Какво е депресия?

10ка
Личността на терапевта е ключът на терапията. Факторът е субективен, но наистина е важен.

Не е като Блъди за гадже, защото не са толкова много психолозите, също и психиатрите.
Пациентът т.е. човек с диагноза, обаче се нуждае от екип и то добре работещ.
Клиентът също има право на избор и съответно никъде няма гаранция, че това е "твоя" психолог. Психологът можеш да си го смениш много по- лесно и според мен щетите които може да ти нанесе в началото са много по- малко.

то е очевидно, същото може да се каже и за партньорите в семейството и бизнеса и т.н. ... въпросът обаче си остава, как да си намеря подходящият за мен ... единствения вариант за който се сещам е метода на пробите и грешките, който обаче е много скъп и като нерви, и като време и като пари

Първо е хубаво да избереш своята терапия. Тоест коя би била подходяща за теб.
Има различни видове- конгнитивна, анализа, трансперсонална, неорайхианска и т.н. Най- бщо основната разлика е, че едните са преживелищни- тоест имаш преживяване и анализът е вторичен. При другите процесът е обратен- основно анализираш...Аз съм фен на преживелищните, но за различните личности е различно...
След като се ориентираш в това, идва ред на терапевта. По някакъв критерий избираш един от няколко...Понякога спойката се получава от първия път. Полът също не е маловажен...
Може би по-лесно би се справил финансово в България- поне като първоначален избор на терапия...
Естествено най-важното е да си с нагласа, че желаеш и ще се справиш- т.е. да съдействаш активно

Абе гневът към нас си личи. И макар на думите да е агресивна към себе си, всъщност доста директно си казва нещата. Ако не отговори и се самоизмъчва напр. би било много по в стила на това, което описва от преди.


- Vous jouez avec votre vie!
- Et alors?! Il faut bien jouer avec quelque chose!

Как ни нареди едно хубаво Много яко.


- Vous jouez avec votre vie!
- Et alors?! Il faut bien jouer avec quelque chose!

Ха, т.е. преди е било по-добре, че съм била много по-дистанцирана и несъпричастна? Караш ме да се замисля.


- Vous jouez avec votre vie!
- Et alors?! Il faut bien jouer avec quelque chose!

И аз много се смях...Клиент-мечта за всеки терапевт
Набързо ще го подложи на терапия.

По- добре за мен защото можеш да вземаш само положителните за себе си неща, без да се считаш отговорен, съпричастен, въвлечен в спор и съответно без да връщаш на другия с добро впечатление.

Това е нещо като при браковете и семействата както отбеляза Дарк. Колкото по- близки стават хората, толкова повече разстоянието между тях се увелича.

аз не съм специалист, как мога да знам коя терапия ще е подходяща за мен?

на теория лесно - избираш си терапия от каталога, после терапевт, съдействаш активно и прочие, обаче на практика при мен стана така, че аз имах физически проблеми и обикалях доктори за всеки един един от тях отделно ... накрая се намери един доктор който ме прати на психолог, даде ми адрес на психоложка, която имаше кабинет наблизо в квартала и с която той работел ...

съответно тя каза че съм имал наченки на депресия и ми предложи когнитивно-бихейвиористична терапия, щото тя се беше специализирала в нея ...

проблемът беше че тези сеанcи не ми ги поемаше здравната каса и трябваше да си ги плащам от джоба, а те взеха много да се проточват, което според психоложката било нормално щот тази работа ставала бавно ...

аз доста дълго време не бях убеден че разнообразните ми физически проблеми имат връзка с диагностицираната от нея депресия, аз се притеснявах за здравето си и естествено че животът не ми изглеждаше розов, щото мислех че съм сериозно болен (въпреки че лекарите нищо нередно не откриваха при прегледите) ...

и до ден днешен не съм напълно убеден че съм имал наистина депресия и съответно и в лечението нямаше особени резултати, физическите ми симптоми си продължаваха докато с психоложката си говорехме за детството ми и какво ставало в училище ... накрая реших че съм дал твърде много пари без никакъв резултат и прекратих сеансите ...

постепенно се убедих че докторите не могат да ми решат проблемите с физическите симптоми и пробвах при психиатър, защото тези сеанси се поемат от застраховката - отново докторът ми даде адрес на частно практикуваща психиатърка, защото в болницата имаше часове чак за след 3 месеца и то само в работно време

отидох при психиатърката с 4 листа систематизирано всичко, което бях научил от предишните сеанси с психоложката, но и с психиатърката се започна пак от детството, майка ми, баща ми, детската градина, първи клас, тинтири-минтири и с тези темпове ще откараме още 40 години в приказки ...

естествено, ефект така и не се получи ... системата беше някаква друга, макар че аз така и не успях никаква система да открия в разговорите ни във въпросите на психиатърката ...

имам чувството че психиатрите могат да лекyват абсолютно всеки човек и щом съм отишъл при нея, значи имам проблем, а аз даже и проблема си не мога да изясня, защото както вече казах, дори не съм убеден че той е психологически или поне че е само психологически

Какви са физическите симптоми?

Отговарям ти и ще се появя тук най-вероятно утре или късно довечера...

За да знаеш какви са терапиите е хубаво да се информираш за тях...Има достатъчно инфо...

Тъй като говориш основно за телесна симптоматика, ще си позволя да ти препоръчам нещо...
Терапията, която работи основно с телесна диагностика е неорайхианската...
Един от добрите методи според мен е и холотропното дишане...
В БГ има не-лоши специалисти. Поне би могъл да видиш харесва ли ти методологията...Цените естествено са много по-приемливи, отколкото в Западна Европа.
Най-лесния начин е да опиташ

Вчера Разбирам / доно не бъркам ника/ каза нещо много важно за депресията което важи като цяло за всички психични заболявания в по- малка и в по- голяма степен.

Депресията е психиатрично заболяване / независимо от причините довели до това състояние/ и трябва лекар / психиатър/. Задължението на психиатъра е да постави правилната диагноза / не се поставя толкова лесно/ и да назначи медикаментозно / в повечето случай/ или терапевтично лечение или комбинация от двете.
Задължението на психолога е да анализира причините довели те до това състояние и начините да не измъкнеш от това състояние базиращи се на твоите резерви, както и да намери път да не попадаш за в бъдеще в подобно положение или да можеш да го предотвратяваш още в началото.
Горепосочените психиатър и психолог при психични заболявания трябва да работят в екип.

това е така, но само на теория ... а на практика псито приема 10 пациента на ден, аз отивам когато ми е часът, преди мен има човек, който излиза, влизам аз, почвам да говоря и след 45 минути на вратата се звъни и идва следващия пациент ... забелязах че на мен обикновено ми трябват около 40 минути за да започне да излиза нещо емоционално и на теория терапията трябва точно тогава да започне, обаче на практика точно тогава се звъни на вратата и аз давам парите и си тръгвам, следващият сеанс е след една седмица, нишката отдавна е загубена и отново 40 минути минават в общи приказки и тамън нещо започне да се показва и звънецът звъни ... исках да взимам два часа един след друг - не можело, не се правело така ... толкова за анализирането на причините и базирането на собствените ми резерви ...

и психоложката и психиатърката приемаха пациентите си веднага един след друг без да правят никаква пауза, и двете казаха че това не е проблем за тях, обаче за мен е проблем, защото не съм сигурен че си спомнят кой съм аз и не ме бъркат с предходния пациент ...

ето такива дребни неща пращат хубавата теория по дяволите

бих ти теглила една

Сигурна съм.
сега виждам,че освен че си калпава психоложка, си и простачка
Пиша на Киро и на колегите ти, да минат да си приберат вересиите.

За съжаление си прав.

"според едната хипотеза, без да се намерят причините няма измъкване"


така е , без изкореняване на причините няма подобрение.
Но и за физическо заболяване да става на въпрос , пак причините не са ясни .
Като отвориш и порочетеш за етиологичните причини на някое заболяване се почва , една причина , друга възможна , трета , четвърта , теория на този , теория на онзи.............. и заболяването се лекува симптоматично . ако организма се адаптира към възникналите промени , може и да се достигне до излекуване . В повечето случаи не се стига до излекуване и навсякъде е пълно с хронично болни хора .
Същото е с психичните заболявания .
А често като единствена причина на неясни за заболявания се определя "на нервна почва"
Изобщо сме оставени кой до където изкара . Затова ако имаш нещо интересно да направиш , бързай , че не се знае

Май най-накрая показа тъмната си страна, така добре прикрита под любезните изрази. То беше ясно, че няма как да няма и такава. Така че май беше рано за онази тема за предимствата и недостатъците, още никой никого не познаваше (и все още не познава) добре. Това, което представяш на аудиторията, е което сам си си избрал, а какво има още, само ти си знаеш, така че да те оценяват непознати е твърде глупаво.
Абе, който иска, да злобее, да псува, да се прави на велик и да се взема насериозно, все ми е тая вече.

Напълно погрешно. Това, че се нарича анализа, не значи, че не е и терапия.

Не съм била в депресия, и нямам впечатления от "първа ръка",
но мисля, че връзката е двупосочна.

Случвало ми се е, като се събудя сутрин, да съм апатична и подтисната,
и малко по-късно, след една разходка или гимнастика, да вдигна тонуса, и да се почувствам "заредена" - не съм знаела, но сега разбрах - с движението съм си произвела серотонин, и готово!

Също така съм забелязала, че ако се случи цял ден да съм отпаднала, изтощена, раздразнителна, песимистично настроена и т.н., на другия ден се будя с температура, главоболие и хрема :) т.е. - не знам какво казва по въпроса официалното медицина, но за мен това са най-първите симптоми на инфекциозно заболяване...От друга страна, разни там езотерици и алтернативни медици и т.н., търсят корените на инфекциозните заболявания в някакви конкретни психични проблеми (напр. връзка м/у склонността към развиване на инфекциозните болести и склонността към избягване/замаскиране на конфликти т.е - конфликта се пренася на телесно ниво).

Та - много е трудно да се прокара точна граница между физическо и психично, и е по-добре, такова разделяне да не се прави, ама тя е такава съвременната медицина - човекът е раздробен на всевъзможни чаркалаци, и за всеки от тях си има отделна наука, сякаш всеки чарк има самостоятелен живот :)))

Ветрилото, върху което пишех стихове,
се прокъса
в залеза на лятото.

В отговор на:

---

Например, (знам, че тук много хора няма да се съгласят, и дори ще реагират остро) - основната роля на бащата е да пречи на произвола на майката спрямо детето.

---

Какъв е този произвол на майката, аз мисля, че науката психоанализа е много сериозно ощетена от факта, че основните клиентки на баща и са били разглезени лигли от висшата класа, а и той е бил потискан от майка си и е бил женомразец (тука пак не е ясно кое е първично, и кое - вторично. :)

Иначе въпросът за ролите на майката и на бащата е много интересен, и заслужава да бъде пуснат като отделна тема.

Ветрилото, върху което пишех стихове,
се прокъса
в залеза на лятото.