явно поради ПМСто съм много чувствителна, но сутринта дигнах скандал на мъжа ми, уж за нищо, ама на мен ми се вижда много та исках да чуя и вашето мнение.
Сутринта установих, че имам проблем, с нещо много важно за мен и искам да остана сама за да мога да се концентрирам и да го оправя макс бързо. И тъкмо изгоних децата и седнах и на следвашата секунда идва мъжът ми, който споделя понякога моя офис, но иначе си бачка в неговия ама точно сега баш решил да е в моя и сяда на компа си да си върши нещо. Казах му, че се налага да съм сама за да свърша нещо важно. Неговата реакция беше следната. Развика се, че днес трябвало да направи важен доклад. Казах му, че аз трябва не днес, а веднага да направя нещо. Той се разбесне, нарами компютър, принтер, екран и всичко занесе в неговия офис. Като каза следното, което яко ме газира: Да, ама моето е важно щото печеля пари, а ти не печелиш.
Това изказване ми говори за следното:
1. Той не се интересува че нещо може да е важно за мен, не ужавава нуждите ми и от тук и мен самата.
2. За него е важно само това, което носи пари.
3. Иначе за него самия всичките му хобита са много важни, които не само че не му носят пари, ами и хвърля пари по тях. Уважава неговите си предпочитания и проявява тотален непукизъм, че за други хора има също важни неща. За не говорим, че в случая при мен не става дума за хоби, а за работа, която сега може и да не носи пари ама в бъдеще ще носи надявам се.

Развиках му се, че е или е голям глупак или голям идиот. От тогава не си говорим и се чудя:
1. Права ли съм да дигам грандиозни скадали за такова нещо.
2. И как да покажа на хората, че и аз съм човек и имам нужди, които те трябва да уважават както аз уважавам техните.
3. И защо обикновено човешко обяснение няма ефект, а все трябва за всяка дреболия да дигам скандал до небето за да бъда чута. Имам чувство, че колкото по-говоря и обяснявам толкова все по-обратен ефект постигам.

Коментари?

Истински ценното го нося в себе си, но слепите няма как да го видят.

че си си отговорила сама в последното изречение - пробвай да замълчиш. Понякога мълчанието говори повече от многото приказки.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Баща ми е същият идиот като твоя мъж. Той на няколко пъти ми каза точно такова нещо - че неговото било по-важно защото изкарвал пари, а моето виждате ли не било толкова важно защото не съм изкарвал пари. А той първо не може да разбере че моето жизнено пространство особено като време е далеч по-важно от каквито и да било пари така както живота ми е по-важен от каквито и да било пари и втората последица от тези негови изказвания беше че аз сега като работя като охранител и му давам всеки месец между 180 и 220 лева за ток и за храна го бия с неговите камъни по неговата глава защото като ме накара да свърша нещо веднага се оправдавам по неговия начин че съм на работа и не мога и моето е свързано с пари, а неговото не е свързано с пари, а когато не съм на работа се оправдам че трябва да си почивам понеже давам нощни смени като охранител.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами сетил се е за аргумент в негова полза (в конкретния случай) - казал го е. Всеки би го направил си мисля....
А и ти си го фрустрирала с това, че трябва да се маха, когато той си е планирал също какво да прави и къде... А и двамата тихо ако си работите в един офис, също не е чак такъв проблем, т.е. изгонила си го...

Аз те разбирам, просто смятам, че той не е бил наясно с това колко е важно за теб, как от децатата си се отървала едва и др. такива. Той просто си е влязал да работи и е бил изгонен. Оттам и размяната вече на по-силни думи, включително това за парите. В случая Е аргумент, че неговото към момента е поне от материална гледна точка по-важно.


- Vous jouez avec votre vie!
- Et alors?! Il faut bien jouer avec quelque chose!

В случая Е аргумент, че неговото към момента е поне от материална гледна точка по-важно.

И кое е по-важно в живота - личната й свобода или парите на семейството?Аз мисля че не си права в случая и личната й свобода е къде къде по-важна от каквито и да било пари. Това важи и за отношенията между мен и баща ми където на няколко пъти се появи точно такъв проблем.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Премини в този режим

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Е, толкова ли е трудно в неговият си офис да си има и комп и ксерокс и каквото трябва т ада нарамва нещатаот твоят...или аз нещо не разбрах?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз бих те посъветвала, ако имаш някаква възможност - да оставиш съпругът ти поне едно 2-3 дни да се грижи за домакинството, 3те ви деца и всичко, което е свързано с твоята роля у дома. Сам, без теб. Колкото повече дни - толкова по - добре. Направи си един такъв експеримент - сменете ролите.

Проблемът - с това да си домакиня - не е само при теб.
Скоро моят кум, когото съм мислила винаги за много разумен младеж, по същия начин беше нагрубил приятелката ми и то нееднократно, но тя се е притеснявала да споделя, се оказа. А дават вид за здраво семейство, в което цари разбирателство и хармония. Той е бил винаги за пример като маниери, отношение и т.н.
Проблемът, според мен, е, че повечето жени по дефолт приемат задълженията и по инстинкт - не смеят да ги споделят с половинката - по една или друга причина. Само че - отговорностите за децата и домакинството не се разпределят пост фактум, а според мен - се възпитават през време на цялата връзка. Дори преди да са се появили - за да знае всеки колко струва "труда" на другия - и да го оценява. Прав е, в частта за това, че той носи финансова отговорност за семейството, но не е прав - в начина, по който ти е го е показал. У дома, аз използвам всеки един момент - за да оставя мъжа ми да се включи във всичко - според възможностите му. Въобще не го щадя. И не мисля, че има кофти ефект - детето е привързано към баща си, мога спокойно да ги оставя и да изляза, спокойна съм, че ще се справят.

Аз съм отговорен човек и не бих преминал точно в такъв безотговорен режим, но когато става дума за живот и забавления не деля времето и пространството си с никого. Даже алкохол си пия сам защото не мога да понасям плещенията на разни малоумници, камо ли да отстъпя защото баща ми правил пари...впрочем една от причините да ми рухне следването в университета и то точно в последният момент е че щом наближи сесията и баща ми веднага ме мобилизираше на работа за монтаж на мебелите му. Същото той важният изкарвал семейните пари и всеки ден по няколко пъти докато УЧИХ ме пращаше да пазарувам в магазина като по този начин накъсваше учебният ми процес и проваляше изпитите ми. И естествено Господ го наказа - сега вместо да съм завършил и да правя по 2000 лева на месец като адвокат и да му давам едно 1000-1500 лева месечно, аз работя като охранител и едва смогвам да му дам 200 лева месечно. Защото и той участваше в провалянето ми като студент.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

не знам как го търпиш такъв.
в семейството, както и в глутницата е много важно да има строга йерархия - и съответно побързай да наложиш доминиращата си роля.
веднъж разбрал къде точно му е мястото (за сега е объркан и си мисли, че може би има шанс и той да командва) - той ще си се чувства добре и уюотно. покажи кой e шефът (ако трябва използвай точилка или с дръжка от метла). в началото ще се опъва, но после ще разбере, че така е по-добре и за него и ще се чувства щастлив.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите