Провокирано от темата на Реконструктор пускам нова тема.
Депресия се получава когато има разминаване между желания и възможности.
Депресия се получава при намаляване кървните концентрации на серотонин, но кое е причина и кое - следствие?
При принудително увеличаване на нивата на серотонин, нещата се оправят, но след спиране на антидепресанта отново се връщат на старото положение, т.е. когато желанията не могат да бъдат изпълнени, пътят според мен е психоанализа, при която пациентът се научава да приеме реалността каквато е, т.е. реалните възможности. В противен случай резултатът е като при блъд - постоянно мрънкане и неудовлетвореност, което понижава качеството на живот.
Споменатото от Амелия лекуване на депресия с алкохол според мен е често срещано, но не само при мъжете. Именно невъзможността на индивида да приеме реалността, с всичките й ограничения кара много хора, без да го осъзнават да потискат естествените си желания и импулси чрез изкуствената еуфория, предизвикана от алкохола. Само че, всяко нещо си има цена, и при алкохола цената е твърде висока.

това, което аз научих покрай моите проблеми е, че депресия е много неудачен термин, защото това е дума, която се използва в ежедневието и означава да си в леко кофти настроение, а като медицински термин означава нещо много по-сериозно.

другото, което научих е че докторите нямат дефиниция за депресията (говорим вече само за медицинската, не ежедневното кофти настроение) - има списък от 10 симптома и човек трябва да има минимум три от тях в продължение на поне няколко месеца за да ce признае официално че си болен от тежка депресия (това е медицинския термин май ... не знам как е на български, аз чета главно на английски и френски)

следващото, което научих е че докторите си нямат хабер какво предизвиква депресията и как да я лекуват, плацебото дава същия ефект като най-модерните и скъпи лекарства, а прехвалената психоанализа се представя доста по-зле от плацебото

всичкото това го научих от нет-а, нямам претенци и да съм специалист, научих го от зор, защото търсех начин да се измъкна, а не академично знание ... търсех конкретни неща, а не статии пълни с научни термини, таблици, графики и цифри ...

най-накрая стигнах до извода че само Неволята ще ми помогне и я извиках нея

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Няма как да не призная, че си до голяма степен прав...
За психоанализата също съм съгласна.

Редактирано от Baldrian на 23.04.13 11:47.

това е лично моята субективна истина, за някой може да е друго ...

освен това, който не е бил в депресия не може да разбере за какво става дума и все си мисли че нещата могат да се оправят с едно "аре стегни се бе, стига си мрънкал!"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това за неволята е вярно, но за целта човек трябва да има дълбоко в себе си въпреки тежкото състояние нещо, което ми е трудно да определя - желание за живот, инстинкт към живот и самосъхранение, да не си се предал съвсем окончателно.
Това не винаги е налице, а и дори да е налице, човек не винаги има сили сам да се пребори. Когато аз осъзнах това, реших, че ще опитам с психоанализа, и на мен лично много ми помогна.
Има и неща, които психоаналитиците наричат кастрация. Това са нещо като етапи от живота, през които трябва да преминеш, но са свързани с известна психическа травма, с промяна на състоянието и приемането на света и хората около теб.
Когато човек не успее да премине през поредната си кастрация успешно, това също може да стане причина за депресивни състояния.
Например отделянето от родителите на даден етап от живота е една такава кастрация. Има хора, които цял живот не могат да се отделят, и остават зависими от родителите си не само или дори изобщо не материално, а по-скоро психически, очакват те да им кажат какво да правят, не знаят какво искат от живота, не могат да взимат самостоятелно решения, и т.н.
Това особено често се случва при мъжете, които имат властна, доминираща майка, и слаб баща. Такива мъже, дори създали семейство и собствени деца, продължават да са силно зависими от майките си.

В полза на психоанализата мога да кажа и, че ме научи за ролите на мъжете и жените като родители, нещо напълно различно от това, което повечето хора знаят, или си мислят че знаят, което ги прави съответно лоши родители, от което страдат децата им. Под лоши родители нямам предвид такива, които се държат зле с децата си или ги бият, а просто такива, които не играят естествените си роли, нужни за правилното и здравословно развитие на децата.

Например, (знам, че тук много хора няма да се съгласят, и дори ще реагират остро) - основната роля на бащата е да пречи на произвола на майката спрямо детето.

Нямам време за друго, но не съм казала "лекува" с алкохол. Това е самолечение с краткосрочно действие на момента даже не с цел еуфория, а туширане на лошото настроение, след като мине ефектът депресията е по-тежка от преди употребата.


- Vous jouez avec votre vie!
- Et alors?! Il faut bien jouer avec quelque chose!

Ако си мислиш, че психоанализата е "аре стегни се бе, стига си мрънкал!", значи си в голяма заблуда. Бил съм в депресия и знам какво е.
Тъй че говоря от личен опит, а ти след като не си се анализирал, нямаш представа за какво говориш, а само цитираш какво си прочел някъде, което е доста различно.

Трябваше да сложа кавички на лекува.

Съгласен съм с останалото, което си написала.

Редактирано от нekoй cи на 23.04.13 11:59.

не си ме разбрал, според мен психоанализата е точно обратното на стегни се, стига си мрънкал, тя е реви Марко, реви братко, двама да ревеме, ти в обора, аз на двора, да се радва Дечо Пора

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите