да припомня, че не съм религиозна и ми е малко непривично и некомфортно да използвам религиозни термини. Но каквото и да става тези, които вярват по-леко минават през изпитанията. Пак има съмнения, пак има терзания. Но, вярвайки, ти приемаш всичко, което ти се случва, не се съпротивляваш и не хабиш излишна енергия във въпроси без отговор.

Аз също го имам този проблем. Скоро ще дойде време да избирам между комфорта (в чисто материалния му аспект) и здравето (друг компонент на комфорта от твоето определение). Доколкото човек не би искал да прави този избор това си е изпитание. Знам кое е правилното, но въпреки това се съпротивлявам. Но в момента работя върху това. Опитвам се все повече да дам воля на творческото ми Аз, като по този начин, от една страна, аз преработвам проблемите, а от друга - развивам умения, които може би един ден ще бъдат единственият ми източник на препитание, поне за известно време. Дали съм щастлива с това? Още не знам. За мен истинското щастие е пътя, а не моментна снимка.

Балансът трудно се постига - иска непрестанно обгрижване и много мъдрост. А мъдрост как се постига? Не чрез книгите, мъдростта не е просто знание! Селските хора без да са чели са доста мъдри нали, или поне част от тях. Мъдростта се постига чрез опита, чрез медитации, чрез разсъждения върху живота - твоят собствен и изобщо.

Темата за щастието е разисквана хилядолетия наред. Мисля всички мъдреци са осъзнали преходността на материалното. Ние четем и отричаме, докато не си припомним това знание чрез собствените си изживявания.

елементарния пример изобщо не го разбрах - добре ли е да си купуваш вафла щом ти се прияде или е добре да стискаш зъби в името на диетата ? Излиза че обичащите себе си не могат да пазят диета ... или съм го разбрал наобратно?

Не намираш ли нещо красиво и забавно да разрешаваш с конкретни действия събития.Не чувстваш ли задоволство от факта ,че ти е даден шанса да си една малка вселена която управляваш сам?

Когато всичко ми е наред, тогава мога да се отдавам на всичките тези красиви и забавни експериментаторски неща - но в момента в който примерно се разболее някое от децата, или разбера че имам тежък финансов или служебен проблем, тогава всичките тези красиви и любознателни мисли отиват на кино се сменят с боят настана, тупкат сърца ни ... кой може да се наслаждава на факта, че е една малка вселена, която управлява сам, докато шефът му го "кастри" или докато чака да научи диагнозата на детето си?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Пък аз, колкото повече го чета, толкова повече се убеждавам, че трябва да смени работата, сферата! Всички тези въпроси не са случайни. Те извират от неудовлетвореността и страха. Дали ако им теглиш майните на тези, за които в момента работиш и си бърнаутнат, ще рискуваш прекалено много комфорта си и дали ще бъдеш по-щастлив или по-нещастен. Права ли съм?

приемане за мен е просто една куха дума, ако ще и по 1000 пъти на ден да си повтарям "приемам се такъв какъвто съм", на практика нищо не се променя ...

по-надолу ми дадоха примера с изяждането на вафла по време на диета, значи да приема че мога да ям вафли по време на диета щот съм мека мария и се приемам като такъв без да се осъждам и терзая, и в такъв случай значи изобщо да не правя диетa, а ами да се приема със всичките си 250 килограма и да си свиркам, така ли?

да се приемам с всичките си болести по мене и да си свиркам дори и когато се превивам от болка?

Наистина е трудно упражнение!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Добре, де - за някой да е успял в професията с каквито и да е средства, е успех и го прави щастлив.
За друг дори да не успее, но да запази себе си и достойнството си така, както го разбира, е по-ценен успех и го прави по-щастлив. Искам да кажа много е индивидуално.

Виж актьорите - нямат сигурността на чиновника. Заплатите са малки. Не се знае ще има ли следващ ангажимент. Самата работа е свързана с огромен стрес - всяка вечер преди да излязат на сцената. Също след представление не са на себе си и на тоя свят. Абсолютно една от най-дискомфортните работи. И същевременно повечето са щастливи, че правят това, обичат го.


- Vous jouez avec votre vie!
- Et alors?! Il faut bien jouer avec quelque chose!

но в момента в който примерно се разболее някое от децата, или разбера че имам тежък финансов или служебен проблем, тогава всичките тези красиви и любознателни мисли отиват на кино се сменят с боят настана, тупкат сърца ни ...

И колко често се случва това? Всеки ден ли някой се разболява, фалираш и шефът те заплашва?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

да се приемам с всичките си болести по мене и да си свиркам дори и когато се превивам от болка?

Добре де, на твоята възраст откъде успя да се натъпчеш с толкова болести?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не пак не си ми отговорил на въпросите...Забелязала съм, че при диалог отклоняваш темата и се връщаш в изходната си непоклатима гледна точка

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Пък аз, колкото повече го чета, толкова повече се убеждавам, че трябва да смени работата, сферата!

Обаче в умните книги пише че дори и да смениш работата (или съпругът/а, или държавата, etc) , навсякъде ще попадаш на подобни проблеми докато не промениш нагласата си ... затова и аз се мъча нагласата си да променям, щот усещам че ще сменя работата и пак ще съм недоволен

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Грешен подход, т.е. гледна точка. Хващаш се за негативното. Чрез промяна човек върви напред и се развива. Сега си свикнал, знаеш и кътните зъби на колеги и шефове, чувстваш се в свои води с работата, която вършиш, но тази работа повече нищо не може да ти даде, освен заплата. Спрял си да се развиваш. По себе си знам, че подобно решение за смяна на работа не е лесна работа. Далеч по-лесно е ако обстоятелствата са били такива, че примерно те съкратят. Тогава, оставен пред избора да се поддадеш на депресията или да действаш, ти вероятно ще си от втория тип.

Мисълта ми е, че с промяна на работата може да получиш много позитиви за сметка на лекия дискомфорт, споменат и в писмото на Луис Карол. Ще срещнеш нови хора, ще научиш нови неща, проблемите ще бъдат малко или много по-различни. Дори заплатата ти може да е по-висока след време. С две думи ще получиш втори шанс да се развиваш и опознаваш себе си. Не мисля, че това е в противоречие с възможността да бъдеш по-щастлив от преди. Използвам средната сравнителна степен, защото понятието щастлив, както и най-щастлив, са нещо по-абстрактно.

мисля, че в таз игра няма или/или :)

такива книжки и аз ги чета и харесвам,
тяхната идея е, да ни помогнат да се справим с негативните аспекти на живота си,

предполага се, че с позитивните можем да се справим и без помощ:)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И колко често се случва това? Всеки ден ли някой се разболява, фалираш и шефът те заплашва?

реално се случват рядко, но човек може да се тревожи непрекъснато за тези неща ... аз наскоро се улових че съм от този вид хора, които постоянно се притесняват за неща, които биха могли да се случат в бъдещето ... а пък за разума няма значение дали се е случило реално или само си го мислиш, той и с него тялото, го преживяват по един и същи начин, което означава че тези фактически неща ми се случват по десетина пъти на ден, а може би и повече

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

това беше по принцип, не конкретно за мене

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

1.Кой ти отнемаше избора през годините?

2.Материалните придобивки единственият начин да се докажеш, осигуриш уважение и неприкосновеност ли са?

3.Какво би направил ако се окажеш утре без никаква собственост и пари?

1. Във всички случаи изборите съм си ги правил с претегляне на доводите за и против, въз основа на знанията си и разбиранията си към съответния момент. Предполагам че ти говориш за някакъв конкретен тип избор - би ли прецизирала за кой точно избор става дума и понеже говориш за отнет избор, та да ти кажа от кого ми е бил отнет ... примерно две години от живота си изкарах в казармата не по собствен избор, моят избор би бил да избягам на максимално далечно разстяние от родната казарма, но този избор ми беше отнет от законодателството и репресивния апарат на военното министерство на НРБ. Някои избори са ми били ограничавани/предрешавани от външни фактори - примерно този, който оценява кандидатите за дадено работно място или за някакъв статут в чужбина, а други - от моите рабирания за морал, правилно постъпване и т.н.

2. Живеен в материален свят и в 99,99% от ситуациите именно материалните придобивки са начина да получиш адекватно здравеопазване, сигурност и уважение ... уважение се заслужава и с талант и професионализъм, но тези неща се компенсират също с материални придобивки и вървят заедно.
Чувал съм че Мхатма Ганди е един от малцината, които са заслужили това уважение без да имат материални придобивки, въпреки че според злите езици поддържането на имиджа му на светец, който не се интересува от материалното, струвало бая скъпо на поддръжниците му.

3. В момента нямам никаква идея, но 100% ще намеря начин да си ги осигуря наново, няма да се тръшна и да рева, това е сигурно

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Освен тогава, когато то е предопределено по силата на шанс, късмет или наследство.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

комфортът помага оцеляването,
Аз го възприемам като някакво надграждане, по - скоро екстра неща, които правят живота по - лесен и симпатичен. Т.е. човек може да оцелее идеално и без тях, но си е хубаво, ако ги има - за глезотия, личен кеф, улеснение и удоволствие.

кризата на средната възраст я лекуваме с покупка на ферари или поне мотор и с любовница, а не с книгите на Луиз Хей и Марси Шимоф

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аха, чак сега, прочитайки всичките ти мнения - зацепих, че дилемата е служебна. Комфортът на старата, позната работа и дискомфортът на това, че си в коловоза.
Да ти кажа честно, аз съм от хората, които не могат да стоят без работа много дълго време, т.е - да бездействат, но ако има едно лесно - да не ходя на работа или да се занимавам само, когато на мен ми се прииска, с каквото реша - няма да бъда нещастна, в никой случай. Има безброй много хубави и смислени неща, с които човек може да се ангажира, извън служебните задължения, например -семейство, хобита, приятели и т.н. С което искам да кажа, че службата, ако ти е достатъчно комфортна - в смисъл добри доходи, стабилни, без стрес и пр. - не си навивай колко ти е скучно и как зацикляш, ами инвестирай мисъл в извънработно време и влагай там плодовете на труда си. Защото работата е все пак - просто средство, за да покриеш първичните си нужди и..да си осигуриш комфорт (нали..ти не си мисионер или творец, или там каквото се казва, че това работата е животът на човека!).

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами поне за мен въпросът е труден... Някакси не знам защо съм щастлив... Те май са комплекс от неща.

1. Работя с любимите си хора - те са ми началници
2. Осигурен съм материално може би до живот, освен ако не се случат някои непредвидими ситуации - примерно война... всякакви такива...
3. Щастието извира у мен... някак си като чувство на вътрешен покой, мир и хармония.
4. Радвам се на дребните неща от живота, но не пропускам и по-едрите.
5. Не комуникирам (освен в работата) с неприятни хора, паразити и т.н. Изолирал съм се от такива елементи.
6. Обичам и доброто хапване и пийване на хубави неща... и им се радвам истински
7. Някак си насладата от живота си е у мен.
8. Имам светли примери с моите баби (дядовците ми са починали доста рано - помня много бегло само единия) които са видяли и две и двеста и някак си без да искат са възпитали у мен едни такива чувства... че дори и да остана без нищо - аз оставам... и то с това, което нося в душата си. Коравият български корен си казва думата тук.
9. Работя и любимата си работа - обичам и почивката и работата си.
10. Медитацията и други практики също дават своята дан в моето щастие. Може би те пораждат тази хармония у мен... но предпочитам да мисля просто и да не задълбавам много... истински гениалните и стойностни неща са най-прости - поне според мен.

Ами май са тези неща, които допринасят за моето щастие.

Естествено имам моменти, когато незнайно откъде се появява някаква неопределена тъга... без посока и видима причина - тогава просто и се предавам и й давам нужото пространство да ме завладее напълно и тя изчезва... просто се разтапя... Ако трябва проронвам сълзи - отдавна не се притеснявам от това (имах периоди от живота си, когато потисках сълзите)... пък и живея сам...

Пропуснах да споделя за моите си пороци, цигари, алкохол, трева, слаби черти на характера - всичките тези неща си ги обичам и ги приемам като част от себе си... Ако успея да съм щастлив без тях - супер... ако не - ще си отида с тях. Щастието за мен е най-важно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от освободен на 30.09.13 18:02.

" Състояние на духа е и може би комфортът би помогнал на пълнотата му, но би било истинско ако не зависи от външни обстоятелства. Това усещане да бъдеш в доволство, пълнота и синхрон със себе си и другите, независимо къде се намираш и какво имаш...Май е свързано и с неискането на твърде много... "

О-о-о-о ДА

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"защото човек може да се чувства комфортно и щастлив и ако не е суперзадоволен "

Eдната ми баба беше много бедна, но се смяташе за богата... Честно, не знам как успяваше с една СУПЕР-малка пенсия (по памет 40 лв., 80-90-те години) да има да даде по някой лев на внуците си, да спести, за да си купи дърва. Невероятно мъжка баба... просто наистина е минала през огън и жупел... Сама жена с две деца по време на бомбардировки... хич не е лесно... На тези две деца да им осигури образование... дрехи. Не искаше баща ми да и дава пари - горда, горда до дъното на душата си. Просто Маргарет Тачър пасти да яде... Баба ми беше с пъти по-корава.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Ако си представиш, че си под моста, тъй като правиш изследване, сключил си бас, от който би спечелил нещо ценно...или си под моста през лятото, над теб е целия небосвод, а красиви момичета пеят и свирят на китара, мостът по-приемливо място ли е?"

Определено тази картинка ми хареса

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от освободен на 30.09.13 18:19.

"естествено че ще е различно ако минавайки с ферарито покрай моста съм спрял, излазал съм от колата и съм приседнал на един картон под моста защото така ми се е приискало и знам че в момента, в който ми се прииска ще стана, ще си седна във ферарито и ще си отида в имението - и съвсем различно ще е ако знам че съм в тоз кашон защото това е едничкото възможно място да се скрия от адския студ и че не мога никъде другаде да отида и че има голяма вероятност на сyтринта да не съм жив - нима твоето усещане не би било различно в двете ситуации?"

Да, но губиш преживяването, ако си седнеш във ферарито и подминеш... Няма нищо лошо във ферарито... но то е ограничение единствено ако те ограничава в твоите търсения.

"да, мостът е само пример за човек, който няма никакъв комфорт и никаква сигурност, не разбирам защо се хванахте дирекстно за моста след като темата е за комфорта и липсата на комфорт - известно е че комфортът помага оцеляването, а липсата на комфорт е зплаха за живота и оцеляването, сиреч стремежа към комфорт е заложен у нас от еволюцията на много дълбоко ниво, докато щастието, така като го описват в умните книги излиза че го има у всички животни (щот на тях не им пука какво става с тях и не се притесняват за комфорта си) и само при човека това щастие е изгубено и е заменено с мисленето и проектирането на бъдещето - какво ще стане с мен утре, в други ден и т.н. ... това е източник на стрес и нещастие, който у животните липсва - те изглеждат постоянно в хармония със средата си и постоянно щастливи защото не им пука за бъдещето - излиза че за да бъдем щастливи наистина трябва да станем като животните и пртичките божии, както зове исус? Това не е ли връщане назад в еволюцията - какво ще стане с цивилизацията ако всеки престане да мисли за утрешния ден?"

EДНО ГОЛЯМО СЪГЛАСИЕ ТУК

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И колко често се случва това? Всеки ден ли някой се разболява, фалираш и шефът те заплашва?

реално се случват рядко, но човек може да се тревожи непрекъснато за тези неща ... аз наскоро се улових че съм от този вид хора, които постоянно се притесняват за неща, които биха могли да се случат в бъдещето ... а пък за разума няма значение дали се е случило реално или само си го мислиш, той и с него тялото, го преживяват по един и същи начин, което означава че тези фактически неща ми се случват по десетина пъти на ден, а може би и повече

Лелееее, ти сериозно ли? Ако да, значи си по-зле и от сина ми.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

каква е таз книга за вредата от морковите? нещо линк ?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

абе не прекалявай с морковите, че може да заприличаш на китаец ! ;-)

eating too many carrots can bring in too much beta-carotene the molecule responsible for carrots' bright orange hue and a precursor of vitamin A. This can lead to excess blood carotene which can discolor the skin.

Known as carotenemia, the condition occurs because carotene is a fat-soluble molecule. Excessive quantities of it tend to accumulate in the outermost layer of skin, resulting in yellow- or orange-pigmented skin, particularly in the palms, soles, knees and nasal area.

Although carotenemia occurs mostly in infants when they are fed too much pureed carrot baby food, it can occur in adults as well. In a case report published in The Journal of Dermatology in 2006, a 66-year-old woman's skin turned yellow-orange after she took too many carotene oral supplements. One cup of raw chopped carrots has about 15 mg of carotene, according to the U.S. Department of Agriculture's Nutrient Database, so you'd need to eat half a cup of chopped carrots every day for months, in order to turn to her shade of yellow.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Говоря за избора по принцип. Естествено, че вече едва ли някой ти позволява и забранява нещо...Преди известно време беше споделил, че много би искал да създадеш свой бизнес. Какво те спря? Искаш ли го още? Едно неодобрение на близките ти би ли било пречка...

Да-живеем в материален свят и адекватните материални придобивки са важни.

уважение се заслужава и с талант и професионализъм, но тези неща се компенсират също с материални придобивки и вървят заедно.

Това означава ли, че ако в някакъв момент не успееш да осигуриш адекватните материални придобивки на обкръжението, би загубил уважението им?

В момента нямам никаква идея, но 100% ще намеря начин да си ги осигуря наново, няма да се тръшна и да рева, това е сигурно

Тоест вярваш, че ще се справиш и недоимъка би бил мотив да се мобилизираш напълно?...

По-надолу описваш, че по няколко пъти на ден изпитваш тревожност...Не е необходимо да пишеш ако не желаеш от какъв характер е тревожността, но страховете ти един корен ли имат?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Baldrian на 30.09.13 21:59.

"не знам какво е определението за щастие, това нещо, дето всички цял живот го търсят, но интуитивно го разбиpам като да ти е добре, приятно, нищо да те боли и прочие ..."

Това е поредната тема на един потънал в "Мрака на обратната страна на луната".

Аз многократно съм давал отговор на този всеобщ човешки въпрос и ....като по правило съм бил нападан, оплюван, поруган и отричан... Ти лично си ме нападал, когато отговарям на тези ти въпроси в мои теми обвинявайки ме че пиша "гигански разноцветни нечитаеми" чаршавфи.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Но истината е, че съм намерил Истинскато Щастие и съм единственият юзър от създаването на Клубове, който нито веднаж не се е оплакъл от лични несгоди и проблеми.

Защото НАИСТИНА ИМА ТРАЙНО ЩАСТИЕ! И Смисълът на живота за всички е да го открият!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Иначе в този свят на илюзии всеки изпитва временно моментно щастие понякога, което изчезва много бързо...


Този път няма да отговарям на въпросите ти по темата. Продължавай да търсиш...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Но истината е, че съм намерил Истинскато Щастие и съм единственият юзър от създаването на Клубове, който нито веднаж не се е оплакъл от лични несгоди и проблеми.

За сметка на това всички останали юзъри кански реват от ТЕБ.
Да ти имам "истинското щастие"!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

в продължение на доста години (поне на мен ми се сториха доста) родителите ми ми опяваха, че не мога да се грижа за семейството си и че трябва да намеря начин да се грижа за жена си и децата си - е, намерих го този начин, естествено, сега ми опяват за други неща, но сега ми са далече и се срещаме за по 2 седмици годишно и се изтрайва, но онова опяване наистина беше системно и ужасно и беше направо непоносимо ... макар че те си бяха прави за себе си, защото те ни издържаха

да, страдах от точно тази тревожност без изобщо да си дам сметка за това, мислех че е напълно нормално да се тревожа и притеснявам за какво ли не ... преди три години осъзнах, че по голямата ми част от деня минава в притеснения и тревоги и тогава прочетох доста книги по въпроса и проведох работа над себе си и мисля, че вече не го изпитвам това нещо, или поне в много по-малка степен ... тогава наистина всеки ден умирах поне по 10 пъти, разболявах се от рак по 5 - 10 пъти, катастрофирах, сгазваше ме кола, жена ми, децата ми и родителите ми умираха по десетина пъти на ден, уволняваха ме от работа, арестуваха ме, вкарваха ме в затвора, екстрадираха ме и прочие и прочие ... как съм издържал на това нещо ми е много чудно

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ако правилно интерпретирам...панически страх от бедност, страх от неодобрение и отхвърляне, страх от неуспех, страх от болести, страх от провал...страх, страх, страх...
Ясно ми е, че цялата ти рационална същност е наясно, че страховете са неоправдани, но това е по-силно от теб...
Какво си готов да направиш за да се освободиш от тях? Ти самият има ли идея как би могло да се случи?

Все пак при толкова вреди, тези страхове носят ли и някакви ползи за теб?

имам и голям страх от летене със самолет и от 10 години не бях летял - това лято се реших и идвахме със самолет до България - исках да се изправя лице в лице с един от големите си страхове - голям зор беше, доста друсаше и пропадаше, а особено на връщане излетяхме по тъмно и угасиха осветлението и излитахме в мрака и после кацахме в мрака, а пък и цялото семейство бяхме заедно и ако станеше нещо нямаше да мога нищо да направя за да им помогна

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

а пък и цялото семейство бяхме заедно и ако станеше нещо нямаше да мога нищо да направя за да им помогна


Това те плашеше, или идеята, че там никой, нищо не може да направи ти носеше известно облекчение?

И още нещо...имаш ли усещането, че ако се успокоиш точно тогава ще се случи нещо лошо?

Редактирано от Baldrian на 30.09.13 22:42.

най-големият ми страх никога не е от смъртта, страхът в самолета е от това, че нещо ще стане, ще има паника, децата ще пищят, а аз няма да мога нищо да направя - като сме с колата аз съм на волана и всичко зависи от мене, а в самолета даже и не виждаш какво става отпред и се возиш като чувал с картофи

знам че при самолета вероятността за катастрофа е 1000 пъти по-малка от вероятността за катастрофа с колата, но в колата не се страхувам, или поне не толкова, а в самолета се страхувам много повече

или когато реша, че някъде имам бучка из тялото и съм болен от рак, страхът е как джипито ще ме погледне странно и ще каже че има леко съмнение и трябва да отида за всеки случай до онкологията, как там ще ми правят биопсия, как ще чакам за резултатите и ще се надявам, как после ще ми съобщят новината, как ще трябва да ходя на разни гадни терапии, ще ми е гадно и ще ме боли и няма да има надежда за подобряване ... не, това е просто нерационален страх, няма при него обяснение, просто ми се стяга корема и преставам да мисля рационално при мисълта че някъде съм си напипал бучка или че съм си открил някакъв симптом

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Искаш ли да се освободиш от тези страхове?

Тоест, изпитваш страх от ситуации, които не можеш да контролираш. Независимо, че са по-безопасни от тези, в които ти си "шефът" и нещата зависят от тебе?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Преди да кажа Лека нощ, ти пускам една статия с извадки на различни терапевти...Така и не ми каза искаш ли да се справиш със страховете, но надявам се, че в някакъв момент ще ми кажеш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

като една много старателна майка, бях направила сина на китайче като бебе - ръбчетата на ноздрите му, върховете на пръстчетата и дланите бяха пооранжевели.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от paзбиpaм на 01.10.13 00:24.

Всички тези писания са много хубави, но няма да му свършат работа.
В него има много подтиснат гняв. Страховете му са вторичен продукт.
Така мисля.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

благодаря за "чаршафа"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Дано Дарки се възползва от статията (Нищо де, че в тази си тема той ме игнорира напълно. дали защото си признах, че нещо откъм финанси не съм на неговото ниво, а той доколкото разбрах, е възпитан да цени предимно финикийските знаци

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

не те игнорирам, чета каквото пишеш, щом не съм отговорил значи нямам какво да кажа

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

От медикаментозно лечение не се ли повлияваш?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

не знам защото не съм го пробвал - от всичко, коeто изчетох по въпроса разбрах че там нещата са фифти-фифти, не винаги действат, трябва да се взимат дълго време и имат странични ефекти подобни на първичните, с които се борят ...

мисля че е оправдано да се взимат ако пациента е в тежка криза за да му се помогне да се успокои, но после няма голяма файда от тях - аз успях да се успокоя и да си върна трезвия разум и без лекарства и вече не виждам смисъл да се тъпча с химия (и да си скапвам черния дроб и останалите карантии) за да решавам ексистенциални въпроси

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

На Дарки му е необходима терапия. Това е само ръководство за самопомощ...

Как ще има успех, след като си пълен със съпротиви...Забележи на колко въпроса си ми отговорил дори

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Радвам се, че си намерила нещо Розмари

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Че за какво ти е черен дроб, като си съвсем изтрещял?
И ипохондрик, отгоре на всичко.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

На Дарки му е необходима терапия.

Аз пък си мисля, че му е необходимо да поживее в джунглата, да ходи на лов, за да яде, да трепе вълци и пуми, чат-пат да разбива нечия кратуна и да се поблъска в косматите гърди, за да покаже на женските кой е Мъжкарят.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Вече отхвърли Антарктида и изследване на аборигените. Току виж джунглата се окаже идейна

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Трябват му екстремни ситуации, в които да дава воля на агресията си.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

се сърди, че го казвам за втори път, но ти като че ли пробваш много неща с предварителна нагласа, че не помагат, че не работят. От толкова изчетена литература и от практики не разбра ли, че първо трябва да ДОПУСНЕШ тези методи?

пробвах дишане - без резултат
пробвах йога релаксация и йога нидра - без резултат


Колко пъти го пробва? За какъв период от време?

Не гледайте как изглежда, разберете какво Е

Подкрепям те, на едно мнение сме. Той и на терапевта си не вярва. Ами да го смени, да намери друг...


\"При мъжа всичко е заложено генетично, при жената се доразвива.\" - blood2

Редактирано от Poзмapия на 01.10.13 13:45.

Извадките на различни терапевти, които пусна на този първосигнален лумпен са много интересни, но в неговия случай НАПЪЛНО НЕПРИЛОЖИМИ!
Защото е първосигнален материалист-атеист, който се е вкопчил в маса илюзии и отрича всичко, което не може да види, чуе, пипне и помирише...
Типичен лумпен задръстен до козирката и обсебен от ИНАТ който му пречи да направи стъпки за своето избавление от заблудите и материализма.

Само молитвите към Бога, които му прати са способни да направят чудеса.

НО ТОЯ ТЪП АТЕИСТ НЕ ПРИЗНАВА НИ БОГ, НИ НИКАКВА ВИСША СИЛА ОСВЕН БОЛНИЯ СИ УМ.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Но истината е, че съм намерил Истинскато Щастие и съм единственият юзър от създаването на Клубове, който нито веднаж не се е оплакъл от лични несгоди и проблеми. "

"За сметка на това всички останали юзъри кански реват от ТЕБ.
Да ти имам "истинското щастие"!"

Всички останали юзъри кански реват НЕ ОТ МЕНЕ - А ОТ ЗАБЛУДИТЕ НА КОИТО РОБУВАТ и НА ИНАТА СИ ДА НЕ ДОПУСКАТ НИКАКВИ ПРОМЕНИ.

Виж само този тулуп, който е написал тази тема и маса идиотщини....

Ти не си по-свестна!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А ти пък си луд, като се обосноваваш на вярата, а не на знанието. Въпреки това те приемаме тука, въпреки истеричните ти призиви да вярваме в някаква твоя секта.

Редактирано от blood2 на 01.10.13 14:36.

Религиозно куку!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Молитвата си има своето аналитично обяснение...Ето го на Баев напр.



В психотерапията молитвата впряга естествения механизъм на религиозно вярване в хода на сублимацията на маладаптивните родителски интернализирани образи, на базисните страхове от смъртта и преходността, загубата и крайността. CSR установява, че СДИ е тясно свързан неврологично със зоните в мозъка, процесиращи ... вярата! Както се казва, „ако имате вяра колкото синапено зърно, планини ще повдигате...”. Същата мозъчна зона се оказва, че може да произвежда нови неврони – нещо, което до скоро се смяташе за невъзможно. Погледнато така, обръщението към божественото в психотерапевтичната молитва използва нормалната свръхактивна проекция на интенционалност, за да трансформира страха, тъгата, вината, гнева и т.н. във вяра и хармонична адаптивна психика!

И защо трябва да вярваш в молитвата, а не в нещо друго? Има толкова хора повярвали в обикновени неща и затова успяли.

Важното е да се справиш...Дали вярваш в Бог, хората, себе си, природата или висша сила, няма такова значение в тези случаи...Ако не вярваш в нищо обаче си обречен...А и животът ти е доста тъжен

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Точно. Важното е да се оповаваш на нещо, което те прави уникален или поне повече от останалите. Аз това исках да открие Психоложката.

С какво съм уникален, с какво съм повече от останалите, че да ме искат за нещо, но тя тръгна по друг начин, по някакви сектантски неща и не ми хареса.

И двете разбира се.

Аз си мисля, че трябва да започнеш от интеграция...Нека уникалността да е следваща стъпка, а да си повече от другите...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Всеки интегриран е повече от останалите. Другите го искат, защото с нещо е повече от тях и това нещо ги привлича.

"Религиозно куку"

Ето тук вече имаме сериозно съгласие на религиозна тема

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

религията няма нищо общо с религиозните кукувци.
Не бъркай диагнозите.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Религиозно куку! "

Ха-ха-хаа каква тъпа тиква си ти?!?!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"ЗАЩОТО ВСИЧКИ СТЕ НА НАЙ-НИСКОТО СТЪПАЛО НА ДУХОВНО РАЗВИТИЕ."

Добре де, ако аз съм на най-ниското стъпало... ама най-най-ниското и си ми харесва - какво тогава?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да не са те резнали от религиозните клубове?
Или пишеш тук като пациент?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Значи, Луиз Хей и Ерих Фром нямат нищо общо, но както и да е. Самото щастие нищо не означава всъщност. Никой не може да бъде 100% щастлив или 100% нещастен. В живота на всеки има и хубави и лоши неща, и хубави и лоши моменти, като добавим към това и че всеки си ги интерпретира по негов начин. Някои хора не се вторачват в дребните проблеми, други правят от тях цяла трагедия. Някои се радват на трохи, други не можеш да ги зарадваш с нищо. И т.н. И така ако приемеш че всичките ти потребност (като в пирамидата на Маслоу) трябва да бъдат удовлетворени, за да бъдеш щастлив, ами просто не е възможно.

""ЗАЩОТО ВСИЧКИ СТЕ НА НАЙ-НИСКОТО СТЪПАЛО НА ДУХОВНО РАЗВИТИЕ"

"Добре де, ако аз съм на най-ниското стъпало... ама най-най-ниското и си ми харесва - какво тогава? "

Това, че си на най-ниското духовно ниво и си първосигнален лумпен НЕ Е НИКАКЪВ ПРОБЛЕМ! Може би ще приемеш поне Факта, че съществува Еволюцията на човека. Всеки е почнал от първосигнален материалист-егоцентрик и... с времето е еволюирал и се е развивал.

Живей си живота и се наслаждавай на материалните блага!

НО НЕ СИ ПОЗВОЛЯВАЙ ДА МЕ НАПАДАШ, ОПЛЮВАШ И ОТРИЧАШ, КОГАТО ИНФОРМИРАМ ВСИЧКИ ЗА ДРУГИ ИЗМЕРЕНИЯ В ЖИВОТА. ПРОСТО ОТМИНАВАЙ МОИТЕ ТЕМИ МЪЛЧАЛИВО!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Да не са те резнали от религиозните клубове?
Или пишеш тук като пациент? "

"Ти му говориш - оно си рупа"
Нар. поговорка, когато някой говори на едно прасе или магаре, а то прости си рупа или пасе.... Та и твоята работа сега...
Ти прочете ли изобщо какво ти написах? Какво не разбра та продължаваш да си рупаш?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

1.Нямам никаква работа в религиозните клубове!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ОСВОБОДЕН СЪМ ОТ ВСЯКАКВИ РЕЛИГИИ И СЕКТИ! НЕ МЕ ИНТЕРЕСУВАТ!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

2.Благодарение на първосигналния тулуп пишман-админ Киро клуб Религия е превърнат в клуб "Атеисти". Защото и той е на твоето ниво и на това на останалите първосигнални тулупи тука...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мечтая си и аз да съм админ.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

те питам за пореден път - защо обиждаш така, дори и такова мнение да имаш за всички ни? И аз не харесвам много хора, но не ги нагрубявам и не им крещя. По това ли се отличава духовно издигнатият човек, по обидите? Прем Рават не те е научил на такова поведение, сигурна съм. Сега можеш би и мене ще обиждаш, но ще бъде безсмислено, аз ще ти се усмихвам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много си зле.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите