да - но един убиец може да не изпитва много голямо чувство за вина (примерно има си своя ценностна система, в която човешкият живот не е на много предно място), въпреки, че е извършил престъпление, което обективно е с висока степен на "лошост"

т.е. да има разминаване


а е възможно и обратното - да изпитваш много силно чувство за вина, за това, че кученцето ти е било прегазено на улицата, защото си го извикала и то е тичало към теб.

това имам предвид

The best place to find God is in a garden.
George Bernard Shaw

> Мъртвите могат да изразяват емоции



дали ползват същите емотикони като нас ?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз повече от 30 години от животът си задоволявах желанията и капризите на родителите си и виж докъде стигнах - до лудницата и до ниско платена работа като охранител. Ако не бях ги слушал щях да съм къде къде по-добре и по-стабилен в живота.

Колкото до социалната реализация мисля че сме се разбрали по въпроса...то обществото ще служи на мен и аз ще преценявам реализацията му, а не обратното!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Когато мисля , че се е "стопила" , тя отново се изявява с пълна сила ."

Не очаквай да изчезне - тя ще изчезне, но ти не трябва да го чакаш и очакваш - просто наблюдавай без очаквания. Ако се появи тъга - наблюдавай я... бъди в тъгата и я изживей - без да очакваш... При мен действа...

"Можем да сме благодарни за чувството за вина, понеже то ни кара да търсим прошка. Моментът, в който един човек остави греховете си и се обърне с вяра към Исус Христос, неговият грях е простен. Покаянието е част от вярата, която води до спасение (Матей 3:2; 4:17; Деяния 3:19). "

Благодаря... ще се въздържа

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"как може да не си причинила нищо и да се чувстваш виновна?"

При мен го имаше това.

FilerO99 , как си могъл да ги слушаш ?
И теб са те прецакали , ама на теб родителите ти ще ти плащат за това , така че ще се компенсира ниско платената работа .

Явно е , че и на мен ще ми служи обществото . Не мога да имам никаква реализация

Да , винаги ще има някакво разминаване между " степента на чувството ти за вина и обективната "лошост" на това, което си направила или не си направила " , защото ценностните системи на хората се различават .
Както даваш примера , това е така , но какъв е смисъла да се търси и отчита това разминаване , когато "вината" си остава ?

освободи се от това чувство, защото ще те унищожи. Никой от нас не може да бъде отговорен за щастието на другите, а само за своето собствено. Прости на родителите си и на себе си, те не са знаели как да се държат с нас. И аз имах същите проблеми като твоите, но успях да се освободя и сега взаимоотношенията с майка ми са на съвсем друго нищо. Но как мога да й се сърдя - та тя ме е родила на 18 години, самата тя е била още дете.

не може да помогнеш, когато не искат или не могат да те чуят. И аз виждам много неща доста преди да се случат, опитвам се да предупреждавам, но те ме гледат неразбиращо и ме мислят за луда.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите