Чувството на вина ме преследва като тъмна сянка .
Още в началните си съзнателни мигове , когато се чувствах , че съм излишна и моето присъствие ощетява по някакъв начин родителите ми . Дали щяха да са по-щастливи ако мен ме нямаше ? Едва ли , но въпреки всичко чувството остана .
Също виновна , че разочаровах очакванията , които са имали за мен . Че нямам социална реализация и нямам амбиции . Виновна , че няма как да задоволя желанията , които са имали за мен . Виновна за проблемите им , за това , че с действие или бездействие съм допринесла за някои сътресения .
Виновна пред близки хора , че не съм споделяла неща , които ги засягат , но всъщност не аз съм им причинила . И така се движа в един черен облак и не мога да излеза от него

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Допуснала си да ти бъде внушена по някакъв начин. Но, според мен, по-лошото е, че самата ти се чувстваш неудовлетворена от себе си. Ако ти чувстваше удовлетворение и хармония близките ти щяха да го почувстват също и вината щеше да се стопи.

Няма как да си допринесла за проблемите им, защото между вината и болката ти аз прочитам и твоята любов към тях.

Всеки има някакви такива неща, с които, волю-неволю, нещо е причинил някому. Но трябва да намериш сили да си простиш и да продължиш напред!

Преди около 3-4 месеца осъзнах, че изпитвам чувство на вина (и то съвсем неоправдано), че не съм допринесъл достатъчно за щастието на родителите ми след тяхното пенсиониране... А те починаха и двамата преди години - един след друг. Както и да е... Понеже вината определено пречи и вреди на здравето винаги я премахвам, когато я открия. Начинът, който действа при мен е с осъзнаване. Оставам с вината, наблюдавам я като страничен (извън мен) обект и тя се стапя и изчезва. Оставам с нея и я наблюдавам без съпротива, без очаквания - просто я наблюдавам.

" Дали щяха да са по-щастливи ако мен ме нямаше ?'

Да, щяха да са по-щастливи, ако теб те нямаше. Чувството за вина ти е оправдано.

Внушението се е случило много рано , а после е продължило .
Където има вина и болка е трудно да се прояви любовта . Да , чувството е добро , но не е свързано с онези постъпки и действия характерни за човек , който обича .

Защо ти е любов? Какво ще ти даде тя и как ще ти помогне?

Оставам с вината, наблюдавам я като страничен (извън мен) обект и тя се стапя и изчезва.

Когато започна да я наблядавам , тя се видоизменя . Изчезва , но се замества с необяснима тъга и подтиснатост . Когато мисля , че се е "стопила" , тя отново се изявява с пълна сила .

Не искам да нося разни негативни чувства , които ме смачкват

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това е нормално. Иначе щеше да си луда.

Нормално е да имаш съвест. Тоест нямаш емоционални проблеми.